Всички роти пеят в един глас националния химн по време на тържествената заря през 1959 г.
Елена Янева, Държавен военноисторически архив – Велико Търново
На 18 февруари 2023 г. се навършват 150 години от мъченическата гибел на Васил Иванов Кунчев – Левски, отдал своя живот пред олтара на Отечеството. Една от малкото
безспорни фигури в пантеона на българската история
той е въплъщение на политическия и нравствения идеал на българина. През годините името му – синоним на безкористна служба на народа, на себеотрицание, жертвоготовност, носят голям брой културни и образователни институции, една от които е Националният военен университет (НВУ) във Велико Търново.
След настъпилите през септември 1944 г. промени в България властта предприема мерки за заличаване и разграничаване от символите на царската власт. Началникът на Военното училище генерал-майор Христо Стойков изказва мнение, че след 9 септември 1944 г. институтът, в който се готвят българските народни офицери, не може да носи името „Военно на Негово Величество училище”. В писмо до министъра на войната от 9 февруари 1945 г. той изтъква необходимостта от нов патрон кумир, който да вдъхновява възпитаниците на училището в тяхната тежка, но благородна задача и да им сочи истинския път към добре разбрания дълг към народа.
На 18 февруари 1945 г. със Заповед № 45 министърът на войната генерал-лейтенант Дамян Велчев заповядва Народното военно училище в бъдеще: „Да има за свой патрон възрожденеца революционер Васил Левски и да се назовава Народно военно училище „Васил Левски”. Апостолът на свободата е идеалният образ, който възпитаниците на Народното военно училище могат да имат за свой патрон – духовна опора и вдъхновител при тяхната подготовка и бъдеща служба на народа.
Вдъхновен будител към правда и борба срещу тиранията, Левски е и отличен организатор, упорит, хладнокръвен и смел народен борец –
идеал, който да следват бъдещите водачи
на родната ни войска. На същата дата началникът на Военното училище издава нарочна заповед по училището, която специално е посветена на това знаменателно събитие. Денят на обесването на Васил Левски – 18 февруари, е обявен за празник на възпитаниците на училището и е указан начинът, по който ще се чества: седмицата, предхождаща тази дата, е посветена на „проагитиране” както на заслугите на патрона на училището, така и на самия празник; на 17 февруари в 12,00 ч. при особен церемониал се поставя почетна стража пред паметника на Васил Левски; вечерта е обявена заря с церемонии; на 18 февруари сутринта се провежда строеви парад, в 12,00 ч. – тържествен обяд, вечерта – забава, изнесена от възпитаниците на старшия клас; почетната стража пред паметника се снема на същия ден в 24,00 ч.
Датата 18 февруари става празник на училището и всяка година възпитаниците му отдават почит към безсмъртното дело на своя патрон. Февруарските чествания се превръщат в традиция, въпреки че след 1950 г., в разрез с историческата истина, датата на смъртта на Васил Левски се отбелязва на 19 февруари.
Отбелязването на патронния празник на училището на 19 февруари 1959 г. – първата година след преместването му във Велико Търново, протича при ред, определен със заповед на началника на НВУ. Разпоредено е подготвяне на кътове, табла и стенни листове, отразяващи героичния живот на Васил Левски, организиране на радиопредаване и тържествено събрание с доклад за безсмъртното дело на Апостола.
Учредява се почетен караул пред паметника на Васил Левски в града и е обявена тържествена заря, която да се проведе на 18.02. от 18,30 ч. на площада пред Дома на офицера. Наредено е под ръководството на военния диригент да се разучи българският национален химн във всяка рота, за да може цялото училище по време на празника, под звуците на духовия оркестър да пее националния химн, което ще придаде особена тържественост на събитието.
През годините
отбелязването на патронния празник
на Военното училище се превръща в събитие от общоградско значение. На събитията присъстваха не само личният състав на училището, а и градското и общинското ръководство, жители на града. В мероприятията участват ученици и студенти.
Честванията на патронния празник на ВНВУ „Васил Левски” през 1973 г. се провеждат под знака на 100-годишнината от обесването на Апостола на свободата. В училището се провежда преглед на ротната художествена самодейност, в който вземат участие хорови състави, групи за художествено слово, вокално-инструментални и естрадни състави, изнасяйки програми с тематична насоченост. Акцент на прегледа е изпълнението на маршовата песен „Велик е нашият войник” на три гласа от всички роти. Със заповед на началника на ВНВУ „В. Левски” е разпоредено тържествената заря да се проведе на 19 февруари от 19,00 ч. пред театър „К. Кисимов” с участието на всички курсанти.
През годините мероприятията, посветени на патронния празник, се разширяват и в тях се включват спортни прояви и състезания. В чест на 110-годишнината от гибелта на Васил Левски началникът на ВНВУ „В. Левски” обявява провеждане на петдневен поход от 22 до 26 февруари по стъпките на последния преход на Апостола на свободата и патрон на училището от гр. Пазарджик до с. Къкрина.
След преобразуването на трите военни училища в Национален военен университет през 2002 г. висшето училище продължава да носи името на великия син на България. Традицията е продължена и всяка година, в Деня на обесването на Васил Левски – 18 февруари, възпитаниците на НВУ отдават почит на своя патрон.
18 февруари е датата, на която всяка година
свеждаме глави и запазваме мълчание
пред величавото дело и героичната гибел на Васил Иванов Кунчев – Левски.
С всяка изминала година времето, вместо да ни отдалечава, сякаш още повече добавя доказателства за непреходността на думите и правотата на делото на Апостола.
