Заради възможностите за развитие лейтенанти избират да служат в 61-ва бригада.
Как се стига до лейтенантското звание? Завършваш средно образование с по-добър успех, представяш се успешно на приема във висшите военни учебни заведения, държиш десетки изпити по време на петгодишното си обучение и след това тържествено получаваш лейтенантските си пагони. Така е казано накратко, но за всеки офицер от Българската армия този период остава незабравим и очертава по-нататъшното му развитие в живота. Изглежда обичаен, макар и труден, но има и много по-дълги, криволичещи пътища към лейтенантското звание.
От 1 август миналата година в 61-ва Стрямска механизирана бригада бяха назначени 15 лейтенанти, всички завършили НВУ „Васил Левски“. Сред тях е и лейтенант Кирил Чивчибашиев. И той се е обучавал във Военния университет, само че… задочно. А пътят му до офицерското звание е специфичен, но пък интересен, почти като фамилията му.
До 12. клас е учил в родния си град Карлово. След това е завършил българска филология в Пловдивския университет – от 2008 до 2012 г.
През 2013 г. реших да постъпя в армията в Националната гвардейска част в София. И
като гвардеец
със звание редник изкарах там близо 6 години. От този период имам само хубави спомени, въпреки че службата бе много тежка, ежедневието ми бе запълнено с тренировки и командировки в различни градове. Трябваше стриктно да се спазва дисциплината. Но винаги съм си вършил работата с удоволствие, връща се към началото на кариерата си в армията лейтенант Кирил Чивчибашиев.
Важен момент е било трудното му решение да напусне Националната гвардейска част, да се премести в 61-ва Стрямска механизирана бригада и да се завърне в Карлово. В София е живял на квартира, вече е бил семеен, с момченце – Христо, а и съпругата му Мартина, която е от Русе, е харесвала Карлово, предпочитала е спокойствието на подбалканския град. И Кирил е продължил службата си, вече като редник в 61-ва бригада – в отделение „Логистика“ на Зенитно-ракетния дивизион. Бързо се е адаптирал към новата обстановка.
Възползвах се от предоставената възможност през 2016 г. Излезе заповед на министъра, която даваше възможност на военнослужещи, които покриват определени изисквания и критерии, да кандидатстват във военното училище за задочно обучение по същия начин, по същата програма, както са курсантите – 5-годишен курс. И същевременно бях на работа в бригадата, изпълнявах си задълженията като войник и учих задочно. След като завърших, придобих първото си офицерско звание. И от 1 август 2022 г. съм командир на взвод за комунално-битово и продоволствено осигуряване
в логистична рота
в 3-ти механизиран батальон. Вече имам нови колеги и началници и те ме подкрепят. Но и опитът, който съм придобил като военнослужещ, ми помага по-бързо да усвоя задълженията си и да осъществя необходимата комуникация, разказва лейтенант Кирил Чивчибашиев.
Уточнява, че след като вече е следвал задочно в НВУ, е излязла заповед на министъра на отбраната, с която се признават някои цивилни специалности, за да може да се стане офицер с едногодишен курс във Военния университет. Но този курс не предоставя това развитие, което е на петгодишния курс. А той е бакалавър по военно дело, може да се развива за по-високи длъжности и звания, а не до капитан, както е при едногодишния курс.
Като бивш гвардеец в бригадата го използват в състезанията по строева подготовка. Самият лейтенант Чивчибашиев е участвал в тях, но сега помага най-вече с показване и съвети. И се надява и по-нататък да се развива в армията.
Друг лейтенант, назначен в бригадата от 1 август 2022 г., е Иван Владов. Завършил е
„Полева артилерия“
в НВУ и си харесва много специалността. Командир е на 2-ри огневи взвод във 2-ра самоходна артилерийска батарея в район Казанлък.
Роден е в Шумен и там е завършил средното си образование. Известно време е работил, но е знаел за съществуването на Военния университет. И е кандидатствал в него. През първата година курсантите от неговата специалност са имали общовойскова подготовка във Велико Търново, а след това четири години са се обучавали във факултета в Шумен.
Интересно ми беше в НВУ, получих много знания в различни области, които ще ми помогнат не само в специалността, но и в личния живот, споделя лейтенант Владов. Има и
практически опит
особено от стажовете в 4-ти артилерийски полк в Асеновград и 20-и дивизион в Ямбол. Като курсант две седмици е бил и на полигон „Корен“.
Сега като лейтенант чувства подкрепата на батарейния командир капитан Димо Димитров и на командира на самоходния артилерийски дивизион подполковник Галин Георгиев. Приели са го, събеседвали са с него още през първата седмица, представен е бил на колегите си – другите взводни командири, и на подчинените си. Наясно е, че на новото място трябва да свикне и да влезе в ритъма на работата.
Преди разпределението се е посъветвал от офицери къде може да се развива. И сега е удовлетворен от избора си да бъде в 61-ва бригада. Предварително си е намерил жилище в Казанлък и бързо се е запознал с новата обстановка.
Интересна е и специалността на лейтенант Наско Топчиев
„Електронно разузнаване и електронна война“
Той също е завършил НВУ през миналата година и е назначен за командир на взвод „Безпилотни летателни апарати“ в разузнавателна рота на батальон ISTAR.
От Костинброд е. Завършил е професионалната гимназия по аудио-видео и телекомуникация „Александър Попов“ в София. И се е колебал при кандидатстването в НВУ да избере КИС или електронно разузнаване. Насочил се е към електронното разузнаване, защото за него е било по-интересно. Завършили са седмина с тази специалност. А в Казанлък в батальон ISTAR са заедно с лейтенант Мила Йоскова, която е командир на разузнавателен взвод.
Изключително доволен съм от това, че бях назначен на такава длъжност. Командирите ме приеха с търпение и взискателност и доста бързо навлязох в дейността. Временно ротен командир е старши лейтенант Божидар Колев. Невероятни професионалисти са всички от моя взвод и придобивам по-голям практически опит от тях. Израснал съм в София, но харесвам и Казанлък като спокоен град, заявява лейтенант Наско Топчиев.
Специалността
„Мотопехотни и танкови войски“
през миналата година завършихме 18 души. Към нея ме насочи мой познат, който вече бе в НВУ, обяснява лейтенант Габриел Цветковски. Командир е на механизиран взвод в рота на 2-ри механизиран батальон. В друга рота на батальона командир на взвод е неговият съвипускник лейтенант Веселин Тодоров.
Достатъчна ли е практиката в специалността от НВУ? Лейтенант Топчиев не смята, че тя е малка. Стрелял е с танк Т-72. Бил е на стаж в 61-ва бригада в трети курс и е ходил на гарнизонния център „Анево“ в близост до Карлово. Сега пък опознава център „Тюлбето“ край Казанлък. Чувства и подкрепата в своята дейност от командира на механизирана рота капитан Юри Христов и командира на батальона подполковник Момчил Димитров. Не забравя да спомене и помощта на своя опитен заместник-командир на взвод старши сержант Стоян Иванов.
Лейтенант Габриел Цветковски е от Враца, знае, че и там има военно формирование. Но не мисли да се връща в родния си град. Категоричен е, че е искал да служи в 61-ва бригада и иска тук да се развива като офицер от „Мотопехотни и танкови войски“.
