Образно казано, имаме линейката, апаратурата и шофьорите, все още нямаме медицинския екип, казват военнослужещите от авиобазата
По разпореждане на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов на 6 януари т.г. бе осъществена съвместна операция на ВМС и ВВС за медицинска евакуация. Вертолет „Дофин“ от състава на авиобаза „Чайка“ във Варна транспортира родилка в тежко състояние от Силистра до Балчик. Екипажът на самолет „Спартан“ от състава на 16-а авиационна база изпълни задачата по транспортиране на пациента от Балчик до София. По този повод разговаряхме с командира на авиобаза „Чайка“ и с членовете на екипажа на „Дофин“-а.
Подполковник Спас Спасов – командир на Военноморската вертолетна авиобаза „Чайка“, военен пилот І клас
– Как протече операцията по медицинската евакуация на родилката от Силистра до Балчик?
– Не бих класифицирал като авиомедицинска евакуация това, което изпълни наш екипаж по маршрута Силистра–Балчик. По-скоро това беше авиомедицински транспорт. Трябва да се внимава с терминологията, защото зад нея стоят стандарти, които трябва да бъдат покрити, за да кажем, че сме извършили нещо подобно. Задачата ни бе да транспортираме родилка от Силистра до Балчик.
– Беше ли с нещо по-различна от предишните авиомедицински операции, които екипажи от авиобаза „Чайка“ досега са изпълнявали?
– От чисто пилотска гледна точка този казус не е много по-различен от предишните. Нюансите идват от конкретната ситуация. В случая: Трябваше да се действа много бързо и смятам, че в най-кратки срокове успяхме да изпълним задачата. Трябва да отчитаме и това, че подобни задачи не са сред основните, които изпълняваме. Затова ни е необходимо и малко повече време, най-вече за конфигуриране на вертолета за такава задача.
– Докато държавата ни закупи необходимото количество медицински вертолети, авиобазата може ли да поеме изпълнението и на такива задачи?
– Ако трябва да говорим за извършването на авиомедицинската евакуация, образно казано – да, имаме линейката и шофьорите. Но това не е достатъчно, не върши работа. Трябва да имаме и медицински екип – подготвени медицински кадри, които могат да работят с подобна апаратура. Ние имаме апаратурата, имаме оборудването, но към момента нямаме лекари или медицински лица, които да са част от екипажа.
– Можем ли да прогнозираме, че тази задача ще стои пред вас и в бъдеще?
– Да, нещата са задвижени. Човек от нашата авиобаза от февруари започва курсове към Военномедицинската академия и се надявам към средата на годината да можем да комплектуваме екипаж, способен да извършва авиомедицинска евакуация. Но говорим само за един човек, а „една птичка пролет не прави“. Ще трябва да са повече. Все пак нещата тръгнаха в правилната посока.
Капитан ІІІ ранг Атанас Георгиев, заместник-командир на Военноморската вертолетна авиобаза „Чайка“, военен пилот І клас
– Вие сте в това формирование от 1998 г. Участвали ли сте в други подобни операции?
– Да, през 2020 г., пак през януари, и отново случай с родилка. Тогава родилката беше в по-тежко състояние: в кома, с полиорганна недостатъчност, а от пилотска гледна точка времето беше по-лошо, дори критично: ниска облачност, обледеняване… Чакахме дълго време специалистите да решат дали родилката става за транспортиране. Излетяхме в края на деня, на границата с нощта, което определено ни затрудни. Затова вместо на вертолетната площадка на болницата „Св. Марина“ кацнахме в авиобаза „Чайка“, а след това родилката бе транспортирана с линейка. На този етап самостоятелно можем да транспортираме стабилизирани вече болни, а не хора в критично състояние.
– Имаше ли нещо по-особено в изпълнението на последната задача?
