Когато носиш помощ за жертвите от земетресение и така спасяваш животи, не тежи да работиш 22 часа, казват екипажите на военните самолети
Понеделник, 27 февруари е обикновен тренировъчен ден в 16-а авиобаза във Враждебна. Според плана ще има дневно-нощни полети. Точно в 12,30 ч. на пистата излизат техниците и тръгват към самолетите. Това означава, че метеоролозите са дали положителна полетна прогноза, а командирът е разрешил провеждането на тренировката.
Зад „Пилатус-12“ паркира горивозареждач, отварят се страничните капаци, за да се инспектира двигателят на машината. Механик от екипа започва да бърше фронталната перка на самолета до блясък. В това време друг екип започва предполетните процедури по Л-410. Те започват от проверка за течове по горивната и хидравличната система до влизане в кабината и тестване на различните модули за управление на самолета. Всичко работи като добре смазана машина, няма напрежение, всичко изглежда автоматизирано до последния детайл.
„В такива тренировъчни дни е спокойно. Готвим се, а дни като понеделника на турското земетресение идват винаги ненадейно“, казва подполковник Пламен Дончев, който е заместник-командир по летателната подготовка на авиобазата и един от командирите на екипажи на трите военнотранспортни спартана.
Той си спомня прекрасно как е дошъл на работа в 8,30 ч. на 6 февруари и веднага е станало ясно, че има решение да се окаже хуманитарна и логистична помощ за пострадалите от изключително силното земетресение в района на Адана 4 часа по-рано.
„Започнахме да изпълняваме логистична мисия за транспортиране на спасителни екипи и хуманитарна помощ. Не се знаеха входните точки за кацане в Турция, уточняваха се времената на летищата за кацане. Точно в този момент в Турция метеорологичната обстановка не беше добра“, разказва пилотът.
От оперативния център в авиобазата започват процедура по свързване с летищата, изпращане на запитвания за разрешение за кацане, уточняване какво посрещачите могат да осигурят – гориво, обслужване, разтоварване, обработка на пътници. След това се изготвя маршрут, пускат се дипломатически разрешения към турската страна за изпълнение на този полет. Всичко това отнема по-малко от 3 ч. През това време отделът по противопожарна и аварийна безопасност към Столична община подготвя и докарва в авиобазата специализирано спасително оборудване – два автомобила с 2 специални ремаркета. Те се палетизират и се натоварват и закрепват в тялото на самолета.
„Целият сценарий с групата от Столична община бе проигран миналия август по време на специализирано учение. Първо тренирахме в Безмер, след това с 2 самолета заминахме за Тиват, Черна гора. Познаваме това оборудване, знаехме как да се натовари, да се върже, знаехме габарити на автомобилите“, казва подполковник Дончев.
В 11,30 ч. вече е ясно, че ще се лети до Адана и започва подготовката на двата самолета. Час по-късно машините отлепят от бетона на летище Враждебна. Заедно със спасителите от Столична община са и четирима медици от Военномедицинската академия. 3 часа по-късно кацат в Адана, а летището е празно. Така разбират, че са първите спасители, пристигнали да помагат на комшиите.
След това зареждат гориво и потеглят обратно, излитат надвечер около 17, 30 ч. и кацат в София след 20 ч. Самолетите се товарят отново с топли дрехи, палатки, одеяла, оборудване и хора. И отново във въздуха. Излитат в 23 ч., връщат се след 5 ч. сутринта. Тръгват си от базата, смазани след 22 часа работа, но усмихнати.
Следващият полет е в сряда до Айдеаман, по-малко летище на 700 м надморска височина и по-близо до епицентъра. Там вече навигационната обстановка е по-сложна, заради повечето полети местното ръководство на въздушното движение не е така точно и подготвено за наплива от машини с хуманитарна помощ. В съботата отново двата спартана летят до Адана с оборудване. Спартаните правят общо 8 полета до Адана.
Последното излитане в помощ на засегнатите от земетресението е на 16 февруари с първата и засега единствена помощ за пострадала Сирия. Спартанът с командир майор Веселин Асенов и помощник-командир капитан Дичко Узунов каца в ливанската столица Бейрут с 4,5 т хуманитарна помощ. Там товарът е посрещнат от посланика ни Боян Белев, за да поеме към Дамаск през т. нар. италиански коридор. Тъй като границата се затваря около 17 ч., камионите с хуманитарната помощ нощуват в база на ливанския Червен кръст, а на следващия ден поемат през границата към Дамаск.
„Страната ни първа повдигна въпроса пред ЕК за оказване на подкрепа на народа на Сирия още на 8 февруари, но едва на 15 февруари получихме зелена светлина“, казва вътрешният министър Иван Демерджиев, който изпраща самолета в София. След Бейрут майор Асенов лети до Адана и прибира спасителните екипи и лекарите и медицинските сестри на ВМА. Уморените герои от разрушителното земетресение, в което загиват десетки хиляди души, стъпват на софийското летище в 21,45 ч.
„Познавам тези хора и отпреди и видях изтощени и изпити лица. Ужас, трагедия, нечовешко – това бяха думите им. Искаха да споделят с някого – емоции, снимки. Казаха, че това, което са видели там, трудно се преживява“, разказа за вестник „Българска армия“ зам.-командирът на този полет капитан Дичко Узунов. „Видели ли човек със светлоотразителна жилетка, местните се втурвали и го дърпали да спаси роднината им Мехмед изпод бетона“, казва Узунов. Военните пилоти говорят с много уважение за тези български спасители, пожарникари, лекари, сестри, доброволци, които успяха да спасят общо 31 живота на опасния терен в Турция.
На следващия ден, 17 февруари, рулетката да пилотират „ударила“ подполковник Пламен Дончев и майор Стоян Барев. Двамата са в една стая и се втурнали през вратата, като чули, че трябва да закарат до Любляна онкологично болно 11-годишно дете.
Още при планирането на полета било ясно, че транспортирането на малкия пациент крие рискове. Въпреки това полетът минал добре. Детето беше в стабилно състояние и беше обгрижвано от всички. Остана спокойно и го транспортирахме безопасно, без да се влоши състоянието му, обясни детският онкохематолог д-р Йолин Дончева, която останала в Любляна, за да наблюдава състоянието на детето след прилагането на модерна клетъчна терапия.
Транспортирането на болни въвежда друга специфика за бойните пилоти. „В тези 2–3 динамични седмици, изпълнени със специални задачи, ние не спряхме да извършваме евакуация на болни в България. Преди всеки подобен полет правим брифинг с медиците за изискванията. Обикновено парциалното налягане трябва да остане същото, както в момента на излитането. Спартанът е оборудван с такава система, но може да поддържа това налягане до височина от 4200 м. А това са области с облаци, обледеняване, висока турбуленция. И тук стресовите ситуации са много, особено ако трябва да се кацне спешно. Но преди това трябва да се уточни има ли в района болница, където да бъде настанен болният“, разказва майор Стоян Барев.
„Когато летим дали при евакуация на болни, или за транспортиране на органи за трансплантация, винаги знаем, че часовникът тиктака. С едно сърце имаме 3 часа. Затова сме безкрайно концентрирани. Но винаги има кога да се объркат нещата. Те могат да са технически, например да не успеем да запуснем един от двигателите на машината. Ето затова се молим най-много – да няма откази, които да не зависят от нас“, казва майор Барев.
