В Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА младши сержант Илия Деков работи от 3 години, а от половин година е под пагон. Не е по приказките и предпочита пред тях и най-тежкото дежурство. Избира професията на медицинска сестра, но смята, че особено в сферата на реанимационните грижи освен милосърдие към пациента трябва и характер, за да се съхраниш. Защото в реанимацията, в интензивните грижи, случаите са изключително тежки. И с етикета „милосърдни до болка” няма как да запазиш сили за следващия пациент. Смята, че далече от медицината рядко се поглежда на медиците и като на обикновени хора, които съпреживяват съдбата на всеки пациент. С характера на работата си обяснява и славата на по-черното чувство за хумор, което се вменява на колегията. Но може би то противостои на болката и страданието, които срещаш в клиниката.
Подробности четете в новия брой на в. „Българска армия“
