Полковник проф. д-р Емил Енев
Сравнителен анализ на бронираните платформи, противостоящи на фронта.
В последните няколко седмици, след решението на ръководствата на САЩ, ГФР и Великобритания да предоставят танкове на Украйна, стана актуално да се търси отговор на въпроса: „Кои танкове са по-добри – тези, разработени по западна концепция или тези, разработени по бившата съветска концепция?“ Анализът на множество публикации в родната преса води до извода, че почти всички търсят отговора на този въпрос, на базата на сравнение, което включва: тегло (или бойна маса); бронева защита; маневреност; въоръжение – калибър, скорострелност, брой снаряди и стрелкови боеприпаси в боекомплекта, далечина на ефективното огнево поражение; скорост; наличност на системи за разузнаване, навигация иуправление на огъня.
За да сме абсолютно коректни, неутрални и безпристрастни от гледна точка на военната наука е необходимо да сме наясно, че войната не е конкурс за красота или състезание по културизъм. Тя не е демонстрация на въоръжение и на това кой разполага с по-ново, като дата на производство и по-съвременно, като концепция. Има значение само това кой ще съумее по – ефективно да координира възможностите на своите въоръжение и личен състав и да доведе тяхното използване до максимална ефикасност. Най-общо критериите, по които могат да бъдат сравнявани танковете са тегло и габарити и компактност; мобилност; двигател и силова установка; системи за защита; бронева защита; въоръжение и високо технологични системи, които осигуряват живучестта на танка и неговото командване и контрол. Те могат да бъдат и се декомпозират, на свои слецифични параметри и показатели, които в рамките на тази статия, не могат да бъдат представени на вниманието на читателите в пулен обем.
И все пак, след като вниманието беше насочено към основните критерии, по които могат да се сравняват различните модели танкове, нека извършим един сравнителен анализ на двете бронирани танкови платформи, за които е най-вероятно да се срещнат на полесражението в Украйна. За да започнем това сравнение е необходимо да уточним, че тегловата категория на най-новите танкове на НАТО е различна от тази на по-старото поколение западни танкове и всички поколения съветски и руски танкове. Поради това „Леопард 1“ попада в категорията на руските танкове Т-72, Т-80 и Т-90. Последната версия на „Леопард 1 A5″ е разработена през 1987 г. Тежи между 40-43 тонав зависимост от версията и годината на производство. Това означава, че мостовете, които са проектирани за съветска техника, ще го издържат. Самият танк се отнася към танковете от второ поколение, предшественици на Т-72, Т-80 и Т-90. Това е танк, разработен през 60-те години и е приблизителен аналог на съветския Т-62. Въпреки че последната версия на „Леопард -1“, след модификация, е сравнима с основните базови версии на T-72 и може би дори на T-80, тя губи от базовата T-90. Тези германски танковете са на склад и като цяло тяхното предоставяне на украинската армия няма да повлияе особено на бойните способности на Бундесвера. Най-важното в тях е подходящото тегло за условията на украинските степи. Няма опасност тези танкове да заседнат в калта или поне тази опасност не е по-висока, отколкото при повечето руски образци. „Леопард -1“ е сравним по отношение на проходимостта с руските танкове. Неговите основни характеристики и ТТД дават възможност и мотив на германците да ги изпратят в Украйна. Проблемът с тези доставки е, че те може да се забавят. Машините се съхраняват в складове в продължение на няколко десетилетия, а Германия разполага само с една фабрика за модернизация и то с ограничен капацитет.
Всъщност, всичко зависи в голяма степен от модификацията на танка. Започвайки с „Леопард 1А5“ (танкове от тази конкретна модификация трябва да бъдат доставени в Украйна), е необходимо да подчертаем, че те се допълват добре с наличните украински танкове и с пленените трофейни руски танкове. Нивото на развитие на електрониката и управлението на огъня е в пъти по-високо в полза на западните образци. Нещо повече, „Леопард 1 А 5“ ще бъде крачка напред с модернизацията, която вероятно ще им бъде направена след разконсервацията. Така че те все пак ще са по-добри от наличните танкове в украинската армия. Боеприпаси за „Леопард“ най-вероятно ще трябва да се търсят и доставят от съюзниците на Германия в НАТО.
Защо точно „Леопард“, а не „Ейбрамс“ или „Чалънджър“? Защото немският танк ще бъде най-масово доставяният в Украйна. Защото е най-икономичен от трите западни опции. Защото е най-иновативен като силова установка и много производители на танкове търсят именно германските двигатели за своите машини. Защото е с гладкостволно оръдие, за разлика от британеца и това допълнително би затруднило доставяне на нестандартни за НАТО, боеприпаси. Защото не е с газотурбинен двигател.
