„Младостта на мъжа започва от войниклъка. Дотогава е бил момче. Казармата го прави мъж. Така ми говореше често баща ми – било без повод или ей така, нали трябва да ме поучава. Но по-често, когато се прибирах вкъщи я с насинено око, я с някаква друга следа от поредната мъжка междумахленска битка“. Така започва книгата си „Войникът от Уровската бригада“ младши сержант от запаса Емил Георгиев.
Къде е тя, бригадата? На един куршум разстояние от турската граница. Разположена е на особен вид земетръсна зона край Странджа планина. В случай на война с комшиите трябвало първа да поеме удара и да задържи напора на противника в продължение на три часа до пристигането на елитните ни войски, пише в края на любопитната, от една гледна точка, но много поучителна – от друга, история за една войнишка служба Мария Славкова. И то не къде да е, а там, където днес минават на групи емигранти, прогонени от войната или икономическите несгоди. Героите са истински, някои от тях са все още живи, макар че са минали повече от 60 години.
Някой ще каже защо ни е такава книга. Отново ще отговаря с думите на Мария Славкова: „Да знаят потомците, че дори там, в Уровската бригада, където са били събрани от кол и въже, но и таланти, с предначертана от силните на деня съдба – да бъдеш жертвен агнец, е била жива голямата искра, събрала в себе си родолюбието, другарството, взаимопомощта. И може би за служещите там най-много важи известната, предавана от поколение на поколение, истина: „В казармата синовете влизат момчета, а излизат мъже.“
