През 2022 г. военните разходи на страната ни са 1,54% от БВП
Според 83% от българските граждани нашата страна трябва да харчи повече за отбрана, на противното мнение са едва 8%, а 9% не могат да преценят. Това сочат данни от проучване на НАТО, включени в представения от генералния секретар Йенс Столтенберг годишен отчет за дейността на Алианса, съобщава БТА. Според доклада през 2022 г. нашата страна е осигурила за отбрана средства, равни на 1,54% от БВП. България изпълнява поставената от НАТО цел за поне 20% дял на разходите за оборудване от общия национален бюджет за отбрана.
През последната година подкрепата за НАТО сред гражданите на страните от Алианса е нараснала с 8%, като по последни данни в България подкрепа изразяват 55%, а 31% са заявили, че са за напускане на пакта. Над половината от участниците в проучването у нас (57%) са на мнение, че членството в НАТО прави военно нападение срещу нашата страна по-малко вероятно и това очакване се споделя от все повече от останалите граждани на страните от Алианса.
При представянето на годишния доклад Йенс Столтенберг отбеляза, че 82% от гражданите на страните от пакта възприемат като важни общите дейности със САЩ в областта на сигурността, а над 60% са на мнение, че членството в Алианса намалява вероятността от военно нападение срещу тяхната държава. Столтенберг допълни, че с началото на войната в Украйна пактът е укрепил източния фланг и повишава защитата на критичната инфраструктура. По неговите думи Алиансът оценява Русия като най-значимата заплаха за сигурността наред с тероризма.
Войната в Украйна навлиза във втората година. Президентът Владимир Путин допусна голяма стратегическа грешка с нахлуването в Украйна, очакваше падането на Киев и на цялата страна до дни или седмици. Мислеше си, че може да пречупи единството на НАТО. Искаше по-малко НАТО, а получи точно обратното, коментира Столтенберг. Той отбеляза, че заради войната Финландия и Швеция са решили да се присъединят към пакта и това ще доведе до удвояване на дължината на границата между НАТО и Русия. Столтенберг изрази очакване Анкара да одобри присъединяването на Финландия преди предстоящите в Турция избори на 14 май. По неговите думи е напълно сигурно, че Швеция също ще се присъедини към Алианса.
Президентът Путин иска различна Европа, разглежда демокрацията като заплаха. Дори войната да свърши утре, средата трайно се промени. Войната в Украйна не беше изненада, а трайна последица от последователни агресивни действия, коментира генералният секретар. По неговите думи Украйна трябва да реши кои условия за мирно решение са приемливи. Китай трябва да започне да разбира украинската гледна точка и да влезе в пряка връзка с президента Володимир Зеленски, ако наистина се стреми към мир, заяви Столтенберг. Той отбеляза, че Китай не е осъдил войната. Бих приветствал всяка инициатива, която би довела до справедлив и траен мир. Китайското предложение съдържа положителни елементи, включително по отношение на независимостта и териториалната цялост. Това е ключова точка от предложения план на президента Зеленски, отбеляза генералният секретар. Прекратяване на огъня, което не отчита украинската териториална цялост, само замразява войната и дава възможност на Русия да се възстанови и да нападне отново. Това не би довело до траен мир, а би помогнало Русия да задържи завзетите земи, добави той. Столтенберг поясни, че няма данни Китай да е доставил на Русия оръжия, но посочи, че има признаци, че Москва е отправила подобна молба. Той посъветва тя да не бъде изпълнявана, защото ще удължи войната. Китай и Русия се сближават все повече, в навечерието на войната подписаха договор за безгранична дружба, отбеляза Столтенберг по повод посещението на китайския президент Си Цзинпин в Москва през тази седмица.
