Научих се на търпение, за което вярвам, че ще бъде фундаментално за бъдещия ми живот. Научих се кога си заслужава човек да полага усилие, кога да говори и кога да замълчи. Наситих се на големи приключения и сега съм готов да се застоя у дома. Това сподели в интервю за БТА д-р Петко Гинев, ортопед в клиниката по травматология към Военномедицинска академия – София и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция като лекар на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
Разказвайки за себе си, 29-годишният старши лейтенант се пошегува, че е изживял едно щастливо детство, докато баща му не започнал да му задава въпроса „С какъв занаят искаш да се сдобиеш, за да изхранваш семейството си?“. „Размишлявах, размишлявах и тъй като съм попадал много пъти в ролята на пациент и ми е било интересно да узная как функционира човешкото тяло, реших да се осмеля да кандидатствам да уча медицина. Приеха ме, след което дойде моментът да реша с каква специалност искам да се занимавам. Лутах се напред-назад в мислите си и накрая стигнах до мястото, откъдето съм тръгнал – ортопедията. Казвам тръгнал, тъй като част от детството ми премина в клиниката по ортопедия и травматология, редица от контузиите бях натрупал покрай баскетбола, дори сам си свалях гипсовете с подръчни материали, без да ходя на контролни прегледи за сваляне на гипс – вземаш куфарчето – клещи, ножици, ножове, режеш и махаш. Така реших да мина от другата страна на нещата“, връща се с усмивка към миналото д-р Гинев.
„Бил съм два пъти на мисия в Мали като лекар на щаба на Европейската мисия за обучение на малийската армия. Бях позициониран в столицата на Мали – Бамако, тъй като щабът на мисията се намира там. Освен лекарски, изпълнявах функции и на ръководител на медицинския екип, както и на старши национален представител на българския контингент, който беше съставен от четирима души. И двете ми мисии бяха по мое желание. Реших да направя избора си преди някой друг да стори това вместо мен, тъй като в армията всичко е по желание, но друг е въпросът по чие…“, смее се д-р Гинев.
„С удоволствие заминах за Мали. Няколко са факторите за това – първо съм приключенец по натура. Също така първите три години след старта на моята военна служба нямах право да започна специализация по ортопедия, въпреки че работя в клиника по ортопедия. И ето, три години служба, в рамките на които имам зад гърба си две мисии и сега съм някъде около Гибралтар по пътя към дома, прибирайки се от остров Ливингстън“, щастлив е лекарят.
Д-р Гинев каза, че решението да се впусне в експедицията до Антарктика отново е било взето от приключенеца в него. „Винаги съм бил заинтригуван от антарктическите експедиции. Идеята често ми се е въртяла в главата, но никога не съм я вземал насериозно. През 2022 г. бях с положителен тест за коронавирусна инфекция и в една от вечерите на изолация съвсем спонтанно реших да напиша електронно писмо до проф. Христо Пимпирев (председател на Българския антарктически институт – бел.ред.), в което да се представя и да му предложа своите услуги като лекар. Не получих директен отговор, но месец по-късно, когато един ден отивах на работа, от администрацията в болницата ми споделиха, че има писмо за мен. Чета и виждам, че съм изискан от Военноморското училище във Варна за корабен лекар на „Св. св. Кирил и Методий“ по време на участието му в 31-вата българска експедиция. Изпитах голяма радост и споделих новината със своя началник проф. Неделчо Цачев, който ми каза „Действай!“. Събитията обаче съвпадаха с планирането на втората ми мисия в Мали, което не пасваше с първоначалната идея за заминаване с кораба, тъй като НИК 421 трябваше да отплава на 19 октомври 2022 г., а аз щях да се прибера от Мали на 7 октомври. Това означаваше, че имам някакви 10-12 дни за подготовка. Казах си, че трябва да започна организация още преди да съм заминал за Африка през юни същата година. За мое щастие ремонтът на кораба вървеше по-бавно от планираното и плаването се осъществи едва в края на декември“, разказва той.
Следвайки документите с изисквания на НАТО за медицински възможности на кораб според неговия клас, д-р Гинев прави подготовка за предстоящото пътуване – планира какъв брой медикаменти, какви количества от всеки вид и каква медицинска апаратура ще бъде нужна за дългия морски преход на НИК 421. „Трябва да пресметнеш колко човека ще бъдат на кораба, за какъв период от време, какви заболявания могат да се очакват, кои са по-големите рискове, когато си на борда – например, при затворената вентилационна система и водни резервоари има повишен риск за предаване на респираторното заболяване легионелоза. Лекува се с обикновен антибиотик, но ако има един заболял, може да се разпространи бързо – т.е. аз като лекар трябва да разполагам най-малко с абсолютния минимум опаковки за целия екипаж. Трябва да се вземе под внимание, че ще бъдат транспортирани и пасажери, капацитетът на кораба може да достигне до 60 души – т.е. тогава ще ми трябват минимум 60 опаковки. В крайна сметка Военноморското училище във Варна намери начин да закупи всичко нужно, което им предоставих в списък“, изтъкна старши лейтенантът.
Д-р Гинев е щастлив, че през първите 108 дни от плаването до настоящия момент не е имал медицински затруднения. За изминалите три месеца и половина не се е сблъскал с нищо сериозно като здравословни оплаквания и заболявания.
Корабният лекар е имал шанса да запечата в съзнанието си скъп спомен от остров Ливингстън. „В един от дните имах възможност да се разходя сам из острова за няколко часа. Взех фотоапарат и дрон и започнах да вървя бавно. У дома все бързам за някъде, на Ливингстън нямаше закъде да бързам. Имах възможност да легна на крайбрежните камъни и да съзерцавам колко е спокойно. Фактът, че си далеч от цивилизацията е много приятен, но същевременно ти показва, че си нищожен на фона на заобикалящия ни свят – не е лошо всеки човек да го осъзнае. Не ние диктуваме правилата и винаги трябва да го имаме наум, защото човешкото съзнание често се поддава на риска да се самозабравя.
Плаването със „Св. св. Кирил и Методий“ е научило д-р Гинев на търпение в различни отношения. „Научих се кога си заслужава човек да полага усилие, кога да говори и кога да замълчи. Вярвам, че търпението, което научих тук, е фундаментално за бъдещия ми живот. Наситих се на големи приключения и сега съм готов да се застоя у дома. Оттук нататък – туристическа агенция, шапка, къси гащи и слънчеви очила“.
„В професионално отношение тепърва започва същината на моята дейност – специализацията по ортопедия. Това изисква от мен пет години да си остана у дома и да съм в болницата. На кораб медицина не се учи, учи се в болница. Още повече хирургична специалност като ортопедията и травматологията. Ако ще се впускам в някоя от следващите експедиции, ще е по другия начин – ще кацна със самолета в Южна Америка и ще се кача на кораба от някое от пристанищата там. Отидох, видях, свърших си работата и се прибирам“, сподели за финал д-р Петко Гинев.
Източник: bta.bg
