Те са на народни представители от парламентарните групи на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
По сега действащия Закон за военното разузнаване директорът на Службата се освобождава и назначава от президента, независимо дали е офицер от висшия команден състав на въоръжените сили или цивилен служител. Според предложената промяна, когато директорът е цивилен служител трябва да се назначава с решение на Министерския състав. Ако това се приеме, ще се получи така, че различни компетентни органи ще назначават на една и съща длъжност, става ясно от становищата на Министерството на отбраната (МО) и на служба „Военно разузнаване“, в които се изразява несъгласие с предложените промени. Друг момент е свързан с наименованието на ръководителя на службата, който сега е директор. Ако службата се оглавява от председател, както се посочва в законопроекта, тя трябва да се трансформира в държавна агенция на пряко подчинение на Министерския съвет. Т.е. да излезе от структурата на Министерството на отбраната, се посочва в становището на служба „Военно разузнаване“. Не се одобрява и разпоредбата преди назначаването номинираният кандидат за директор да бъде изслушан в парламентарната комисия по въпросите на вътрешна сигурност и обществен ред. Тук аргументите са три. Първият, ресорна за службата би трябвало да бъде Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни за електронните съобщения. Втория, в Закона за отбраната и Въоръжените сили е регламентирано, че след удостояването им с висше офицерско звания офицерите се представят в Комисията по отбрана. Третия, на военното разузнаване не може да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер, то не събира, обработва и анализира такава информация.
Друго предложение е Националната служба за охрана (НСО) да премине към министъра на отбраната. Да се преобразува като самостоятелна организационна структура в Министерството на отбраната. Началникът й да се назначава от министъра на отбраната, след съгласуване с министър-председателя.
В становище Министерството на отбраната изразява несъгласие с предложените промени в Закона за НСО. Предвижда се преобразуване на НСО, но практически такова няма, доколкото е налице единствено предложение за преподчиняване на службата, се посочва в становището. Вносителите не предлагат промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които да определят мястото на службата в министерството. Не се уреждат и правоотношенията със заварените началник и заместник-началник на службата. Националната служба за охрана в своята компетентност има законови задължения за подпомагане отбраната на страната, но предложеният законопроект акцентира преди всичко на процедурата за назначаване и освобождаване на началника й, а не към определяне на статута й, както и на статуса на служителите, се посочва в становището.
