Майор Бисер Тодоров командва ескадрилата за периодично обслужване и войскови ремонт. Не знам защо, но ми хрумна идеята да я сравня с нещо като „болницата на Графа“. В ескадрилата влизат самолети, които по една или друга причина са „заболели“- получили са повреда по време на експлоатация или е възникнала някаква техническа неизправност. Неговите хора поемат машината и започват да я „лекуват“- с професионализъм и голяма всеотдайност. Никой не ги пита има ли резервни части в склада или не. Призванието им е да върнат изтребителя напълно изправен, каквито и усилия да им коства това. Това за тях е неписан закон. Никой не ги пита и за работното време. А тук, в ескадрилата, няма ден, няма нощ. Никой не си гледа часовника. Работи се здраво, денонощно, когато се налага, защото в авиобазата разчитат машината да се върне обратно в строя, готова за изпълнение на нови задачи.
„Най-важното за мен като командир на ескадрила е самолетът, който напуска, да е на 100 % изправен, за да се гарантират здравето и животът на летците.“, казва майор Бисер Тодоров. Това в миналото е ставало със замяна на резервни части от склада или такива, получени по договор за доставка. Подчертавам в миналото, когато ги е имало. Но днес е друга реалност, сега ги няма, сега е ходене по мъките. В момента, обясняват в ескадрилата, става чрез ремонт на блокове и агрегати, като ремонтите се извършват до замяна на елементи в тях от специалистите в ескадрилата. А това, безспорно, е свързано с голямо натоварване на личния състав. Преди частите идваха от склада, сега се налага повредения агрегат да се разглобява и ремонтира. А това е доста трудоемко, защото се изпълняват дейности на ниво ремонтен завод. И в ескадрилата успяват благодарение на опита, професионализма и всеотдайността на всички.
Лично на мен майор Бисер Тодоров ми направи впечатление на много прям офицер. Мисля, че той е от хората, които не казват на бялото черно и обратно. Струва ми се, че той е човек, който назовава нещата с истинските им имена, човек, който не обича да шикалкави и е способен да се справи и с най-трудната задача. „Вижте, нямам нищо против евроатлантизма и ценностите, които изповядва. Но няма да се съглася с изказването преди време на двама негови видни представители ( ще им спестя имената- б.а.), които бяха и във властта, че „тия в Графа си пият водката с руснаците и телефоните им звънят с руския химн“. Това са много цинични и необмислени думи“, откровен е майор Тодоров. Вероятно той има предвид съвместната работа с руската страна, когато през 2019 г.-2020 г. изтече последния договор с РСК-МиГ. За удължаване ресурса на самолетите. „Не сме пили водка с тях, това е пълна глупост, а работехме здраво. Другото, за телефоните, дори не си заслужава да се коментира. Благодарение на съвместната работа удължавахме ресурса на двигатели, на блокове, на оборудване. По последния договор удължихме ресурса на 1 двигател с около 50 часа, което струва близо 62 000 евро. После ние сами удължихме ресурса на над 10 двигателя с по 50 часа. Правим го без пари, пресметнете колко милиони сме спестили на държавата. Освен това имаме техническа документация за ремонт на блокове и агрегати и удължаване на ресурса им, с което спестяваме още милиони на държавата. Миналата година колективът на ескадрилата получи групова награда от 6200 лв., това са по 50 лв.на човек, толкова се пада. А ние ги използвахме за ескадрилата- за закупуване на инструменти и консумативи. Защото складовете няма да се напълнят. Ако има мъничко останало- и то ще свърши, ще бъде изразходено. После откъде ще вземем нещо, когато се наложи. Защо ви разказвам всичко това? Защото хората в ескадрилата са всеотдайни, трудят се денонощно и не заслужават такова отношение от страна на някои обществени личност.“, категоричен е майор Бисер Тодоров.
Според него т.н „канибализъм“ в практиката им не е лошо нещо, практикува се и в други армии. Но когато се вземе дадена част от самолет, за да се сложи на друг, после трябва да се възстанови. Ако бъде доставена или е в наличност, разбира се. Но има определени блокове и агрегати, които може само да се ремонтират и в случая „канибализмът“ не върши работа. Не са редки случаите, когато се налага да работят по 26 часа без прекъсване, защото на другия ден авариралият Миг-29 трябва да лети. „При мен голямо текучество на кадри няма. Има недостиг на подготвени кадри. А това е защото няма истинско сержантско училище за ВВС. Колежът в този му вид сега не върши работа, но това е друга тема.“, заключава майор Тодоров.
