Предстоят сертификации на батальон и дивизион, и учение с международно участие, посочва командирът на полигон „Корен“.
Подполковник Христо Василев е роден на 22 септември 1973 г. в Хасково. Завършва ВНВУ „Васил Левски” през 1997 г. като танкист – строеви профил, и задочно – Военна академия „Георги Ст. Раковски” през 2018 г. Офицерската си служба започва в Хасково в 31-ви мотострелкови полк, като командир на танков взвод и служи в него до края на 1999 г.
След разформироването на полка от 1 януари 2000 г., продължава службата си в мотострелковия полк в град Средец, също като командир на танков взвод, и на следващата година става командир на рота. След поредните реорганизации в армията ни, през юни 2002 г. е назначен в новосъздадения 31-ви механизиран батальон в Хасково. В него служи като командир на механизиран взвод, командир на механизирана рота и командир на щабна рота. През 2017 г. е назначен за помощник-началник в отделение „Оперативно” в щаба на 2-ра механизирана бригада, а от 1 юли 2019 г. става началник на щаба на 42-ри механизиран батальон в Ямбол. Участвал е на мисии в Босна и Херцеговина, и в Афганистан – Кабул и Кандахар.
От 1 юли м.г. подполковник Христо Василев е командир на учебен полигон „Корен“.
– Господин подполковник, как премина това време от 1 юли м.г. досега? Бързо или бавно свикнахте с новата обстановка и на новата длъжност?
– По принцип, времето на полигона минава много бързо, тъй като обстановката е динамична – занятия, осигуряване… А и задълженията ми са различни от тези в предишните формирования. Интересно ми е, трябваше да научавам много нови задачи, свързани с организацията и оборудването на полигона, с всичко, засягащо всекидневната дейност и осигуряването на формированията, които идват на подготовки и учения. Също така има предварителна дейност, срещи и конференции преди самите подготовки. А и ученията следват едно след друго, винаги има спешни задачи.
– В командването на полигон „Корен“ се събрахте трима танкисти – вие и двамата ви заместници майорите Радостин Маринов и Ангел Тодоров. По-лесно ли е, когато работите с офицери, с които отдавна се познавате?
– Познавам се с двамата заместник-командири още от военното училище във Велико Търново. Те завършиха четири години преди мен. Като курсант съм научавал много неща от тях и от другите им съвипускници. Предимство е, че се познаваме от много години, но след военното училище не сме служили заедно. Сега майорите Маринов и Тодоров ми помагат много, от доста време са на „Корен“ и познават добре задачите си. Да, във военното училище съм се учил за танкист, но съм служил в различни военни формирования, натрупал съм опит и сега усвоявам нови задължения. 17 години бях в 31-ви механизиран батальон в Хасково и нямаше година, в която по един-два пъти да не сме имали учения на „Корен“. Така че и тогава съм работил със сегашните заместник-командири и съм обикалял по полигона. Но бях от другата страна, от играещите в ученията, сега съм от осигуряващите.
– Когато заехте новата длъжност, казахте, че ви очаква гореща есен, но и тази пролет се оказва доста натоварена за полигона. След полевото обучение на артилеристите за какви учения се подготвяте?
– В момента се подготвяме за две по-големи учения. Едното е „Пирински страж-23“, което е в края на май и 1 юни е денят за демонстриране на способности. Това учение е с участие на 3-ти механизиран батальон от 3-то бригадно командване в Благоевград и италиански, и гръцки военнослужещи. Но в него ще бъдат включени и други формирования от нашата армия – от състава на 55-и инженерен полк, от 4-ти артилерийски полк, в поддръжката помощ ще оказва 110-и логистичен полк… И веднага след „Пирински страж-23“ ще започнат сертификации на батальон и дивизион от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Така че, през май и юни тук, на полигона, ще продължава да е горещо.
– Стана ясно, че с офицери и сержанти сте попълнени 100 процента. А имате ли във формированието недостиг на войници?
– От 1 юли м.г. сме по нов щат. И все още не са заети някои войнишки длъжности. Но се надявам до края на годината, заедно с 31-ви механизиран батальон в Хасково, да направим подбор за войници от цивилни лица и за тях, и за нас, и да попълним свободните места за войници.
– Готово ли е вече новото ви формирование за обезвреждане на невзривени боеприпаси?
– То не е точно от т.нар. формирования за тази дейност. Четирима наши военнослужещи – сержанти и войници, се обучават до края на месеца в НВУ „Васил Левски“ в умения за обезвреждане на невзривени боеприпаси. Идеята е, за да не ползваме постоянно модула от 31-ви батальон, ние да си имаме обучени хора, които ще изпълняват такива задачи, но само в рамките на полигон „Корен“. Още изясняваме и функциите на тези четирима военнослужещи. Ще получим от командването на Сухопътните войски точни инструкции как ще се осъществява тази дейност, каква ще бъде цялата организация, след като се открие невзривен боеприпас… Досега практиката беше, когато се намери такъв боеприпас, да се обаждаме в Командването на Сухопътните войски, което изпраща заповед към 2-ра механизирана бригада, а оттам – към 31-ви механизиран батальон, и той ни праща модула. Отделно, практиката е два пъти в годината да се прави основно прочистване на полигона с наша група в рамките на една-две седмици, когато няма учения и занятия. Местата, където се намерят боеприпаси, се обозначават, идва модулът на 31-ви батальон и извършва взривяване. През януари правихме такова прочистване, заедно с 31-ви батальон, и имаше невзривени боеприпаси, които унищожихме.
– Не е ли опасно за хората от близките села да влизат на територията на полигона?
– Хората, които влизат в полигона, знаят, че не трябва да бъдат в районите, където попадат боеприпаси. Повечето от тях са биволари, които ходят по пасищата.
– Доколко осигурен е „Корен“ в противопожарно отношение?
– Ние разполагаме с две инженерни машини БАТ и с тях основно правим противопожарни полоси. Миналата година времето беше без валежи, сега като че ли пак се очертава да бъде същото. Но и при дъждовни дни стават пожари, особено при артилерийските стрелби.
– Имате ли достатъчно финансови средства за поддържане на инфраструктурата?
– Е, финансите почти никога на никого не стигат. Но когато се направят точни разчети, въпросите се решават. Заявките за поддържане на инфраструктурата се правят предната година. В Командването на Сухопътните войски има изградена нова визия за всички формирования, включително и за нашия полигон, и там се очертава ясно какво и кога трябва се ремонтира, и от къде ще дойдат средствата.