Ще се появят ли и могат ли да решат Леопардите нещо на украинското бойно поле?
Необходимо е да се подчертае, че никъде в природата не съществуват два Ейбрамса, Леопарда или Т-72 в чист вид. Това е само название на базовата машина, на огромно множество модификации на всяка една от тези бойни платформи. Само Т-72 съществува във видовете Т-72 Б, Т-72 БА, Т-72 Б2 и накрая Т-72 Б3 или Т-72 БМ. Последните две модификации са образци от 2016 г. Развитието, с което се преминава от една към друга модификация, е дълъг път от вида и параметрите на бронята, оръдието и двигателя, разстоянието между ролките, до елементарния датчик за вятъра. Поради това е целесъобразно да се извърши анализ и сравнение на най-масовата и най-съвременна модификация на сравняваните танкове. В конкретния случай това е Т-72 Б3. Понякога и отчасти той е сравним с Т-90 А и Т-90 М или с Т-80 БВМ. Спрямо тези модели и модификации ще направим сравнение с „Леопард 2 А 4“, „Леопард 2 А 5“ и „Леопард 2 А 6“.
Тук няма да говорим за екзотичните и произведени в няколко десетки бройки „Леопард 2 А 7“ и Т– 14 „Армата“. Най-популярната модификация на германското танкостроене е „Леопард 2 А 4“. Именно тя е очакваното попълнение на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). В днешни дни той разполага с автономна автоматична система за управление на огъня. За нощни бойни действия се използва термовизионна апаратура, германско производство, белег за автономност. По своите базови характеристики „Леопард 2 А 4“ съответства на базовата немодернизирана версия на Т–80. Броневата защита на Леопарда се състои от разнородни метални и неметални слоеве броня, с еквивалента дебелина на хомогенна стоманена броня до 80 см. в челната част на куполата и предния брониран лист. За сравнение при Т – 72 еквивалентът на дебелина на бронята е до 65 см. Тук има и едно друго условие за сравнение. Има ли танкът конструктивно заложена динамична (реактивна) защита, с което продължителността на живот на машините на бойното поле се увеличава значително. Тя защитава и от кумулативни, и от подкалибрени снаряди. При „Леопард 2 А 4“ не е предвидена конструктивно такава динамична балистична защита. Това, въпреки отчетените еквивалентни 80 см. броня не ги направи защитени срещу ПТРК от категорията на руския „Корнет“. Тези 80 см. са достатъчни за защита от по-морално остарели противотанкови системи и за отразяване попаденията на 100 мм, а дори и на 120 мм. танкови снаряди, но при условие, че изстрелите са на разстояние по-голямо от 1,5 км. „Леопард 2 А 4“ няма противодействие на снарядите с уранов сърдечник, с които разполага Т-90 в някои от своите модификации. Никоя от модификациите на Т- 2 и Т-80 не разполагат с такива боеприпаси. Поради това да достигнат по-близо до този опасен немски съперник е малко вероятно и доста опасно. Други слаби места на „Леопард А 4“ са задната част на корпуса и липсата на наклони на челната и страничните части на купола.
Сравнението между различните модификации на Леопард и образците Т-72, Т- 80 9 Т-90, показва, че:
На първо място преимуществата на „Леопард 2 А 4“ се състоят в средствата за автоматизация на управлението. В това отношение те са по-добре оборудвани. Например без значение за кои руски танкове става въпрос управлението се извършва с лостове, докато при немските става въпрос за волан или щурвал.
Болшинството от операциите на немската машина са автоматизирани, за да се намали посредством автоматизацията процентът на грешки и натоварването на екипажа. Тук говорим за автоматизиране от запалването на двигателя до привеждането на оръдието от походно в бойно положение и обратно. В същото време това е за сметка на надеждността и ремонтно пригодността на танка.
Несъмнен плюс за германския танк е ергономията и комфорта за екипажа.
Преимущество е и спомагателният агрегат, захранващ основните бойни елементи с електричество при изключен двигател. Такъв има само Т-90 М „ПрорьIв“. Това прави танка идеален за тактиката на засадите.
Движението на заден ход е следващото преимущество на „Леопарда“ Той може да се оттегля от позицията със скорост от 30 км/ч на задна скорост, съпоставено със скоростта от 6-8 км/ч за руските образци.
