„Виж колко италиански коли има на паркинга! Една или две. Италианските коли ги карат идеалистите. Тук, в транспортната авиация, сме реалистите. И никога не викаме „Хоп!”, преди да сме скочили!“ Казва го един от пилотите на „Спартан” като коментар, че едно от момичетата не пожелала да стане пилот на изтребител, а е предпочела да дойде да служи в 16-а авиобаза във Враждебна.
И ние не бързаме да кажем „Хоп!”, когато виждаме един женски квинтет в гащеризони – три различни десена на небесносиньото. Приличат на женския „А отбор” на авиобазата – всички различни, но с еднакъв плам в очите. Сред тях се извисява не само заради ръста си, но и заради ромбове на пагоните си старши лейтенант Николета Нацкова, пилот на Л-410. Най-достолепната от тях – старши сержант Димитрина Влахлийска е бордна стюардеса на спартаните. Другите са техници – ефрейтор Събина Радина-Кафтанова е от „Ескадрила за периодично обслужване и войскови ремонт на авиационната техника” (еПОВР), старшина Евдокия Иванова е от „Ескадрилата за оперативна подготовка на авиационната техника” (еОПАТ), старши сержант Атанаска Малинова е нейна колежка в еОПАТ. Те са отговорни да подготвят, огледат и проверят самолетите преди излитане и след кацане.
Чудиш се дали да благославяш късмета си, че си срещнал тези железни дами и тези уверени очи, или да проклинаш съдбата си, че нямаш сръчните им ръце, когато започнат да ровичкат в самолетния двигател или да управляват щурвала в кабината.
Петте грации крачат към сиво-метално-студеното тяло на спартана и най-естественото нещо е да застанат пред стълбичката на машината. Но всъщност днес е 8 март и те няма да работят. Застават и чакат с изпънати фибри на телата това, което им се полага. Минута по-късно двама галантни мъже – командирът на транспортно-десантната ескадрила майор Стоян Барев и началникът на щаба на еПОВР капитан Росен Йорданов, им подаряват по една алена роза – знак за уважение към уменията им, признателност за усилията им и преклонение пред красотата им.
