Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Възпиране и отбрана: Готовността е пътят към мира

[post-views]

Генерал Гулиелмо Луиджи Милиета

НАТО показа ясна решимост да предотврати разрастването на украинския конфликт.

Римският историк Вегеций е казал: Si vis pacem, para bellum – който иска мир, трябва да се подготвя за война.

Като италианец,

избрал армията за своя професия

тези думи от римското ми наследство изиграха важна роля в моя живот. Философията е проста и неостаряваща. Дори като деца на детската площадка хулиганите никога не са се заяждали с тези, които очевидно са били готови да се бият. Вместо това те се насочваха към тези, които изглеждаха неспособни да се защитят.

Армиите са живели според този принцип много преди Вегеций да изрече известните си думи през IV век и въпреки това той остава еднакво валиден днес за съюзническите въоръжени сили тук, на централноевропейския театър.

Военната готовност като гарант за мира също беше общият принцип, поддържан от дузина уморени от война европейски и северноамерикански държави през 1949 г., когато подписаха Северноатлантическия договор, за да създадат НАТО. Подписалите разбраха, че

мирът е равен на стабилност

а стабилността осигурява възможности за просперитет. Те разбраха, че единственият начин да гарантират както мир, така и просперитет на своите нации е непрекъснато и колективно да бъдат подготвени за война.

Думите „възпиране и, ако е необходимо, отбрана” са централни в речника на Организацията на Северноатлантическия пакт от началото на нейното съществуване. Първата стратегическа концепция на НАТО през 1950 г. постановява, че основната функция на Алианса е да възпира агресията и че силите на НАТО ще участват във военни действия само ако възпирането е неуспешно. Втората стратегическа концепция, разработена през 1952 г., добавя понятието „стратегия за предно разполагане” в подкрепа на възпирането. Тогава това означава разполагане на военното присъствие възможно най-далеч на изток, в този случай, близо до границата между Източна и Западна Германия. Концепцията имаше за цел да обезсърчи всякакви комунистически експанзионистични амбиции към Запада.

В продължение на повече от 70 години стратегията „Възпиране и отбрана” се развиваше и се оказа много ефективна. През десетилетията страните, които съставляват НАТО,

поддържаха мира и стабилността

в своите граници. Алиансът на НАТО нарасна от 12 държави на 30, скоро ще станат 32, ако всичко върви добре. Тези, които се присъединиха към НАТО, колективно осигуриха безопасност, сигурност, търговия, демокрация и свобода на повече от милиард граждани.

Скорошните събития ни показаха колко важни и крехки могат да бъдат безопасността и сигурността. Бруталната и непровокираната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. върна дългата сянка на войната в Европа. Това предизвика основна преоценка на заплахата за евроатлантическата сигурност и начина, по който НАТО трябва да възпира и защитава.

В отговор на руската агресия в Украйна и за да подсили сигурността на Алианса, НАТО незабавно активира своите отбранителни планове, разположи елементи от Силите за отговор на НАТО (NRF) и нациите значително увеличиха присъствието на силите на Алианса по неговия източен фланг. На срещата на върха на НАТО през юни 2022 г. в Мадрид политическите лидери на Алианса

одобриха нова стратегическа концепция

предназначена да оформи позицията на Запада за сигурност за години напред. Новата концепция направи много неща – тя призна Руската федерация за най-значимата заплаха за сигурността на съюзниците, но също така подчерта други заплахи: тероризма; нестабилността в Близкия изток и Африка; нововъзникващите революционни технологии; ерозията на контрола върху оръжията; изменението на климата. Освен това стратегическата концепция за първи път посочи Китай като „стратегически конкурент” на Алианса.

Срещата на върха в Мадрид сигнализира за промяна за всички свързани с НАТО военни елементи. Еволюцията на стратегията „Възпиране и отбрана” оттогава се ускори драматично и ние в централноевропейския театър сме във фокуса на нейното прилагане.

Враждебните действия между Русия и Украйна не са нещо ново; след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. НАТО увеличи предното си присъствие на изток, като създаде четири бойни групи: по една в Естония, Латвия, Литва и Полша. Участниците в срещата на върха в Мадрид през 2022 г. решиха, че четири допълнителни бойни групи ще бъдат създадени в България, Унгария, Румъния и Словакия и че съществуващите бойни групи ще увеличат размера си с 50–100%. Съюзническите нации също се ангажираха

да поддържат боеспособни сили

в размер на бригада в готовност за разполагане винаги, когато и където са необходими. Това е обновена визия на старата стратегия, преработена, за да съответства на днешния стратегически пейзаж.

На срещата на върха в Мадрид висшите лидери също така обновиха виждането си за Силите за отговор на НАТО, група от до 40 000 военнослужещи с висока степен на готовност, които са готови за реакция при криза в кратки срокове. С въвеждането на нов модел на силите на НАТО лидерите на Алианса се съгласиха да създадат съюзнически сили за реагиране, които са дори по-големи и с по-висока степен на готовност от сегашните NRF.

Всички промени, решени на срещата на върха в Мадрид, представляват възраждане на първоначалната концепция за възпиране и отбрана чрез установяване на по-задълбочено присъствие на НАТО в по-широка географска област от всякога. Изпращайки посланието на нашите съседи на Изток, че сме готови за битка, ние си даваме много по-голям шанс да предотвратим пренасянето на военните действия от Украйна в централноевропейския театър.

Светът затаи дъх през ноември

когато погрешно изстреляни ракети напуснаха въздушното пространство над Украйна и се взривиха в Полша, трагично убивайки двама души. Това беше инцидентът, от който се страхуваха политическите и военните лидери в цяла Европа още от началото на инвазията през февруари. Дали това беше грешката, която щеше да ескалира напрежението между НАТО и Русия отвъд точката, от която няма връщане? Лидерите на НАТО предприеха много добре обмислени действия, като внимателно анализираха данните, за да определят, че инцидентът не представлява умишлено нападение срещу територията на НАТО. Докато този инцидент послужи, като напомняне, че европейският континент е на ръба на бръснача, НАТО като Алианс показа ясна решимост и същевременно предотврати разрастването на украинския конфликт.

Засега доверието в чл. 5 на Вашингтонския договор по отношение на колективната отбрана не е застрашено. Самото съществуване на въпросния чл. 5, съчетано със силното присъствие на НАТО на Изток, доведе до достатъчно възпиране и подновено

положително отношение към основите на Алианса

Но възпирането работи само ако нашият противник разбира, че сме готови да влезем в битка, за да защитим нашите ценности, територия и начин на живот. Заплахата не е отминала и трябва да сме обединени, за да възпираме и в крайна сметка да защитаваме и да влезем в битка, където и когато е необходимо.

Авторът е командир на Съюзното съвместното командване на силите на НАТО в Брунсум, Нидерландия. Материалът е осигурен със съдействието на пресцентъра на МО.

Най-ново

Виж още

Избрани

No data was found