– Както винаги, при такава задача планирането и изпълнението й протичат почти едновременно. Тече информация по различни канали. А планирането се извършва едновременно с приемането на информацията. Имаше разработени различни варианти. Например: излитане оттук, вземане на екип от „Св. Марина“, кацане в Силистра, транспортиране до София. Беше избран по-оптимален вариант: с кацане в Балчик и транспортиране със самолет „Спартан“. Всичко премина при пълен синхрон. Не сме чакали за нищо. Вертолетът излетя, „на винт“ – без да гасим двигателите, посрещнахме линейката от болницата в Силистра, транспортирахме родилката до Балчик, където вече ни очакваше „Спартан“-а, който веднага излетя.
– Вие сте били на борда по време на последната операция. Как като заместник-командир на авиобазата оценявате действията на екипажа?
– Екипажът се справи страхотно. Действаха бързо и ефективно. И постигнаха много добър резултат. Имаме още екипажи със същата подготовка и те дават дежурства в авиобазата с тази цел. Налага се да изпълняваме не само медицинска евакуация, а най-различни задачи, свързани с оказване на помощ на населението при бедствия.
Капитан Йовко Филипов, заместник-началник на щаба на авиобазата по планирането и подготовката, военен пилот І клас
– Вие като командир на екипажа, изпълнил задачата, как оценявате Вашите действия и действията на Вашите колеги?
– Всичко премина нормално, действахме професионално, в съответствие с подготовката, която имаме за действия при такава обстановка. Да, отначало всичко идва някак неочаквано, но благодарение на добре отработените процедури се справихме без проблем. Това ме радва, защото като командир на екипаж действам при изпълнение на такава задача за първи път. От пилотска гледна точка това не е толкова сложно: полет по определен маршрут или по зададени координати, както беше в случая, с кацането на стадиона на Силистра и след това – в авиобаза Балчик.
– Къде е по-трудно да се изпълняват задачите: на море или на сушата?
– Определено сушата повече помага със своите ориентири, но ако имаш достатъчно часове полети над морето, изпълнението на подобна задача също не би трябвало да ни затрудни.
– Има ли разлика при управлението на вертолетите „Пантер“ и „Дофин“?
– Разликата е съвсем минимална, в таблото с оборудването, в разположението на някои от апаратурите. Но в момента, когато започнем да запускаме двигателите, вече сме се настроили за работа със съответната машина.
– На строящите се два многофункционални патрулни кораба за ВМС има предвидена вертолетна площадка. Имате ли готовност да действате и от палубата на тези кораби?
– Голямо предизвикателство е това. Ще действаме съвместно с колегите от ВМС, като изпълняваме задачи изцяло и заедно само на море. Ще приемем това предизвикателство така, както сме приемали и предишните. Ще се подготвим както трябва и ще бъдем напълно оперативно съвместими с колегите и по време на мисиите, които корабните екипажи ще изпълняват. Всички морски летци са мотивирани и когато дойде време, ще се заемем сериозно с тази дейност.
Офицерски кандидат Ивайло Василев, борден авиомеханик, техник на вертолет
– Как премина операцията от Ваша гледна точка по транспортирането на родилката от Силистра до Балчик?
– Операцията премина нормално. Кацнахме на стадиона в Силистра, свалихме носилката, прехвърлихме жената от линейката. След това я обезопасихме и с помощта на медицинския екип я качихме във вертолета. Без да губим време, излетяхме към авиобаза Балчик. Участвам в подобна операция за първи път.
– Позволява ли техниката на вертолета изпълнението на подобни задачи при по-сложни условия както на сушата, така и на море?
– Мисля, че ще се справим и при по-сложни условия. При нас всичко е добре закрепено, няма да ни изненада при промяна на обстоятелствата. Но на море е една идея по-трудно. Ние сме малко хора, познаваме се добре, сработили сме се, споделяме опита си след такива задачи.
– А при изпълнението на основните задачи?
– Ние сме като едно цяло. Всеки знае своето място и своите отговорности при изпълнението на такива задачи, когато на борда има и други военнослужещи, например морски командоси. И с тях имаме много добро взаимодействие, доказано неведнъж в хода на различни учения на ВМС.
– Има ли някаква разлика в действията на бордния авиомеханик при обслужването на двата типа вертолети: „Пантер“ и „Дофин“?
– Не. В това отношение съм „облагодетелстван“. Двигателите на двата вертолета са едни и същи.
