В този полк служих като лейтенант само една година, но и тя бе достатъчна, за да остави у мен дълбоки незаличими следи. После, в следващото поделение, службата ми се струваше като приказка.
Става въпрос за пловдивския 95-и свързочен полк. Някои го наричаха черен, други по-късно го определяха като легендарен. Радиорелейчиците прекарваха на полето по няколко месеца в годината. В района на самия полк се водиха занятия от сутрин до вечер, предимно по свързочна подготовка.
До обяд радиотелеграфистите усвояваха морзовата азбука, следобед – също. А в края на работния ден, някъде към 17,30 ч., командирът на полка поставяше следващите задачи, като изпълнението им продължаваше понякога и до полунощ.
За отпуск на офицер през лятото не можеше да става и дума. Нямаше и такова понятие като болнични, почти забранени от командира. Когато някой офицер или сержант отиваше при доктора на поделението, той му казваше: „Мога да ти издам смъртен акт, но не и болничен“…
Подробности четете в новия брой на в. „Българска армия”