Качеството на далекомера е несравнимо по-добро при германската машина. При руските той е с ниско качество, не може да захване целта, дори и през растителност с малка гъстота, през листната корона на дървета и храсти и други незначителни препятствия.
Като цяло системата за управление на огъня при западните свсички модификации на „Леопард“ е по-добра. Това е така, защото тези системи са от по ново поколение.
Оръдията на западните и руските танкове са сравними, с малко превъзходство на руските образци. Изключение прави „Леопард А 6“, поради по-дългото тяло на оръдието. Но качеството на оптиката и електрониката елиминира малкото превъзходство на руските машини в балистиката.
Важна разлика може да се направи по отношение на габаритите. Макар и по-високи и с по-големи габарити Леопардите, а и всички западни танкове предлагат ергономия и оптимално разположение на агрегати, оптика, електроника, боекомплект. От друга страна, колкото е по-малък танкът, толкова по-трудно е да бъде поразен.
В Леопарда има един член на екипажа в повече, което е по-добре при полеви ремонти и натоварването на екипажа с дежурства. Въпреки това тук този танк трупа отрицателни оценки за габаритите и масата.
По-големите габарити на немската машина водят до по-голямо тегло. Въпреки, че налягането на квадратен сантиметър е идентично е доста възможно извличането на заседнал в калта „Леопард“ да е значително по-сложно и да изисква специална техника.
По проходимост и подвижност двете концепции не си отстъпват.
На западните модели липсват автоматично пълнене на оръдието. Това прави разлика от зареждане за 5 секунди в Т-72 и 8-10 секунди за „Леопард“.
Недостатък и то от оперативно значение за „Леопард“ е калибърът от 120 мм. Това е голям проблем в постсъветското пространство. Такива снаряди не се произвеждат в Украйна. Това налага създаването на още една, отделна логистична верига и поставя на риск сигурността и своевременността на доставките на боеприпаси.
Прякото сравнение на флагманите „Леопард 2 а 6“ и Т-90 ТМ „ ПрорьIв“ води до извода, че на германския танк може да противости само тази модификация на руските машини. Именно тя превъзхожда Леопарда по качество на бронева защита и въоръжение. Отстъпва му по прибори за целеуказване, разузнаване и разкриване на целите, средства за информационна осведоменост. Технологията на модернизация на Т-90 е по-евтина и по-ефективна, защото на базовата машина се монтират нововъведения по необходимост, а не комплексно, както е за западните модели. Това отнема и по-малко време и ресурси, което е преимущество в краткосрочен план. По-малкото тегло и по-ниският силует на машините, произведени в Русия и Украйна, са както преимущество, така и недостатък, свързан с възприемането на танка от гледна точка на потенциална мишена и от гледна точка на ергономичност.
Приключвайки този сравнителен анализ може да заключим, че западните или руските танкове не могат да се нарекат оръжия на тоталното превъзходство на едната или другата страна. Като цяло може да говорим за паритет между модификациите на „Леопард 2-А4“ с Т-72 Б3, Т-80 У и базовия Т-90, както и на „Леопард 2-А5“ и „Леопард 2- А6 с Т – 90 А, Т-72 БЕМ, Т-80 БВМ и Т-90 М. Може да се обобщи, че всяка машина има свои преимущества и недостатъци, които се опитва да компенсира в едно или друго направление. „Леопард 2-А4“ е уязвим от ракетно въоръжение и поради това разполага с по-далекобойни термовизионни системи, които му позволяват по-рано да разкрие противника. Т – 72 Б 3 е по-добре защитен, макар неговата динамична защита да не е най-добрата, но той разполага с нея. Тя го защитава от кумулативните снаряди и противотанковите ракети. „Леопард 2-А6“ е по-добър от Т-72 Б3, защото може да се сражава в условията на интензивно използване на ПТРК. Неговата броня му позволява да не се притеснява и от дуели с руските танкове. Поради това е по-правилно да го сравняваме с Т-90 А, който е негов основен съперник и съвременник, но има по-слаба електроника от германския танк. Т-90 М, от своя страна, изравнява ситуацията с електрониката.
Основна разлика в концепциите на западното и руското танко-строене е изборът на приоритетност на съотношение бронева защита/маневреност/огнева мощ. При руските танкове се залага на огневата мощ (калибър) и маневреност (благодарение на по-ниското тегло) и двете подлежат на съмнение. В западното танкостроене залагат на бронева защита и огнева мощ (скорост на снаряда, по-качествена стабилизация на въоръжението). Маневреността с оглед на по-високото тегло на западните образци танкове и техните габарити буди съмнение, но техните двигатели са по-мощни, а налягането, което оказват върху повърхността на придвижване е почти равно на по-леките руски машини. Ако трябва да обобщим телеграфно основните различия в концепциите на руското и западното танко строене се състоят в следното:
тегло и бронева защита
сложност на платформата – простота на усвояване, подготовка на екипажите, на експлоатацията, поддръжката и логистиката. Простота на масовото производство.
