В Националния военноисторически музей се пази фотография, запечатала Коледата на Първи пехотен софийски полк през 1916 г. Той е бил в състава на прочутата Първа софийска пехотна дивизия, известна още като Желязната. Имената на близо 3000 загинали офицери и войници от Първи и Шести пехотен полк са били изписани на Пантеона, издигал се някога срещу сегашния НДК. Той е бил разрушен през 1980 г. при строителството на двореца и повече от 20 г. се води дискусия къде да бъде преместен.
В края на 1915 г. войниците от полка са били окуражени от успеха на приключилата неотдавна Косовска операция. На душите им е било светло не само от военните победи, но и от това, че в много селища с преобладаващо българско са били посрещнати с цветя и мощни възгласи „Да живей!“. След успешния край на Косовската кампания в края на ноември Първи пехотен софийски полк се дислоцира в района на Кратово, където остава до 25 януари 1916 г. И там, край Кратово, отбелязва коледните празници „в особен дух на взаимна почит и солидарност и при най-скромна обстановка”, както се припомня в историята на полка. Тогава Рождество Христово се празнува на 7 януари (по юлианския календар).
От снимката се вижда как благодарение на своите инженерни умения бойците са създали нещо като празнична трапеза. За по-тържествена обстановка не са намерени бели покривки, но и стандартните военни платнища са свършили добра работа
На преден план са предимно офицери, но в края, където трапезата завива под прав ъгъл, се виждат и войнишки униформи. Коледата е за всички. Едва ли менюто е било богато, а посудата – от порцелан и сребро. Със сигурност обаче е имало за всички по равно и вероятно по чаша червено вино от родния край.
Настроението е било приповдигнато и от надежди за близкия край на войната. Тогава бойците нямало как да знаят, че през новата година бойните действия ще се разгорят с още по-страшна сила, че във войната ще се намеси и Румъния и следващата тяхна Коледа ще бъде на север, на Дунавско-добруджанския фронт. Там ги чакат нови подвизи и слава. Кампанията на север през 1916 година се води за освобождението на Южна Добруджа, която през 1913 г. несправедливо е включена в пределите на Румъния. Някои от героите на снимката ще преживеят победния устрем на атаката при Тутракан и уникалния парад на Първа софийска пехотна дивизия по улиците на Букурещ на 9 декември 1916 г.
Денят преди Бъдни вечер – 5 януари 1917 г., остава паметен в бойната история на полка. В тоя ден, след като са воювали три месеца и половина, българските воини с победоносно ура стигат до река Серет, приток на Дунав. На следващия ден – 6 януари, при силен вятър, студ и дъжд полкът потегля в поход за с. Домница, където посреща Рождество Христово.
Историята на военните Коледи на Първи пехотен софийски полк завършва на Битолския фронт през 1918 г. Войната върви към поражение за Централните сили. България, техен съюзник, се е включила в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. За жалост военните победи са били проиграни на дипломатическия фронт. Де факто всички наши балкански съседи, без доскорошния поробител Турция, сключват тайни договори помежду си и се обръщат срещу България. Водени от пагубната политика “Всичко или нищо!“ родните управници, начело с цар Фердинанд докарват страната до национална катастрофа.
Бойци от Първи пехотен софийски полк пред мемориала, издигал се пред днешния НДК в столицата. 
Уникална снимка е запечатала футболен мач между воюващи немци и англичани по време на кратко коледно примирие през Първата световна война.
Идва Втората световна война. И пак хиляди бойци и офицери от славния Първи пехотен полк посрещат светлите празници в окопите край гр. Бачка паланка, тогава в Унгария, днес в Сърбия. Това е последната фаза на войната. Няколко месеца по-рано България се е присъединила към антихитлеристката коалиция, за да даде своя принос в разгрома на нацизма. Дни преди Коледа 11-и пехотен сливенски полк е напуснал мокрите и студени окопи от позициите при с. Сотин и е настанен в квартири, а войниците за първи път получават самун бял хляб. И макар градът да е полуразрушен, природата се е погрижила да нарисува чудесна зимна картина специално за Бъдни вечер. Най-големият подарък за младия, едва двадесетгодишен взводен командир от полка, фелдфебел-школник Ташо Ташев, е първото писмо от майка му, получено на фронта, и честитка от сестра му.
Организирано е тържество. Вниманието на всички е привлечено от празнично украсената елха. Акордеонист от музикантския взвод засвирва „Облаци бездомни”, „Недей тъгува”, „Хавайски нощи”, а за да се приобщят домакините, прозвучава и чардаш в изпълнение на унгарска девойка. Танците следват един след друг – танго, чардаш… Изведнъж се понасят ритмите на българската ръченица, която предизвиква възторга на домакините. И в този момент пристига телеграма, че на акордеониста Сулаков му се е родил син. Как да не вярваш, че по Коледа стават чудеса! „Той плачеше от радост и прегръщаше всички присъстващи – пише в своя дневник младият фелдфебел Ташев. – Ротният командир напълни чашите с вино и вдигна тост за здравето на „най-малкия войник” на България и пожела неговият баща да се върне жив и здрав в родината. Сулаков грабна акордеона и засвири „Тих бял Дунав се вълнува…”
И тук му е мястото да припомним, че в началото на Първата световна война – на 7 декември 1914 г. папа Бенедикт XV предлага временно прекъсване на войната за празнуването на Коледа. Воюващите страни отказват да приемат официално прекратяване на огъня, но на Коледа войниците в окопите обявяват своето неофициално примирие. Тогава при първата светлина на зората германски войници излизат от окопите си и се приближават до ничията земя, извиквайки „Весела Коледа“ на родните езици на враговете си. Първоначално английските войници се страхували, че това е трик, но виждайки германците невъоръжени, те излизат от окопите си и се поздравяват с вражеските войници. Мъжете си разменили подаръци от цигари и пудинги и дори запели коледни песни. Някои германци дори запалили коледни елхи около окопите. Документиран е случай, когато бойци от двете противоположни страни организират футболен мач, завършил без нито едно грубо нарушение на правилника.
Германският лейтенант Курт Земиш си спомня: „Колко чудесно, но колко странно беше! Английските офицери се чувстваха по същия начин. Така Коледа, честването на Любовта, успя да събере смъртните врагове като приятели поне за малко. “
По всеобщо мнение коледното примирие от 1914 г. е нагледен пример за остарялото вече понятие за рицарство между враговете по време на война. От тогава до ден днешен то няма аналог. Всеки опит за прекратяване на огъня под какъвто и да е благороден предлог е бил премахван със заплахи от жестоки дисциплинарни наказания.
Едва ли коледно примирие ще се случи и тази година на фронта между Русия и Украйна. (БА)
