Две гайди огласиха залива Емона пред българската база
Българският военен и научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) пусна котва до антарктическия о. Ливингстън. Плавателният съд акостира по график и при добри атмосферни условия, съобщи БТА. „Радвам се, че преходът мина успешно, времето беше благосклонно към нас”, заяви капитан II ранг Николай Данаилов, командир на кораба „Св. св. Кирил и Методий”. „Когато се подхожда към океана и към морето с уважение, винаги резултатът е налице”, допълни той.
Първата група полярници – логистиците, бяха свалени успешно на брега на о. Ливингстън в Антарктида, след което започна разтоварна дейност на част от материалите за българската база „Св. Климент Охридски”, каза проф. Пимпирев, който часове по-рано отпразнува 70-ата си годишнина и беше поздравен с изпълнение на гайда, а екипажът на плавателния съд изписа с телата си числото 70.
Разтоварването става чрез крана на кораба, както и с лодки „Зодиак”. Помощ оказва и група испански полярници от съседната база „Хуан Карлос Първи”. Корабът ни акостира в Южния залив на о. Ливингстън. Това е събитие мечта за поколения антарктици. То стана възможно благодарение на усилията на Българския антарктически институт и на проф. Христо Пимпирев, както и на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” и адмирал Боян Медникаров.
Полярната ни мисия има амбициозни научни цели – строеж на лаборатория и проучвания на щетите от глобалното затопляне и замърсяването на планетата.
Две гайди огласиха залива Емона пред българската база на о. Ливингстън. Величествената гледка на ледения залив предизвикаха гайдите на Марчо Паунов от логистичния екип на антарктическата експедиция и Жельо Митев – механик на кораба, които изпълниха родопски песни и добруджанска ръченица.
От своя страна островът посрещна научноизследователския кораб с ниска облачност, която придаде причудливи картини на върхове и ледници.
Така 2 години и половина след закупуването на кораба за целите на антарктическите експедиции и военноморското училище във Варна той стигна до своята полярна цел – о. Ливингстън.
По-рано корабът премина през протока Льо Мер, делящ аржентинската част на Огнена земя от о. Естадос. Очакваше се силен вятър от североизток, който да допринесе за голям крен (бел. ред.: силно бордово клатене), но стихиите се смилиха. Плавателният съд „легна“ на курс към о. Кинг Джордж (Южни Шетландски острови), излизайки на географската ширина на нос Хорн – най-южната точка от континенталната плоча на Южна Америка. Така НИК 421 навлезе в същинската част на протока Дрейк, а нос Хорн престана да го пази от западните течения, водещи посоката си откъм Тихи океан.
НИК 421 премина през пролива Дрейк с добра скорост от 9 възла при сравнително благоприятни условия. Преминавайки 60-ия паралел, корабът навлезе в географския регион Антарктика.
Антарктика обхваща континента Антарктида, както и водите и островните групи в Южния океан, разположени на юг от Антарктическата конвергенция.
Антарктическата конвергенция е линията, опасваща Антарктика, където южните студени антарктически води потъват под по-топлите северни води. Експедицията ще завърши през първата половина на март с отплаването на кораба към родните брегове. Любопитна подробност е, че биолозите в експедицията ще уловят и транспортират живи в специален контейнер екземпляри от куриозната ледена риба с бяла кръв и други интересни представители на антарктическата морска фауна, които ще бъдат изложени в аквариумите на експозицията на Пловдивския природонаучен музей.
