Преди 110 години – на 14 февруари 1913 г. Турция понася най-голямата си военноморска загуба по време на Балканската война (1912–1913 г.). При опита си да стовари десант в гръб на българските войски, заели позиции край Чаталджа, 4687-тонният броненосец Asar-i Tevfik засяда пред черноморското селище Подима. Десантът не успява, а скорострелна българска планинска батарея го поразява „от упор“, с което на практика корабът е унищожен.
Събитието е вписано в труда на Военноисторическата комисия „Войната между България и Турция 1912–1913 г.“, Том VІІ: „Действията на Тракийския операционен театър от първото примирие до края на второто“. А в „Уикипедия“ е посочено, че: „След като засяда при операция срещу нейните (на Българската армия) позиции, българската артилерия обстрелва кораба. Корабът е унищожен от артилерийския огън и щетите, причинени от бурното море“.
Но в „Уикипедия“ се намеква, че след като засяда на 8 февруари 1913 г. по обяд, екипажът на броненосеца прекарва нощта в очакване на атака от български торпедоносци (точно преди година те поразяват „Хамидие“), но те не нападат. Българите започват да стрелят по кораба с пушки още на същия ден, а той неуспешно – поради силния крен (наклон) към единия борд, им отговаря със 120-мм и с 57-мм оръдие. Турският флот необезпокоявано прави опит за спасителна операция на 10 февруари с.г. с няколко кораба. На 11 февруари пак необезпокоявано около заседналия кораб маневрират още два кораба. На 12 февруари всички оръдия, боеприпаси, въглища и членове на екипажа са разтоварени, провежда се церемония по спускането на флага, пише в „Уикипедия“ и броненосецът е оставен на произвола на съдбата. Финалът е: „Когато слънцето изгрява на 13 февруари 1913 г., корабът потъва, оставяйки над водата само мачтите и комина си“. Благодарение на публикация във „Военноисторически сборник“ от 1936 г. узнаваме как е написана последната страница от историята на броненосеца. Статията е: „Действията на турския крайцер Asar-i Tevfik през Балканската война 1912–1913 г. в Черно море и неговото потопяване“. Авторът е о.з. полковник Тодор Вълнаров.
Asar-i Tevfik е стар познайник на българските войски, дислоцирани на левия фланг на Чаталджанската позиция, североизточно от с. Орманлъ. Многократно сам или съвместно с други турски бойни кораби той обстрелва българските позиции. Така сутринта на 25 януари (ст. ст.) 1913 г. с още един крайцер, два миноносеца и шест големи лодки, натоварени с войски, се насочват към брега, североизточно от с. Подима, за стоварване на десант. Успяват да дебаркират три големи лодки с 250 души. Мъглата се вдига и бойците от гарнизона в Подима, командвани от капитан Минчо Сотиров, отблъскват десанта и пленяват 16 души.
Още на другия ден в 11,55 ч. от Asar-i Tevfik започват обстрел по предполагаеми позиции на българите, северно от с. Орманлъ. След 38-я изстрел спускат на вода голяма лодка, натоварена с рота бойци, която не успява да стигне до брега, прогонена от огъня на планинска скорострелна батарея.
На 29 януари Asar-i Tevfik заедно с четири миноносеца и един транспортен параход се появяват северно от с. Орманлъ. Привечер два от миноносците поемат към Кара Бурун, „а другите останаха, като маневрираха, давайки вид, че ще правят десант“. На следващия ден „имитационното“ маневриране продължава независимо от влошаването на времето. Според Вълнаров Черно море „надвечер почна просто да беснее“. Независимо от това корабите доближават брега североизточно от с. Орманлъ с цел да използват нощта като прикритие, за да стоварят десант, „…но в тъмнината той се е доближил повече, отколкото трябва до брега, силните вълни са го тласнали по-близо до сушата, заседнал на подводна скала и от която не е могъл да се откачи – оставен от другите“.
На 31 януари заседналият броненосец е забелязан от постовете на 10-а опълченска дружина, разположена по височините край брега, североизточно от с. Подима. Донесението достига до началника на 5-а Дунавска пехотна дивизия. Той разпорежда на командира на 1/5-а пехотна бригада да изпрати пионерния взвод да потопи заседналия параход. Но взводът не разполага с необходимите взривни материали и мореходна лодка, с която да достигне до заседналия кораб.
Затова на терена започва да действа 1/1-ва планинска скорострелна батарея, охранявана от две роти от 31/4-ти пехотен полк. На 1/14 февруари сутринта двете роти заемат позиция североизточно от Караджакьой, а първият взвод от батареята – на могилата, на един километър северно от същото село. Към 11,00 ч. командирът на батареята получава заповед: „Един взвод от батареята Ви, под лична Ваша команда, да замине и потопи заседналия турски крайцер“.
Разказът на Вълнаров продължава: „С предния си нос параходът беше към брега, а с десния борд, обърнат към запад (към нас) и малко наклонен на противоположната страна (на изток), вследствие на което част от подводната му част се виждаше“. Това го прави добра цел, но бушуващото море не позволява престрелка с бризантни гранати – попаденията пред и зад кораба не биха могли да се наблюдават. „…Затова престрелката се извърши с шрапнел на време, ако се не лъжа, от тези, които при разпръсквателния си заряд имаха и червена димна материя, която усилваше наблюденията на пръсканията над побеснялата и обърната на „мляко“ водна повърхност.“
При стрелбата на поражение четири бризантни гранати попадат в корпуса на кораба „близо до водната повърхност, която го миеше“. След половин час параходът започва да потъва, а след още половин час от него над повърхността остават само „някои надпалубни части.“ Очевидно корпусът е достигнал дъното.
Важно е донесението на командира на ловджийската команда от 31/4-ти пехотен полк: „Параходът беше потопен от бризантните гранати на планинския взвод и впоследствие се доразруши от морските вълни… много негови части и мобилировката му, знамето бяха изхвърлени на брега.“ Първи въпрос към бъдещите изследователи: Запазено ли е знамето (флагът) на Asar-i Tevfik и ако е запазено, къде се съхранява днес?
Вълнаров ни дава следващо важно съобщение: „На 10 април, през второто примирие с турците, на позицията на 1/1-ва пл. с.с. батарея, находяща се близо до брега с.з. от с. Орманлъ, дойде нашият именит художник Борис Денев. Последният по молба на командира на батареята се съгласи и отиде заедно с него близо до мястото, гдето стърчаха над водата надпалубни части от парахода и за увековечаване направи две скици с креда, едната която командирът подари на нашия военен музей“. Втори въпрос към бъдещите изследователи: Запазена ли е тази рисунка на Борис Денев? На този етап откриваме само друга рисунка на художника, озаглавена от него „Черно море при Подима“, 26 април (?) 1913 г., и с пояснението „Наблюдателен опълченски пост“. Но на рисунката се виждат само часовият и извадени на брега четири рибарски гемии…
