Красимир Митов
Фото архив на историческия музей в Свищов
Четвърти март 1977 г. е злокобна дата в нашата история. Земетресението в Свищов с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер е с епицентър под планината Вранча в Румъния. Резултатите са трагични. Свищов потъва в скръб и мрак. Разрушени са жилищни сгради и инфраструктура.
От тогава изминаха 46 години и споменът не може да бъде забравен. Загиват 27 невръстни деца, а най-възрастният загинал е дядо Тодор от село Палици. Единайсет служители на МВР загубват живота си. Сред загиналите са 15 инженери, 6 учители и 4 директори на институции.
Общо в Румъния и България жертвите надхвърлят 1600 души, а в Свищов загиват над 250 души. Разрушени са 365 жилищни сгради, а други 463 са силно повредени и негодни за използване.
Подполковник о. з. Йончо Вутов си спомня за този ден с тъга: „На 4 март бях дежурен по поделение. След вечерна проверка на личния състав и караула се прибрах в дежурната стая. Към 21:20 ч. усетихме земетресението и няма минута след това телефонът иззвъня. Един от войниците от караулното помещение се обади, че е видял как пада жилищният блок до бензиностанцията, а той беше близо до поделението. Веднага докладвах на командира на полка полковник Атанасов и той след няколко минути се яви в поделението. Незабавно пристъпихме към организация за действие на личния състав с цел оказване на помощ на пострадалите”…
Подробности в новия брой на в. „Българска армия”
