Радослав СИМЕОНОВ
С бърза стрелба от 40 сек за оръдеен изстрел българската батарея прогонва армадата на адмирал Колчак.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на кралска Румъния. Арена на последвалия военен сблъсък става територията на Добруджа, но обикновено се забравя, че бойни действия тогава се водят не само по суша, но и по въздух и вода. Това означава, че
северното българско черноморско крайбрежие се превръща във фронтова линия
Като основен боен фактор тук ще се наложи младият български флот, който тепърва се утвърждава и оборудва като вид нов въоръжена сила. Негов основен противник по море ще бъде руският черноморски флот, който има не само вековни традиции и опит, но и разполага с далеч по-качествено и модерно въоръжение.
Военните действия по море срещу България започват почти веднага след встъпването й в Първата световна война на страната на Централните сили на 1 октомври 1915 г. Основната цел на руското командване е овладяването на най-големите наши пристанища Варна и Бургас в контекста на плановете му за установяване на контрол над Проливите и Цариград. Първият опит на руския черноморски флот да атакува Варна датира от 14 октомври 1915 г. (Петковден), т. е. само две седмици след началото на бойните действия срещу Сърбия. Но вместо да отправи своя огън към военноинфраструктурни цели, руската ескадра, състояща се от 17 кораба, бомбардира най-гъсто населените жилищни квартали на града. Дадени са жертви и има много материални щети.
Година по-късно подобни бомбардировки сполетяват и друго наше черноморско пристанище – Балчик. Те също представляват флагрантно
нарушаване на принципите на международното право
и погазват решенията на Деветата Хагска конвенция от 1907 г., според която се забранява обстрелването на неотбранявани пристанища.
Вечерта срещу 5 септември 1916 г. командването на българския черноморски флот извършва нещо, което оставя трайни следи в бойната ни морска история. Около 250 моряци от портовата рота във Варна участват в осъществяването на първия морски десант в родната история. В резултат на това Балчик, Каварна и нос Калиакра са освободени от румънска окупация.
Но през следващите няколко дни не закъснява руският отговор. Като съюзник на Румъния царска Русия предприема две поредни морски атаки срещу Балчик и Каварна – на 7 и на 9 септември 1916 г. Два руски контраминоносеца подлагат на масивен обстрел пристанищните съоръжения и инфраструктура. Но най-тежкият удар е разрушаването на балчишката мелница, която е най-голямата на Балканите и вече превърнала се във визитна картичка на града. Нейното унищожаване води до сериозни затруднения в продоволственото запасяване на Трета българска армия.
Събитията от 7–9 септември 1916 г. принуждават командването на флота да вземе
спешни мерки за подобряване на отбраната на града
Към края на септември тук е разположена батарея, състояща се от две 100-мм оръдия D-50 от типа „Шнайдер”. За командир на батареята с личен състав от около 35 души е назначен капитан Георги Радков (1889–1945). Родом от Разград, той е кадрови артилерийски офицер, разполагащ с опит от атаката на Одринската крепост. На 13 декември 1916 г. командваната от него батарея, ще извърши един от най-славните и безсмъртни подвизи на българската войска по време на Първата световна война.
По заповед на командващия руския черноморски флот адмирал Колчак в декемврийското утро към Балчик се насочват три руски морски кораба – крайцерът „Памят Меркурия” и два контраминоносеца. Към 8,30 ч. руската армада се построява в боен ред и открива залпов огън. Поради амфитеатралното разположение на града на практика всеки изстрелян снаряд попада в целта. Началото на бомбардировката предизвиква паника сред жителите на града, които се опитват да намерят спасение, криейки се по мазетата или бягайки извън него. Обстрелът продължава близо час и половина. Има убити и ранени цивилни граждани, разрушени са много жилищни и обществени сгради.
Най-същественият принос Балчик да не бъде напълно сравнен със земята принадлежи на батареята на капитан Радков.
Без да се страхува, че ще разкрие своите позиции
той поема предизвикателството да открие огън и води морски бой с противник, който многократно го превъзхожда по своята огнева мощ и далекобойност. Само за една минута корабната артилерия може да избълва залп с общо тегло около 3 т, а батареята на Радков успява да изстреля 186 снаряда, някои от които попадат в целта. Тя надминава средната скорострелност за изстрел на минута, постигайки скорост от 40 сек за оръдеен изстрел. Само благодарение на хладнокръвието на българския офицер и неговите подчинени руската ескадра се отказва от първоначалните си намерения и побързва да отплава към вътрешността на морето.
Балчик е спасен, но дълги години за подвига на неговия спасител не се говореше нищо. Едва през 2001 г. на централната крайбрежна улица в града бе издигнат паметник, посветен на подвига на шепата български артилеристи бреговаци. Самият капитан Радков – един достоен и храбър български офицер става изкупителна жертва на т. нар. „Народен съд” през 1945 г. Той е екзекутиран,
без да има някакви сериозни обвинения срещу него
Явно „прегрешенията” му датират от по-ранен период, още от далечната 1916 г. През 2007 г. е реабилитиран посмъртно, а околният площад край паметника днес носи гордо неговото име.
