Любомир Денов
Промените в средата за сигурност водят до видимо нарастване на разходите за отбрана в региона
– Г-н адмирал, за първи път от 2019 г. в София ще има военен парад. Прекъсването бе наложено заради Ковид-епидемията. Кое беше водещото при вземането на това решение? Ще мине ли по площада и представителна част от италианското формирование в многонационалната бойна група, базирана на полигон Ново село?
– След преодоляване на трудностите и ограниченията, наложени от разпространилата се през последните три години пандемия, на 6 май ще се проведе празничен водосвет и военен парад. През изминалите години отбелязахме Празника на Българската армия и Деня на храбростта с провеждането на демонстрации на способности на Въоръжените ни сили. За нас 6 май е празник на целия български народ, защото армията е част от него, близо до хората, защитник на неговата сигурност не само по време на война, но и в мирно време. Доказваме го всеки ден.
Парадът не е просто показ на въоръжение и техника, а демонстрация на единството между обществото и армията. Показват го хилядите граждани, които винаги присъстват и наблюдават не само парада, но и всички мероприятия по честването на празника. Освен това парадът има висок принос към военно-патриотичното възпитание на обществото, ритуал на почит и признание към нашите ветерани. Той е демонстрация и израз на единството в Алианса и затова за участие в него бе поканена бойната група, разположена на територията на Република България. Имаме уверението, че няколко бойни машини на групата ще преминат в колоната на техниката по време на парада. Водосветът, който съпътства парада, е ритуал с вековна традиция. Това бяха основните аргументи при вземане на решение за провеждането на парада по случай 6 май.
– Как оценявате изграждането на многонационалната бойна група на наша територия? Как и кога тя ще прерасне в многонационална бригада?
– Създаването на бойните групи в Югоизточна Европа в контекста на усилените мерки за бдителност, предприети от НАТО в отговор на руската агресия в Украйна, е съществена част от възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса. Изграждането на бойна структура на съюза на наша територия е силен знак от страна на Алианса за единството му и готовността да защитава всяка страна-членка. Това носи повече сигурност за страната и гражданите ни. Освен подкрепата на нашите съюзници придобитият опит способства за повишаването на оперативните способности на Въоръжените ни сили.
Към момента рамковата държава Италия участва с контингент, съставен приблизително от 800 военнослужещи. В състава на бойната група участват и формирования от България, САЩ, Албания, Гърция, Черна гора, Република Северна Македония, Турция. Като част от колективните отбранителни способности на Алианса подготовката на бойната група се осъществява чрез учения на НАТО, което допълнително повишава оперативната съвместимост.
По време на редовната среща на върха в НАТО в Мадрид през юни миналата година бе взето решение бойните групи по целия източен фланг (от балтийските страни и Полша, през Словакия, Унгария, Румъния и нашата страна) да бъдат постоянно действащи – със сили и средства, готови да ги усилят до бригади. Това усилване ще бъде съгласувано по цели и време за всички 8 бойни групи, за да се отговори на предизвикателствата на средата на сигурност. Като рамкова държава Италианската република е водеща в генерирането на сили от страните-членки за усилването на бойната група до бригада, когато това е необходимо. До средата на тази година на територията на нашата страна ще бъде разположен допълнителен контингент от Въоръжените сили на Италия, който да координира усилването на бойната група.
Непосредствено преди предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс през юли на полигони на територията на страната ни ще се проведе учение за проиграване на развръщането и способностите на усилената до бригада бойна група. Усилването на бойните групи до бригади поставя допълнителни изисквания към осигуряването на необходимата инфраструктура от страната ни за настаняване на личния състав, съхранение на боеприпаси, техника и имущество. В Щаба на отбраната се извършват анализи, но за удовлетворяването на съществуващите и допълнително възникналите изисквания за предоставяне на инфраструктура от България се налага осигуряването на целево финансиране.
– Наскоро заявихте, че сте обнадежден за развитието и модернизацията на Българската армия? На какво се базира вашият оптимизъм?
