Радослав СИМЕОНОВ
В Брест-Литовск държава от Съглашението сключва сепаративен мир с Централните сили на 3 март 1918 г.
Носещ името на един несъществуващ вече топоним в днешната държава Беларус и притежаващ сравнително
кратък живот от 8 месеца
Брест-Литовският мир оставя трайна следа в световната история. Той представлява първият международен акт на Лениновото правителство, създадено в Русия след Октомврийската революция през 1917 г.
Но далеч по-важно е обстоятелството, че това е първият сепаративен мир, който държава от Съглашенския блок подписва с Централните сили, за да преустанови участието си в Първата световна война. Сред Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя) се нарежда и България, което означава, че по време на преговорите в Брест-Литовск нашата делегация участва наравно с представителите на четири империи. Макар и клаузите му да не касаят пряко страната, трябва да се отбележи, че това е един от малкото договори, който България подписва като държава победителка.
Ратифицирането му на датата 3 март подхранва напоследък появата на доста безпочвени митове. Всъщност това е чиста случайност и по-скоро
нелепа шега на историята
Обратното могат да твърдят само незапознатите с хода на преговорите в Брест-Литовск, търсещи евтини спекулации.
За съжаление, отношението към този договор винаги е било белязано с много крайности и излишни емоции. Комунистическата историография въобще беше забранила споменаването му, вероятно за да не провокира докачливостта на „големия брат” по твърде болезнените теми от съвместното историческо минало.
В годините след 1990 г. мълчанието се изроди в говорилня, когато новоизлюпени политици и „патриоти” гръмогласно се надпреварваха да тръбят как малка България поставила на колене бившата Руска империя. И ако е истина фактът, че кавалерията на генерал Колев громи руските полкове из добруджанската шир, то със сигурност не е вярна тезата, че за капитулацията на Северната империя съществена роля има и Българската армия.
Годината 1917 се оказва преломна
за хода на Първата световна война. Към началото й Българската армия е успяла да освободи и присъедини към пределите на страната почти всички земи, населени с българи – Македония, Поморавието и цяла Добруджа до делтата на р. Дунав. Площта й надхвърля 200 хил. кв. км (доста повече от Санстефанска България), а населението й възлиза на почти 9 млн. души.
От тук насетне пред нашите войски стои задачата как да опазят и съхранят тези територии от сбъдналото се национално обединение. На Македонския и Северния фронт се водят тежки позиционни боеве, но няма никакви шансове противникът да преодолее упоритата българска отбрана.
Решаваща за по-нататъшния ход на войната се оказва датата 5 април 1917 г., когато САЩ влизат във войната на страната на Антантата. Това коренно променя съотношението на силите между двата блока.
В отчаяния си опит да спечели битката на Западния фронт германската дипломация замисля и реализира
друг сценарий за Източния фронт
С цената на 30 млн. златни марки е щедро финансирана болшевишката пропаганда, настояваща за незабавен край на сраженията по фронтовете. Това е вирусът, който трябва окончателно да извади грохналата Русия от войната.
Следва познатата фамозна история за пломбирания вагон, с който Ленин и сподвижниците му преодоляват разстоянието от Швейцария до Финландия и се озовават в Петроград. Правителството на Керенски не може да се справи с развихрилия се болшевишкия метеж, а новата власт след преврата на 7 ноември приема един от най-коментираните документи в световната история, известен като „Декрет за мир”.
Чрез него болшевиките призовават за „незабавен мир без анексии и контрибуции” и „самоопределение на народите”. И ако бившите съюзници на Русия отхвърлят категорично тази възможност, то за Германия това е златен шанс да промени хода на събитията в своя полза.
На 15 декември 1917 г. е подписано примирието в Брест-Литовск (дн. Брест) между Русия и Четворния съюз, а на 22 декември започват същинските преговори. Германия е представена от своя държавен секретар Рихард фон Кюлман, а Австро-Унгария от външния министър граф Отокар Чернин. Руската делегация е
водена от небезизвестния Лев Троцки
а турската – от Талаат бей, един от тримата младотурски водачи и подбудител на арменския геноцид от 1915 г.
Начело на българските дипломати първоначално стои министърът на правосъдието Христо Попов, впоследствие заменен от посланика ни във Виена Андрей Тошев, а договорът е подписан лично от министър-председателя Васил Радославов. Тезата, че българската делегация е била безгласна буква, подкрепяща изцяло германските искания, не отговаря на истината. Основната цел на българските дипломати е да докажат, че в тази война България не е анексирала чужди територии и се е стремяла да постигне единствено своето национално обединение.
В хода на преговорите Централните сили настояват Русия да се откаже от всички свои територии, намиращи се на запад от т. нар. „линия Хофман” – т.е. Полша, Прибалтика, части от Белорус и Украйна. На 9 февруари Германия и съюзниците й сключват мир с новосформираното национално правителство на Украйна (Централната Рада), чрез който е призната
легитимността на украинската държавност
а в замяна Четворният съюз ще получи така необходимите за него жито, въглища и суровини.
Веднага след подписването на договора с Украйна Троцки преустановява едностранно преговорите. При това положение немската армия масирано нахлува към Киев и Петроград, завладявайки обширни руски територии. Едва тогава болшевишката делегация се връща на масата на преговорите и на 3 март 1918 г. подписва унизителния за Съветска Русия Брест-Литовски договор.
Но пък така успява да съхрани шансовете си за победата на „световната пролетарска революция”. След капитулацията на Германия в началото на ноември 1918 г. Брест-Литовският договор се оказва просто едно парче хартия без никаква стойност и затова на 13 ноември 1918 г. болшевишкото правителство побързва да го денонсира.
Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. създава една нова международна конфигурация, която наподобява визията на германската и австрийската дипломация за
следвоенното устройство на света
след края на Първата световна война. Що се отнася до българската държава, за нея далеч по-важно значение от Брест-Литовския мир ще има подписаният на 7 май 1918 г. договор с Румъния, който дефинира следвоенната съдба на Добруджа. Уви, само за няколко месеца, защото Ньойският мирен договор от 1919 г. изцяло отменя клаузите му.
