Военната индустрия създава вече т. нар. „усъвършенствани боеприпаси“. При тях моментът на взривяване може да се програмира, така че да избухват близо до целта или, след като я пробият, например стена или броня. Усъвършенстваните или програмируемите боеприпаси летят благодарение на монтираните в тях електронни процесори, които им задават посоката на полета и момента на взривяването. Тази технология е създадена заради новите изненадващи заплахи, които не могат да бъдат неутрализирани по друг начин.
Основната цел на усъвършенстваните или програмируемите боеприпаси са безпилотните летателни апарати. Създадени са в САЩ и когато специалистите говорят за електрониката, която се поставя в боеприпасите, те подчертават, че тази електроника дава нови възможности на старите добре познати боеприпаси. Създава сякаш собствена енергия и може да се противопоставя успешно дори на противотанкови ракетни системи. В случая става дума за боеприпаси от среден калибър – 20, 25, 30 и 40-мм боеприпаси. Такива боеприпаси в конвенционалния си вариант се използват от десетилетия, и то от армии по целия свят.
По какво програмираните се различават от конвенционалните боеприпаси. Конвенционалните са за директен огън и както е известно, се използват навсякъде. Изстрелват се по време на сражения от самолети като боеприпаси „въздух–въздух“ или „въздух–земя“, а в САЩ – и от бойната машина на пехотата „Брадли“ и платформата Страйкър“. Конвенционалните боеприпаси се взривяват механично или химично. В усъвършенстваните боеприпаси има електроника, която иска електроенергия, за да работи и да постигне допълнителните функции. Както казват военните експерти, сценарият на съвременните заплахи се обогатява непрекъснато. Оръжията стават все по-съвършени и смъртоносни. Такива са например противотанковите управляеми ракети, пробиващи бронята на бронираната бойна техника. Усъвършенстваните боеприпаси биха могли да бъдат надежден начин за неутрализиране на подобни заплахи. Всъщност точно заплахата от управляемите противотанкови ракети конкретно за „Брадли“ и „Страйкър“ е причина за създаване на усъвършенствани боеприпаси, обясняват от американската компания производител. Управляемите противотанкови ракети, от типа „Джавелин“, могат да се изстрелват от големи разстояния, разположени зад прикритие, и конвенционалните боеприпаси не са опасни за тях.
Усъвършенстваните боеприпаси много добре работят на автоматичните 30-мм оръдия „Бушмастер“, а тези оръдия могат да се интегрират на морски и сухопътни платформи, включително и на щурмови самолети.
Има три вида усъвършенствани боеприпаси: програмиран въздушен взрив, въздушен взрив в близост до целта и управляеми боеприпаси. Това означава, че с програмируемите боеприпаси може да се въздейства по различен начин на целите в зависимост от това какъв ефект върху тях искате да постигнете. Боеприпасът може да се програмира така, че да избухне пред, над или зад целта. Ако искате детонация, го настройвате да избухне, достигайки целта. Може да се програмира и за т. нар. „точково детониращо забавяне“. Това означава, че боеприпасът достига стената на сграда, пробива я и избухва от другата страна. Режимът, в който ще работи усъвършенстваният боеприпас, се задава от оръдейната система.
Вече казахме, че на програмираните боеприпаси особено се разчита в борбата с дроновете, и най-вече с рояците дронове. За тази цел в тези боеприпаси е интегриран и сензор за близост. Този сензор излъчва електромагнитно поле, което при поява на друг обект, например дрон се деформира и сензорът получава обратна връзка за това. Разбира, че в близост до него има нещо, и предизвиква взрив. В случая с рояците дронове усъвършенстваните боеприпаси летят и си търсят целите. И когато ги усетят, реагират.
Експертите са единодушни, че тези усъвършенствани боеприпаси от ново поколение правят стрелбата много по-ефективна, отколкото при използването на конвенционалните боеприпаси. Практически с по-малко изстрели се неутрализират повече и по-разнообразни заплахи. Чрез програмирането се обогатяват и функциите на боеприпасите.
Появата им е революционна, но освен това те спестяват и огромни разходи на армията.
Безпилотни летателни апарати в борбата срещу тероризма
Ескадрилата от дронове „Черна змия“ излиза от сенките, писаха световните сайтове за отбранителна техника, след като за първи път в Израел журналисти бяха допуснати да посетят военновъздушната база, където се намира ескадрилата от безпилотни летателни апарати, известни като „Хермес-450“.
Това са дронове, които са добре въоръжени. Приблизително 80% от общия брой летателни часове на Израелските военновъздушни сили се изпълняват от безпилотни летателни апарати. През последните години израелската армия разчита все повече на безпилотните системи. Държавата иска от индустрията да разработи и нови въоръжени дронове с голям обсег. Безпилотните летателни апарати заменят пилотираните самолети във все повече мисии. Израелските ВВС използват пилотирани самолети за морски мисии, но все повече това се прехвърля на дроновете, оборудвани със специални полезни товари. Под това се разбира сензори и въоръжение.
Ескадрилата „Черна змия“ изпълнява мисии главно в борбата с тероризма и от нея се изисква голяма гъвкавост. Тя се контролира от станция, в която има двама души, работещи съвместно. Единият е командир, другият – оператор. Много често дроновете изпълняват мисии заедно с пилотирани самолети. „Хермес-450“ има излетно тегло 550 кг, носи полезен товар 180 кг, издържа 17 ч във въздуха и достига до 5400 м височина на полета.
„Дронът птица“ постави нов световен рекорд
Дронът K1000 ULE, имитиращ птица, постигна нов световен рекорд по издръжливост във въздуха. Дронът е с фиксирано крило и е от т. нар. Група-2, където са изцяло електрическите дронове. Този факт открива нови перспективи пред Министерството на отбраната на САЩ, което полага последователни усилия за създаване на все по-технологични дронове, работещи при все по-трудни условия. Този полет показа как би изглеждала бойната поддръжка за армията от изцяло електрически дронове, летящи на голяма височина.
Дронът е с размах на крилата 5 м и успя да извърши 26-часов полет, носейки на борда си апаратура за наблюдение и комуникация.
Другите дронове от този клас издържат във въздуха между 5 и 8 ч. Но K1000ULE е проектиран така, че да може да лети на голяма височина, и то дълго време. Със специалния дизайн на крилата, който наподобява крилата на птиците, и ефективната задвижваща система, дронът достига до 6000 м надморска височина на полета. В своя клас той може да достигне още по-голяма височина на полета и издръжливост във въздуха. От компанията производител заявяват, че при пълноценно използване на условията на въздушната среда, които се следят от авиониката и сензорите на борда, дронът може да издържи до 340 ч във въздуха.