– Процесът на модернизация следва да е непрекъснат, той не започва и не завършва в определен времеви период. За съжаление през последните няколко десетилетия този процес бе пренебрегван. Надеждата ми за неговото интензивно развитие се базира на вече стартиралите проекти за придобиване на основни оръжейни системи. Пред нас предстоят още множество проекти за реализация. Това, че имаме одобрена от Министерския съвет „Програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната до 2032 г.“, и сме подготвили за внасяне в Народното събрание „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 година“, нееднозначно показва, че военната експертиза има ясна визия за това какво трябва да се реализира в дългосрочен план и какъв пакет от способности следва да се развива приоритетно. Всичко това ми дава увереност за бъдещето на модернизацията на Българската армия.
– – Продължаващата повече от година война в Украйна коренно промени средата за сигурност. Този факт не налага ли по-високи изисквания към модернизацията на армията?
– Така е, военните действия в Украйна непрекъснато се анализират и следят внимателно. Резултатите от този анализ дават основа за съпоставянето на наличните и определянето на необходимите способности. Не е случаен и фактът, че с всеки следващ документ се развива визията на военното ръководство и се прецизират набелязаните цели и приоритети за развитие на способностите. Редица проекти за придобиване бяха включени в приоритетните списъци именно поради изводите от действията в този въоръжен конфликт. Изискванията са завишени не само към количеството и качеството на силите, но и към оперативната им съвместимост.
– Като гледаме основните изисквания на политическите сили към държавния бюджет за тази година, не всички поставят модернизацията на армията сред основните си приоритети. В същото време от вас, като началник на отбраната, се изисква постоянно повишаване на отбранителните способности, което обаче става с много пари…
– Решението за разходване на средствата по държавния бюджет е на политическото ръководство. Нашата задача е да представим максимално обективно и коректно състоянието на армията, недостига от способности и пътя за неговото преодоляване. През последните няколко години военното ръководство полага сериозни усилия за комплексно изграждане на отбраната на страната по определените критерии за приоритет. Всяко забавяне в изграждането на необходимите способности води до увеличаването на необходимия финансов ресурс за тяхната реализация. Отражението на промените в средата на сигурност може да се обобщи в две основни направления – повишаване на търсенето на отбранителни продукти и увеличение на разходите за отбрана. Доказателство за това е видимото нарастване на разходите за отбрана на държавите от региона.
Всичко това следва да даде знак на политическото ръководство на държавата за необходимостта от нарастването на средствата за отбрана от националния бюджет. В хода на подготовката за предстоящата Среща на върха на НАТО във Вилнюс през юли се обсъжда и приемането на ниво на разходи за отбрана от 2% от БВП не като таван, а като минимална отправна точка за тяхното нарастване.
– В началото на годината заявихте увереност, че 2023 г. ще бъде годината на Сухопътните войски. Като имахте предвид вероятността от развитие на проекта за бронирани машини. Какъв е шансът това да се случи?.
– Казах това с ясното съзнание, че модернизацията на Сухопътните войски не търпи отлагане. Увереността ми идваше и идва от факта, че министър Стоянов подкрепя модернизацията на армията и в частност на Сухопътните войски. Присъединявам се към неговото изказване, че има възможност до края на годината да бъдат сключени договори за бронирани машини и 155 мм гаубици. Разглежда се и възможността за директен договор със САЩ за машини „Страйкър“.
Искам да подчертая, че проектът „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състав на механизирана бригада“, както и всички свързани с него проекти, доизграждащи функционално и структурно механизирана бригада по стандартите на Алианса, са основен приоритет.
– Каква е ситуацията с некомплекта във формированията. За незаети войнишки и лейтенантски длъжности се знае отдавна, но вярно ли е, че вече има и незаети полковнически длъжности?
