Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Европеецът Жорж Папазов – от Ямбол до Париж

[post-views]

Изложба в Двореца и Квадрат 500, достойна да обиколи и световните галерии.

Над сто творби на Жорж (Георги) Папазов са представени в ретроспективната изложба  „Осветителят” в 7 зали на Националната художествена галерия – в Двореца и в Квадрат 500, повечето – непоказвани у нас. Изявата се посвещава на 50годишнината от смъртта на родения в Ямбол през 1894 г. художник, починал през 1972 г. във Франция.

Специално място е отделено на картините от серията Éclaireurs („Осветители”), свързани със

спомените от войната и разузнавачите

които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат фронта. Тези произведения представляват оригинален принос със следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. „Жорж Папазов е мобилизиран във войната, разказва кураторът на изложбата Мария Василева. Това обаче не се изяснява категорично. Потърсих свидетелства във военните архиви, че наистина е бил на фронта, както художникът споменава в своите книги, но Жорж Папазов е един невероятен фантаст в най-добрия смисъл на думата. И неговите текстове трябва винаги да бъдат разглеждани като романи „с едно наум”.

Но дали го е преживял лично или не, важното е, че голяма серия изключително важни негови произведения са вдъхновени от събитията на фронта. И най-вече от авангарда на армията, от войниците-разузнавачи. Във времената без интернет преди повече от век те с фенерите си са „трасирали“ пътя на своите на фронтовата линия.

Художникът започва огромна серия от творби, която разработва дълги години. В експозицията са представени 2 живописни произведения, но и много подготвителни работи на военна тема. „Жорж Папазов не е реалист, казва Мария Василева, макар винаги да тръгва от реална ситуация в произведенията си, но обобщава темата на по-символно, метафорично ниво, разбираемо за повече хора.“

Така тръгват и неговите „Осветители“ – от конкретиката на войната и фронта, но това са и въобще хората, които носят светлина, смелите, в първите редици в живота, с желание да откриват и да са крачка пред другите.

Невероятната фигура на Жорж Папаззов, тръгнал от Ямбол, е пример за това докъде стига едно момче, без образование, изпратено от по-големите си вече позабогатели братя, да се изучи. Каквато е била традицията в българското общество. Първоначално той следва архитектура в Прага, но покрай рисунките, които се изискват за нея, се ориентира към изобразителното изкуство. Оттам, без да е завършил, се премества в Мюнхен и в Берлин попада в центъра на културните събития, когато в Германия се представят огромни изложби, свързани с немския експресионизъм – бурен и важен

период, през който се сблъскват титани на модерното изкуство

Той вдъхновява и Гео Милев, макар когато Папазов по-късно се опитва да се върне в България и да направи изложби, те да „кръстосват шпаги“.

Жорж Папазов бързо се ориентира в новото в европейската живопис и черпи от този потенциал. И когато през 1924 г. се премества в Париж, той вече е име – неговата работа „Коне“ е в една от най-големите изложби в Германия. Не е запазена, но я има в каталога на изложбата. Кураторът и спомоществувателят Георги Василев в 6-годишния подготвителен период – от идеята до осъществяването на експозицията, намират непоказвани рисунки на коне на Папазов от този период. В тях е очевидна връзката с немския експресионизъм, с влиянието на групата „Синият конник“ и с големи имена като Франц Марк, негов вдъхновител. Той е преработил наученото от тях през призмата на невероятния си  талант, даже без завършено академично образование. В Германия кара само свободни курсове в частната академия „Ханс Хофман“ по препоръка на съпругата на писателя Симеон Радев – Бистра Винарова. Но Жорж Папазов носи талант и като художник, и като писател по-късно. В книгите си той създава фантазми, които се виждат и в картините му.

„Впечатляващи са нещата, които открих за него, разказва Мария Василева. А Папазов трябва да се представя на фона на това, което се случва по света.“ Важна е историята за американската колекционерка и филантроп Катрин Драйер, която решава да представя европейския модернизъм в Америка, където все още са по-изостанали по отношние на новите художествени движения. С Марсел Дюшан, едно от най-модерните имена в съвременното изкуство, тя създава асоциация, за да съберат творби на най-модерните за времето си художници. В огромната изложба в Ню Йорк Папазов е един от тези художници, показват много запазени каталози от нея.

Той е имал и самостоятелна изложба в Ню Йорк

И се отварят възможности за него за работа в Америка. А Катрин Драйер купува творбите му и ги дарява на галерията на университета в Йейл, където са и сега.

Това е малко споменаван момент от творческата му съдба, почти неизвестен, но показва интереса към него и отвъд океана.

Много бързо намира галерия в Париж, с която започва да работи и е в невероятно „обращение“. Той често казва, че е първият сюрреалист. Но не е бил в добри отношения с предводителя на сюрреалистите Андре Бретон, силна личност, която не търпи противоречията с балканския темперамент на българския художник. Това поставя Папазов донякъде в сянка. Но според издадения през 1982 г. в Париж „Речник на сюрреализма“ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „Папазов безспорно е един от предшествениците на това, което днес наричаме „абстрактен сюрреализъм“ от средата на 20-те години, редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон“. Неговото творчество се свързва и с експресионизма, кубизма, фовизма и дадаизма.

„За съжаление, според мен, той е дори забравено име, споделя Мария Василева. Но на ниво музейни институции, не е забравен за добрите специалисти и е в невероятно „обращение“ на ниво пазар. Много частни колекционери не престават да се интересуват от него и цените на картините му постоянно се покачват“, въпреки че в Центъра „Помпиду“ в Париж в залата на сюрреалистите няма негова работа, нито в постоянната експозиция на сюрреалистите в Стокхолм. Въпреки че там притежават 40 негови произведения, дарени от огромния му колекционер – Рол де Маре.

Жорж Папазов е една от най-светлите фигури на първата половина на ХХ век, когато се обръща разбирането за изкуството, за света и за живота. Кураторката на изложбата го поставя дори в първата редица на хората, които променят отношението ни към това, какво трябва да бъде изкуството: не да повтаря реалността или да я имитира, а да ни отваря врата към неща, които и не подозираме, че съществуват. Но у нас не е достатъчно просто да го знаем. И Мария Василева вижда възможности изложбата да пътува в музеи и по света. Струва пари, но това е културна дипломация и България има нужда да заложи на едно световно име на български творец. За да бъде свързвана с такива български имена.

Най-ново

Избрани