всичко това е за сметка на комфорт и ергономичност, безопасност на екипажа и живучест на танка на бойното поле
мощност, съвременност на концепцията на двигателя на танка, гаранционен ресурс в мото часове на танковия двигател ¼ за западните образци и икономичност
огнева мощ (калибър, кинетична енергия на снаряда при напускане канала на тялото на оръдието, изпреварване в разкриването на противника – технологично превъзходство на системите, далечина на изстрела 5/3 в полза на западните образци.
А как ще бъдат използвани на бойното поле, в украинските степи, западните танкове? Всичко зависи от това какви са стратегическите и оперативни намерения на командващите на силите.
Голяма е вероятността танковете, които Украйна ще получи от западни доставчици, да се използват за пробив. Обявените и планирани доставки биха били недостатъчни за постигане на желаните ефекти и желано крайно състояние. Поради това и поради тяхната специфика се очаква те да се използват като комплекс от бойни платформи. В този комплекс се очаква да се интегрират не само западните образци танкове с техните стандартни и унифицирани платформи за осигуряване, защита на силите и бойна поддръжка. В такова построение се очаква да бъдат включени и танковете, замислени и изпълнени по старата съветска концепция. Тоест очаква се формиране на смесени бойни редове, създадени от западни и съветски танкове. Например, първи ешелони, съставени от западни бойни машини, а втори ешелони от танкове от типа Т – 64, 72, 80, 90 от различни модификации, намиращи се на въоръжение в армията на Украйна.
Това поражда въпроси, на които трябва да се намери отговор. Когато имаме всички тези различни танкове от различни страни, с различни характеристики, как ще се създават мащабни танкови формирования, необходими за пробив? Как тези формирования ще се сглобяват, експлоатират, осигуряват и поддържат? Това е най-сложната задача. В такива условия за всеки модел, за всеки отделен тип техника трябва да се подготвят отделни специалисти. И това не е толкова по отношение подготовката на екипажите и командния състав. Тук големият проблем ще бъде логистичният, когато се наложи да се доставят резервни части за различни модели, модификации и марки танкове („Леопард“, „Чалънджър“, „Ейбрамс“ и основните украински танкове от съветско време). Тук говорим за горива, смазочни материали, боеприпаси, резервни части и агрегати, течности за поддръжка на хидравлика на скоростна кутия и въоръжение, предпазители, консумативи за оптика и комуникационно оборудване. Тук говорим за подготовка на технически персонал.
В крайна сметка, всички по-горе представени разсъждения могат да доведат до извода, че Украйна желае да получи танкове, западни образци, не само защото те са по-добри, като цяло, а защото нейните собствени, от съветско време са на привършване. Не съществува танк и какъвто и да е оръжие, което да промени ситуацията в полза на едната или другата страна и да реши изхода на войната. Те могат да дадат само преимущество. Нито една бронирана машина, било то „Леопард”, „Ейбрамс”, „Чаленджър“, „АМХ“, „Ариете“, Т-90, „Армата“ или други танкове, няма да може да устои на едновременни високо-точни удари на артилерийски системи, реактивни системи за залпов огън, противотанкови ракетни системи, удари от фронтовата, армейската и далечната авиация, т.е. комплексни огневи поражения.
Ще помогнат ли 300 танка, както някои твърдят, на Въоръжените сили на Украйна да обърне хода на войната? Ако се използват правилно от този ресурс – разбира се. Но с оглед на споделените по-горе оценки за ограниченията и логистичните трудности те трябва да бъдат събрани в едно танково формирование. Да бъдат използвани на тесен участък от фронта, в мястото на предполагаемия пробив. Да бъдат използвани през нощта, под прикритието на тъмнината, възползвайки се от превъзходството си в оптика и прицелни устройства, термовизионна апаратура и автоматизирани системи за управление на огъня и командване и контрол. Да се използват при, създадени предварително, благоприятни условия на обстановката. На тези сили са необходими ресурси, поддръжка, логистика, за реализация на формиращи и поддържащи операции и перфектна организация, за да надделеят.
Дали ще успеят зависи от тях самите, а не от танковете.