– От началото на 2016 г. се предприемат действия за намаляване на некомплекта от военнослужещи. Предприетите през годините мерки доведоха до овладяване на тенденцията за прогресивно увеличение на напускащите военнослужещи. Своята роля за намаляване на некомплекта оказаха и промените в ЗОВСРБ (в сила от април 2020 г.), даващи възможност на военнослужещите, които не са упражнили право на пенсия, да служат три години повече. През тази година започват да навършват удължената с 3 години пределна възраст военнослужещите, които не са упражнили право на пенсия. Това ще окаже влияние на некомплекта, най-вече при старшите офицери.
Изправени сме пред сериозни предизвикателства при управлението на човешките ресурси. Министерството на отбраната, съвместно с командирите на СКС, видовете въоръжени сили, СКСО, КЛП, КИПКО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната набелязват допълнителни мерки, които да станат част от План за преодоляване на некомплекта от военнослужещи.
– Анкета на Военната академия е показала, че 80% от офицерския състав не подкрепя получаването на заплата и пенсия едновременно. Вие лично пенсионер ли сте?
– Не, не съм и никой от моите заместници и командирите на видове Въоръжени сили и командвания не се е възползвал от това право. Разбирам, че въпросът е чувствителен и още веднъж подчертавам колко важно е, когато се променя нормативната уредба, да се преценяват всички възможни последствия. Не бива да се допускат дисбаланси, които биха могли да доведат до напрежение.
Кариерното развитие на военнослужещите не зависи от това дали са упражнили правото си на пенсия, а от показания потенциал и придобитата квалификация. Отходът по пределна възраст на упражнилите правото си на пенсия военнослужещи създава достатъчно възможности за развитие на по-младите им колеги.
– Знае се, че в МО са подготвени разчети за повишаване на възнагражденията на военнослужещите като компенсация на инфлацията. Има ли шанс тези разчети да получат одобрение в Министерството на финансите?
– Човешкият капитал е най-ценният ресурс на Въоръжените сили. Той е основен компонент на военните способности. Затова и грижата към хората в отбраната е приоритет с първостепенно значение, в който трябва се инвестира постоянно. Осигуряването на конкурентно на пазара на труда заплащане на хората в отбраната е постоянно усилие. То оказва своето влияние не само върху текущия некомплект, но и в дългосрочен аспект, предвид необходимите срокове за подготовка за пълното функционално използване на личния състав. Поскъпването на живота като цяло се отразява и на служителите в системата на Министерството на отбраната.
През миналата година Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер до 100 милиона лева. Тези средства дадоха възможност за увеличаване на доходите на военнослужещите и цивилните служители. Към момента в проектобюджета на Министерството на отбраната за 2023 г. не е предвидено повишаване на възнагражденията на военнослужещите и цивилните служители, с изключение на минималната работна заплата. За да се осъществи това е необходимо решение на държавно ниво за провеждането на политика по доходите в сектор „Сигурност“ за компенсиране на високата инфлация.
– Обществото живо се интересува от състоянието на нашата изтребителна авиация. Какви са шансовете и след края на 2023 г. да продължим сами да охраняваме небето си?
– В резултат от провежданата целенасочена, синергична дейност на Министерството на отбраната и командването на Военновъздушните сили продължаваме да осигуряваме охраната на българското небе в рамките на интегрираната система на ПВО и ПРО на НАТО, както сме го правили до момента.
По отношение на Миг-29 целта е да бъдат поддържани в летателна годност до идването на F-16 Block 70. Налице е определен напредък по доставката на ремонтирани двигатели. В ход са две процедури за ремонт на двигатели и за доставяне на ремонтирани такива. При положително развитие и сключване на договори, за които е осигурено финансиране, ще гарантираме носенето на бойно дежурство от нашите ВВС. Това не е самоцел, а конституционно задължение и съюзна отговорност. В случай на необходимост винаги можем да получим помощ от съюзници, но тя води до допълнителни разходи за тях. В настоящата усложнена среда на сигурност всяка държава-съюзник трябва да вложи максимални усилия за осигуряването на надеждната защита на Алианса и да допринася адекватно в колективната сигурност.
