Информационен център на Министерство на oтбраната

Полковник Виолина Вълева: Пиар трябва да има във всяко формирование

Полковник Виолина Вълева: Пиар трябва да има във всяко формирование

Полковник Виолина Вълева: Пиар трябва да има във всяко формирование
Полковник Виолина Вълева

Имала съм късмета да попадам в добра социална военна среда, казва заместник-началникът на отдел „Координационни дейности” в Съвместното командване на силите (СКС)

– Г-жо полковник, какви са основните принципи, които следвате във военната професия през годините?

– Тази година ще направя 30 години служба в Българската армия след завършването на военното училище. През този период съм отдавала всичките си сили и знания с желание да изпълнявам задълженията си в максимална степен, като това никога не ми е тежало. Мисля, че една от основните причини е, че много си обичам работата и влагам сърцето си в нея. С колегите в нашия отдел извършваме административно-информационната поддръжка на командването. Планирането, координирането и организацията на дейността по връзките с обществеността, военните контакти и протоколът на СКС са моя отговорност. Когато виждам, че нещата се случват по най-добрия начин, идва удовлетворението. Работата по връзките с обществеността не е еднократен акт, а процес на изграждане на доверие между нас, военната организация, и външната публика. Имала съм много трудни моменти, в които се е изисквало бързо вземане на решение и поемане на отговорност. Тогава съм усещала, че сякаш някой бди над мен и ми помага.

– Приемат ли Ви наравно мъжете военнослужещи?

– Според мен, поддържането на взаимоотношенията е двустранен процес – от страна на жената военнослужещ и колегите – мъже. Това зависи също от възпитанието и начина на поведение на съответния човек. Имала съм късмета да попадам в една добра социална военна среда. Никога не съм имала проблеми с комуникацията си с колегите военнослужещи – мъже. Била съм уважавана, подпомагана, съветвана. Но аз също никога не съм си позволявала по-фриволно поведение, което да провокира. Като експерт в областта на връзките с обществеността съм преминала от най-ниското до най-високото ниво. Казано на шега – аз съм вдъхновител, организатор и изпълнител на едно събитие. Защото, ако направим съпоставка с колегите, примерно от американската армия, с които през последните години имам по-близка комуникация при подготовката и провеждането на съвместни учения, връзките с обществеността при тях са фокусирани точно към медийно отразяване, писане на прессъобщения, публикации, поддържане на социалните мрежи, както и подпомагане на командира за интервюта, медия мониторинг. Но те не се занимават с организацията на събития, не са водещи на тези събития, не се занимават с никакви логистични дейности. Докато ние, българските пиари в армията, правим всичко това. И понякога се питам – как успяваме…

– Как избрахте военната професия?

– Моят случай е интересен. Завърших гимназия в Плевен. Бях решила, че ще кандидатствам с история във Великотърновския университет. И в един момент се появи информация в плевенски вестник, че военното училище във Велико Търново приема момичета в областта на връзките с обществеността, тогава се казваше „културно-просветни работници”. Нямах никакъв поглед върху Българската армия, нямах военнослужещи в рода си. Но специалността ме привлече. Като ученичка съм участвала в рецитали, в училищните хорове, в група за туристически песни. Излизала бях на сцена, говорила бях на микрофон. И когато видях тази възможност във военното училище, още повече че по онова време жена офицер звучеше престижно и изглеждаше нетрадиционно, реших да опитам късмета си и там освен в университета. Приеха ме и на двете места. Във военното училище бях 16-а, а взеха първите 15. Записах се в университета, където бях 4-та. След десетина дни се оказа, че едно от момичетата, приети за курсанти, се е отказало и аз съм приета във военното училище. Казах си – не знам къде отивам, но приемам предизвикателството да се запиша във военното училище. Аз съм от втория випуск жени във военното училище, първите влязоха през 1988 г., а ние – през 1989 г. и завършихме през 1993 г. След нас приемът на жени беше подновен през 1995 г., които завършиха през 2000-ата година. Едва през следващите години се даде възможност на жени да кандидатстват във всички специалности. Възхищавам се на младите момичета след нас. Те завършиха типично мъжки специалности, които изискват не само достатъчно интелектуален капацитет, но и физически умения, твърдост, издръжливост. Това в пълна степен важи и за другите категории военнослужещи жени от сержантския и войнишкия състав. За съжаление, обаче нашата специалност – информация и връзки с обществеността, както беше създадена навремето, я няма вече. В момента само във Военната академия (ВА) „Г. С. Раковски”, повече от 15 години се провеждат курсове по връзки с обществеността – първо и второ ниво. Има и магистърска програма „Публични комуникации в сигурността и отбраната”. Но, за съжаление, все по-трудно можем да намерим офицери, които да навлязат в тези структури. Това е голям проблем и ще продължи да се задълбочава. Едва 4–5 от колежките, които завършихме навремето военното училище, сега продължаваме да се занимаваме с връзки с обществеността. От опита, който имам във военната сфера, мога да кажа, че задължително трябва да има поне един пиар, специалист по връзки с обществеността във всяко военно формирование на Българската армия.

– Кога ще има жена генерал в армията?

– Това е труден въпрос. Дай боже, някой ден да се случи, имайки предвид това, което казах, че по-младите колеги жени са специалисти в други професионални области във военното дело, които дават възможност да заемат командни длъжности. Според мен един офицер, за да стане генерал, трябва да е преминал през основни командни длъжности, не просто да изпълнява само административни функции.

Никога не пренася службата в семейството

Съпругът ми също е офицер, но никога не пренасяме службата в семейството, казва полковник Вълева. Дори когато служили заедно, в една структура, се стремили да са максимално разграничени и независими един от друг в общата си месторабота.

Двамата се запознали във военното училище. Семейството има две големи деца – син и дъщеря, на 27 и 23 години, както и бъдеща снаха. С нетърпение чакам внуче, готова съм и за тази роля, споделя полковник Вълева.

Тя е от Плевен. Завършва военното училище през 1993 г. и е назначена за помощник-началник в служба „Информация и връзки с обществеността” в Школата за запасни офицери в родния си град. По-нататък формированието се трансформира неколкократно, но тя продължава да се занимава както с пиар, така и с други въпроси. През 2005 г. завършва магистърска степен по връзки с обществеността в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.

От 2005 до 2007 г. учи редовно във ВА „Г. С. Раковски”. Завършва като първата жена офицер в специалността „Организация и управление на логистичното осигуряване в оперативно-тактическите формирования”. За кратко служи в щаба на 5-а механизирана бригада в Плевен. В началото на 2008 г. получава предложение да заеме длъжността началник на сектор „Връзки с обществеността и международна дейност” във ВА. През 2015 г. я канят в СКС. Приема предизвикателството и вече осем години е в екипа на Командването. През годините не мога да кажа, че съм имала проблем или конфликт с някого – било то началник, подчинен, колега, заявява полковник Вълева.

Обича спорта, който е бил допълнителната ѝ мотивация да избере военната професия. И досега отделя време за йога и упражнения в домашна обстановка. Продължава да е един от активните участници в клуба за народни танци и хора „На мегдана”. От 2014 г. всяка година групата изнася концерти с благотворителна цел на сцената на киносалона във Военната академия.

„Когато виждам, че мога да помогна, да стане нещо по-добре, не мога да стоя отстрани, просто се намесвам, даже и да не ми е пряко в задълженията. Защото се чувствам съпричастна към организацията, която представлявам”, споделя полковник Вълева. И допълва с усмивка: „А и такъв ми е характерът”.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top