Само седем страни от Алианса изпълняват целта от 2% от БВП за армията
Само 7 от 30-те члена на Северноатлантическия алианс са изразходвали поне 2% от своя БВП за отбрана през 2022 г., показва годишният доклад на НАТО, разпространен от централата на пакта в Брюксел. Дори войната в Украйна не успя да подтикне най-големите европейски сили да постигнат целите за разходи за отбрана, определени още през 2014 г., т.е. в годината на анексирането на Крим от Русия. Според доклада нито една от най-големите икономики в Европа не е постигнала общата цел да изразходва 2% от своя БВП за отбрана. В целия военен алианс само седем от 30-те членове през миналата година са прескочили този праг.
Данните на НАТО за 2022 г. показват, че макар съюзниците да наливат значително повече пари за отбраната си от години, много от тях все още изостават в голяма степен от поставената през 2014 г. цел Алиансът да изразходва 2% за отбрана в рамките на едно десетилетие. От 30-те членки само Гърция, Полша, трите балтийски републики, Великобритания и САЩ са похарчили повече от 2% от БВП за отбрана през миналата година. От трите най-големи икономики в ЕС най-близо до целта е Франция, която изразходва 1,89% от своя БВП за отбрана. В същото време, въпреки многобройни обещания, Германия изостава с постигнатите 1,49%, а Италия е маркирала 1,51%. Данните в доклада на Столтенберг показват, че на опашката се нареждат Белгия, Испания и Люксембург, чиито разходи за отбрана са под 1,2% от БВП.
Общите военни разходи на НАТО през 2022 г. се оценяват на над $1 трилион. Очаква се лидерите на НАТО да договорят нова цел на срещата на върха във Вилнюс, Литва, през юли, а Столтенберг заяви, че 2% от БВП вече трябва да се разглеждат като минимум, а членовете да се стремят да напредват по-бързо, отколкото досега, за да достигнат по-високи нива, съобщи „Ройтерс“.
Докладът обаче подчертава как съюзниците от НАТО непрекъснато инвестират и сега харчат значително повече, отколкото при първото договаряне на целта. „Европейските съюзници и Канада увеличиха разходите за отбрана за осма поредна година. От 2021 до 2022 г. разходите за отбрана са се увеличили с 2,2% в реално изражение. Общо през последните осем години това увеличение добави $350 милиарда за отбрана“, каза Столтенберг.
Американците продължават да са най-щедри за отбраната в НАТО. Докато САЩ представляват 54% от икономическата продукция на Алианса, те допринасят за 70% от разходите за отбрана, се отбелязва в доклада. На следващия по големина платец, Великобритания, се падат около 6% от общите разходи на Алианса, а на Германия – около 5%.
Всъщност в Алианса съществува разбиране, че да обещаеш да увеличиш разходите за отбрана и да го направиш в действителност не е едно и също нещо. „Политическите прокламации за увеличаване на отбранителните способности са добре дошли“, каза високопоставен служител на отбраната от Централна Европа. Поемането на обещания е лесно. „Но да се изразходват значителни допълнителни средства за отбрана е много трудно на практика“, каза служителят, като посочи многобройните пречки, които засягат европейските държави. Сред тях са неефективното планиране на отбраната, недостигът на суровини за производство на оръжия и боеприпаси, дългите процедури за възлагане на обществени поръчки и ограниченият производствен капацитет, чието разширяване може да отнеме години. „Реалните разходи за отбрана ще се увеличат в някакъв момент, но това ще отнеме поне няколко години – при условие че съществуващата политическа воля е устойчива“, добави служителят.
Столтенберг подчерта пред журналистите, че въпреки направеното, „няма съмнение, че трябва да направим повече и трябва да го направим по-бързо“. „Темпото сега, когато става въпрос за увеличаване на разходите за отбрана, не е достатъчно високо“, каза той. „Моето послание към съюзниците е, че приветстваме това, което са направили, но те трябва да ускорят, трябва да постигнат повече в един по-опасен свят.“ Експертите предупреждават, че процентите далеч не са единствената мярка, която има значение, докато Алиансът се бори с развиващите се заплахи за сигурността. Дебатът за двата процента „поставя по-голям акцент върху вложенията в колективната сигурност на Алианса, а не върху резултатите“, казва Шеймъс П. Даниелс, анализатор на бюджета за отбрана в Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
