Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

„Пилотирах сама самолет, преди да имам книжка за кола!“

[post-views]

Старши лейтенант Николета Нацкова е от новото поколение български военни – без старите идеологически предразсъдъци, без остарели стереотипи на поведение. Огнено момиче, което намира мотивация за реализацията си в живота едва, след като става единственото момиче в пилотското класно от випуск 2020 на Висшето военновъздушно училище в Долна митрополия. Там я помнят и като червенокоската от пилатуса, но го казват с възхищение и нескрита симпатия. Заради косата пък други й викат „Фокси“, което така си й остава като позивна на униформата й – Foxy. Когато влезе в дискотека, никой не вярва, че приличащата на ангел на „Виктория’с Сикрет“ девойка, е боен пилот. Впрочем мъжете усещат, че нещо не е наред, защото краката им бързо омекват от това силно присъствие.

Момиче, за което самолетът не е самоцел. Не иска да лети на изтребител. За разлика от повечето от колежките си, които са ограничени от медицински причини, тя избира да лети в транспортната авиация, за да търси баланс в житейските си желания. Иска да изпита удоволствие от живота си, но без да се увлича по крайности. „По тези ширини няма много изследвания за ефектите върху женското тяло на претоварванията. Аз искам семейство, деца. Затова реших да я карам по-леко“, казва тя.

24-годишната софиянка е наистина предизвикателна и като визия, и като начин на мислене. Винаги свободолюбива, със собствено мнение и житейска философия, които често се различават от общоприети обществени модели.

„Бях свикнала на освободен начин на живот. Имам три денонощия на улицата – и изведнъж реда във военното училище. Приеха ме последна от петимата в класното, а останалите ми колеги бяха от Петрич, Монтана, Враца, с. Васил Левски“, разказва Нацкова.
Завършва култовото 18-о училище на „Пиротска“ в столицата, в еврейския квартал, и докато се кани да учи бизнесмениджмънт в САЩ, губи единия си родител. „Трябваше да остана тук, едно дете съм и щеше да е много сложно, ако замина“, спомня си Николета. Дипломира се с психология и философия и затова чичо й я подтиква да кандидатства в школата в Симеоново.
Заради лудите й тийнейджърски години МВР никога не е представлявало интерес за Николета, така че тя си казва: „Щом има МВР, трябва да има и МО“. И така стига до местното военно окръжие.

„Въпросът защо станах военна винаги е бил за мен абстрактен. Нямам военни в рода си, от дете си спомням, как карах нашите да ме заведат на летището и да гледам самолети, обичах да играя с модели на самолети. После не съм предполагала, че има специалност за пилот. Това беше много имагинерно – минава самолет, но никога не съм си представяла, какво е направил този човек, за да бъде в кабината и да управлява тази машина. Мечтата да бъда в тази кабина за мен беше лукс. Никога не съм предполагала, че точно аз ще попадна там и ще мога да го правя това нещо“, разказва Николета. Според нея имало много спекулации за развитието на една жена в авиацията и тя се чудела дали да не учи за ръководител въздушно движение или за експерт в комуникация и навигация.
Докато се чуди времето не чака. През юни 2017 г. й се налага да се качи на самолет за първи път в живота си. Спартанът с борден номер 072 я очаква да я приеме в корема си, за да може да извърши първия си парашутен скок. „Когато пилотирах за първи път пилатуса сама, нямах и шофьорска книжка за кола“, казва Николета.

Сега пилотира чешкия Л-410 – със старите „водомери“, както им казват на показателите на таблото. Спартанът е модерен, с изцяло дигитализирана кабина. Предстои й да вземе „първи клас“ като втори пилот, след това първи пилот и командирски клас, а се надява да стигне и до полет със спартана.

И понеже всичко си има начало, накрая Николета хвърля нов обрат в драматургичния разказ – до 14-годишна е била състезател по художествена гимнастика. На 13 е вицерепубликанска шампионка, но след това се контузва и спира с топката, обръчите и лентата. Неин треньор е Николай Боев. „Да те тренира мъж по художествена гимнастика е същото, като жена да е боен пилот“, казва тя. Точно тези тренировки обаче тренират вестибуларния й апарат, което й помага много да изтърпява безболезнено сложните пилотажи в самолета „Пилатус“.

От години Николета Нацкова знае, че светът е в ръцете й, а от нея зависи, какво да грабне от него. Затова една от любимите й фрази е: „Никога не забравяй, че светът е твой“.

Най-ново

Избрани