Белград и Прищина постигнаха напредък с Анекс за изпълнението на Договора от Брюксел, но отново не го подписаха.
Най-доволни от срещата на президента Александър Вучич с премиера на Косово Албин Курти в Охрид бяха управляващите в Скопие начело с премиера Димитър Ковачевски. Независимо от оценката за резултата от диалога, осъществен под патронажа на ЕС в лицето на еврокомисаря по външната политика и сигурността Жозеп Борел и специалния пратеник за района Мирослав Лайчак, те се опитаха да превърнат събитието в сериозен политически и дипломатически плюс за себе си.
Още когато се пусна слух, че Охрид би могъл да домакинства следващата среща на Вучич и Курти след онази на 27 февруари в Брюксел, от Скопие започнаха да тръбят колко удачен би бил този избор. Това единствено щяло да потвърди не само отличното му реноме като място за подобни прояви, но и да затвърди позицията му на място, където могат да се вземат важни решения. Аргумент за това бе Охридският мирен договор от 13 август 2001 г., сложил края на тежкия въоръжен вътрешен конфликт в страната между силите на Армията за национално освобождение на Али Ахмети и властите в лицето на правителството на премиера Любчо Георгиевски. Миротворчески дух витаел над този град, предпоставка да се очаква позитивен резултат от срещата на Вучич и Курти. Сякаш природната красота на езерото може да се превърне в реален дипломатически фактор? Луксозната вила „Биляна” на брега на Охридското езеро, където се проведе диалогът, пък била пряк свидетел на много подобни разговори, от които след това произтичали непосредствени резултати за регионалните мир, сигурност и стабилност. Не знам какъв дух в тайните кътчета на вилата върши добри дела, но не изключвам това да е бил
призракът на Йосип Броз Тито
за когото е била една от многото летни резиденции в Югославия. Е, след разпада на СФРЮ и създаването на суверенна и независима Република Македония през 1991 г. тя служи на всички държавни глави от Киро Глигоров, през Борис Трайковски, Бранко Цървенковски и Георге Иванов до Стево Пендаровски да посрещат гостите си там.
От друга страна, самото присъствие на видни политически фигури от Брюксел и от Вашингтон даде възможност на премиера Димитър Ковачевски и на президента Стево Пендаровски в срещите си с тях да се опитат да притурят още симпатии към управленския мултиетнически модел в Северна Македония. Това им трябва сега, когато се сблъскват с все по-изостряща се битка с опозицията в лицето на ВМРО–ДПМНЕ и с все по-настойчиви призиви от страна на Брюксел за изпълнение на споразуменията от т.нар. „френско предложение” за евроинтеграцията на държавата. В това число и изискването българите от Северна Македония да бъдат включени в Конституцията на страната като част от държавнотворен народ, каквото е условието, изнесено пред скоби от страна на България като членка на ЕС.
За чест на Жозеп Борел въпреки еуфорията от неговото няколкодневно присъствие в Скопие и в Охрид, подложен на непрекъснато облъчване от страна на домакините си, той
не пропусна да напомни това условие
без което преговорният процес за членство не би могъл да започне. Като гледах с какво умиление местните придружители следват еврокомисаря по улиците и забележителностите на Охрид в неговата разходка пешком, с какъв патос обясняват смисъла на принадлежността на града към историята на македонските култура и духовност, си давам сметка колко упорити и в същото време непочтени са местните политици в Скопие в това да утвърждават в очите на гостите си измамата за историческата истина.
От гледна точка на добрите дипломатически услуги за срещата между Вучич и Курти обаче това трябва да се признае, работата бе свършена добре. Дванайсет часа разговори с една-две паузи е постижение, което невинаги се вижда. Дали дълготрайността на разговорите е адекватна на постигнатия политически резултат, е трудно да се каже, но във всеки случай положителните реакции бяха повече от видимите разочарования. Както стана ясно, и Вучич, и Курти са приели Анекса към тяхната договореност от Брюксел за практическото му изпълнение, но отново, без да сложат подписите си под него. Както това стана и в Брюксел на 27 февруари, за да се превърне отсъствието на параф в основен аргумент на Вучич пред сънародниците му, че нищо не е подписвал. Значи, нищо не е приел от това, което се твърди, че е договорено. Значи, не е национален предател, както го обвинява част от опозицията в страната, която в знак на протест срещу поведението му свиква митинг на 24 март. Значи, той продължава да бъде политикът, който неизменно е защитавал интересите на Сърбия и на сърбите, особено на тези на територията на Косово.
В този смисъл бе и подкрепата, която той получи от лидера на социалистите в страната и неизменен коалиционен партньор през последните години Ивица Дачич, който веднага след като президентът излезе за пореден път с изявление пред гражданите на Сърбия, за да обясни резултата от Охрид, заяви, че Вучич не е нарушил червените линии. И че не е признал независимостта на Косово и че няма намерение да го пуска в ООН.
За някои наблюдатели тази позиция на Вучич е предназначена преди всичко за вътрешна употреба и по такъв начин сръбският президент си осигурява терен за допълнителни маневри. Но все по-настойчиво се задава въпросът
какви са гаранциите от страна на Белград
че договореностите ще се изпълняват, щом като няма формално потвърждение, че те се приемат. Специалният пратеник на САЩ за диалога между Сърбия и Косово Габриел Ескобар, който също бе в Охрид, изрично заяви след срещата, че липсата на подписи не означава, че нищо от договореното не е договорено, тъкмо обратното.
По този начин разглежда нещата и косовският премиер Албин Курти. След срещата на 27 февруари в Брюксел той не скри разочарованието си от факта, че Вучич не скрепи с подписа си договореностите. И преди Охрид Курти продължаваше да твърди, че е готов с писалката за параф. Когато за втори път му се случи отказ, той просто нямаше и няма друг полезен ход освен този да твърди, че Белград вече е признал независимостта на Косово, щом приема косовските дипломи, регистрационните табели и другите документи, издадени от новата държава.
За Курти от тук нататък битката ще се сведе до това,
какви пълномощия ще има бъдещият Съюз на сръбските общини
който му бе вменен като първа задача за изпълнение от посредниците от ЕС и САЩ. Десет общини, населени предимно със сърби – 4 на север от р. Ибър и 6 анклава на юг от нея, с население от 6% от населението на страната ще контролира около 20% от територията на Косово, нещо, което е трудно за преглъщане. Но това е една от малките победи на Вучич, който в постепенното си оттегляне стъпка по стъпка с цел да спаси каквото може получи като дар от посредниците.
А срещу това той преглътна големия хап, според който, от тук нататък европейският път на Сърбия ще зависи от това, доколко се изпълняват договореностите с Косово. Нещо повече, посредникът от ЕС ще промени така изискванията в глава 35 на преговорния процес, че те да бъдат обвързани със задълженията на Белград по договора и Анекса към него. Колко дълго Вучич се опитваше да отхвърля обвързването на европейското членство на Сърбия с признаването на независимостта на Косово, колко дълго бягаше като дявол от тамян от това уравнение. Е, сега трябва да го преглътне, макар че пътят ще бъде по-дълъг, в известен смисъл – обходен.
Обвързаността между изпълнението на договореностите с европейския път с пълна сила се отнася и до Прищина. Но за Курти това означава, че европейската интеграция на новата държава вече придобива съвсем реална перспектива. Бъдещото членство вече се очертава на хоризонта, колкото и далечен да е, но пък това е знак, че от тук нататък Брюксел ще третира Косово като самостоятелен субект и независима държава. Което, колкото и да е условно и далечно, в Прищина приемат като повод за задоволство.
