Състоянието на Християн Пендиков се подобрява, изведен е от реанимация, съобщиха от Военномедицинската академия (ВМА). Настанен е в Отделението по орална хирургия.
На 23 януари във ВМА беше извършена операция на Пендиков за стабилизиране на долната челюст. Интервенцията беше извършена изцяло от екип от специалисти на Отделение „Орална хирургия” на ВМА с ръководител д-р Атанаска Чешмеджиева. Християн Пендиков остава за лечение и наблюдение в болничното заведение.
Той е секретар на българския клуб „Цар Борис Трети” в Охрид и стана жертва на побой на 19 януари, когато пострада тежко. Беше транспортиран до София с правителствения самолет „Фалкон”.
България ще вземе всички мерки по отношение на случая „Пендиков” и те вече са в ход. Това каза в предаването „Денят започва” по БНТ1 служебният министър на външните работи Николай Милков.
Той заяви, че когато се е случила атаката срещу Пендиков в Република Северна Македония (РСМ), първоначално е имало стъписване и признание на различни нива, че това е престъпление от омраза. След това са започнали да се прокрадват сценарии, че Пендиков „бил наркоман и наркодилър”, а най-смелите твърдят, че българските клубове са места на организирана престъпност и че се финансират от наркотрафик.
„Това е наратив, който не можем да споделяме и ще вземем всички мерки”, каза Милков. Той вече е информирал на Съвет „Външни работи” в Брюксел външните министри на страните – членки на ЕС. Разпространен е до всички държави членки писмен меморандум по тези въпроси. Предстои да бъде направена среща у нас с всички посланици на държавите членки. Ще използват и други механизми, включително механизма на ОССЕ, които имат още наблюдаваща мисия в Скопие. Имаме инструментите на Съвета на Европа, уточни Милков.
Той не пожела да коментира думите на македонския президент Стево Пендаровски, а само каза: „Като доктор по история мога да кажа, че ако има жертви от едната страна – той споменава за 12 човека, аз бих споменал за хиляди души, които са били избити, 300 000 прогонени между двете войни. Сигурно е чувал за „Голий оток”, където след Втората световна война са били интернирани и загинали стотици българи само заради това, че имат българско самосъзнание. Те нямат представа за историята си, защото още не са отворили архивите на тайните си служби, може да им помогнем за това, ако желаят”.
