Беше невероятно усещане да държиш в ръцете си вестник „Българска армия“ насред океана, споделя капитанът на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – НИК-421, който осигуряваше 31-вата мисия на антарктиците ни на ледения континент
Проведохме този разговор с капитан II ранг Николай Данаилов в навечерието на Деня на храбростта и Празника на Българската армия 6 май – Гергьовден. Той сподели специално за читателите на военния вестник, че този празник винаги е бил в сърцето му, защото и баща му, а и неговата дъщеря са именници. Няма как да не признаем, че разговорът беше особено вълнуващ, не от онези скучни интервюта, когато просто питаш и ти отговарят на въпросите механично. Тук имаше диалог, усещаше се, че разговаряме с приятел на военните медии. Това е така, не само защото капитан II ранг Данаилов е офицер от ВМС, но и защото той просто обича професията си, а освен това е и невероятен професионалист.
– Г-н капитан II ранг, първо добре дошли на родна земя след едно толкова дълго и предполагам, изтощително плаване! Какво беше то за Вас и екипажа Ви?
– Благодаря Ви за топлото посрещане. Постижение както за мен, така и за екипажа да изпълним без колебания поставената национална задача. Плаването беше наистина дълго, доста интересно, абсолютен тест за психологическата издръжливост на екипажа, редуващо се с много динамика и на моменти рутина, като неговата най-интересна част стартира с преминаването покрай н. Хорн и пролива Дрейк. Приключването на тази интересна част беше, след като преминахме северно от 55-ия паралел обратно към България.
– Как се „справи“ корабът „Св. св. Кирил и Методий“, издържаха ли системите и какви ремонти предстоят и кога ще е готов за следващата експедиция до ледения континент?
– През цялото плаване корабът не прояви никакви по-сериозни проблеми с материалната част, които да доведат до извънредни спирания в пристанища или ремонт на море. Всички системи бяха обслужени предварително в пълен обем. В момента предстоят. Предстоят ремонтно-възстановителни процеси в базови условия, свързани с обслужване и дооборудване с материална част, която прояви своята необходимост за придобиване по време на самото плаване. Това са т. нар. поуки от практиката, които се анализират след всяка мисия, в която участва Българската армия. Тези уроци, ако мога така да ги нарека, ги наричаме още Lesions learned.
– Без какво може и без какво не може на борда, какви изводи си направихте от това плаване, за да са Ви полезни те и при следващи такива или подобни плавания?
– Бих разделил нещата в личен и служебен план. В служебен план осигуреността със запасни части беше критичен елемент, който не успяхме да изпълним в пълен обем. Професионализмът на екипажа и особено на момчетата от техническия сектор – механиците, със своите креативни решения допринесоха с това да се чувстваме сигурни и да си изпълним задачата в пълен обем и да успеем да се приберем живи и здрави. Вземането на решения за определени ситуации беше подплатено със сигурност както от личния състав, така и съобразено с наличностите. Този процес е постоянен и неговата непрекъснатост ще доведе до успешно изпълнение и на следващите мисии. В личен план, без какво не можем… естествено, липсата на физически контакт със семействата е елемент, който се прояви някъде около третия месец. Чисто психологически, след приключването на дейностите на Антарктида се появиха симптоми на рутина, които успявахме да разведрим с постоянни шеги и мотивиращи процеси, „кръщенета“, качване на борда на курсанти от Картахена, което наистина много разведри всички колеги и така преодоляхме някои проблеми, които изпитвахме на психологическо ниво.
– Как се сработиха военният екипаж и учените антарктици?
– Отлична закалка за сработване беше съвместното плаване от Мар дел Плата, Аржентина, до о. Ливингстън, Антарктида. В продължение на седем-осем дни включихме учените антарктици в ежедневните дейности по приготвяне на храна и поддържане на местата за хранене. Всички колеги от Българския антарктически институт напълно доброволно успяха да подпомогнат корабната дейност и да влязат в чисто военния режим, защото компромиси и колебания не бива да се проявяват в морето, особено в такава враждебна външна среда, южно от 55-ия паралел. Това бяха хора с нестихваща енергия и напълно разбираха стратегическия смисъл на обикновените тактически действия на ледения континент. Имаше пълно разбирателство за това, че и те като нас напълно осъзнават, че корабът е придобит с много усилия и ще спомогне неимоверно много на научните изследвания. Те бяха напълно наясно с ефекта на пеперудата и че ако не се изпълни нещо елементарно, това може да доведе до значителни усложнения по-късно.
– Благодаря от името на цялата ни редакция за снимките, които получихме с нашия вестник на борда на кораба! Достигаха ли до Вас новини от вестник „Българска армия“, който неотлъчно следеше почти всяка Ваша морска миля?
– Изпитах голямо удоволствие във военноморската база в Мар дел Плата, Аржентина, насред Южна Америка, на борда да се получи брой на в. Българска армия. Беше невероятно усещане да държиш в ръцете си вестник на хартия от България. Подкрепата, която се усещаше от всички хора в България, мотивираше екипажа и поддържаше неговата непоколебимост за изпълнение на поставените задачи. Ние бяхме осигурени комуникационно в четири основни направления. В Мар дел Плата успяхме да получим и от дарител спътниковата сателитна система Starlink на Илон Мъск, която веднага инсталирахме, с което рязко нарасна нашият достъп до интернет средата. Така получаването на новини от България благодарение на информационните сайтове на МО беше засилено и успявахме постоянно да получаваме новини от България, както за развитието на армията ни, процесите у нас, политическите събития и всичко останало, което допълнително ни държеше в една добра кондиция. По време на плаването кадрите, които се разпространяваха в социалните мрежи, бяха на един от нашите прекрасни антарктици Олег Василев, както и на корабния лекар старши лейтенант д-р Петко Гинев, който се радвам, че нямаше много работа по специалността си и успя да направи много запомнящи се кадри.
– Какви интересни и запомнящи се моменти имахте Вие лично и екипажът на НИК-421?
– На първо място ще запомня първата среща с ледения континент. Дълбокото вдишване на кристално чистия въздух на другия край на света насред ледената пустош. Това не може да се опише, трябва да се изпита и да се преживее. Ще запомня и чувството за спокойствие и душевен мир. Пленителните гледки на огромните ледници, които се срутваха във водите на Южния океан дава едно усещане за това, колко сме малки на фона на тези мащабни процеси. От друга страна, постоянното движение на водни и ледени маси, богатата флора и фауна, пъргавите подскоци на пингвините, които бяха буквално навсякъде около нас, както и лукавите очи на леопардовия тюлен, поглеждайки ни изкъсо, това са все моменти, които не могат да бъдат забравени. Друг свят, Terra Australis incognita, както са го наричали най-ранните изследователи. Човек трябва да усети всичко това със собствените си сетива, за да придобие пълна и ясна представа за всичко около него на тези места. Сред запомнящите се моменти беше и полуостров Байерс и евакуирането на испански учен оттам. Това беше свързано с напрежение на силите поради сложните хидрометеорологични условия, високо вълнение, много силен вятър. Докато в България при 10–12 м/сек започват да се спират различни дейности на море, на о. Ливингстън при 12 м/сек беше вятър, който беше приятен за работа. Оказването на помощ на 14 испански и канадски учени от „Хана пойнт“ и гощаването им с български горещ липов чай и сандвичи с български продукти, след повече от единайсет часа на студа, си беше невероятно изживяване.
– Какви екзотични морски обитатели успяхте да видите?
– Районът на Антарктика е пълен с обитатели, сред които множество делфини, пингвини, тюлени, китове, буревестници и др. Радвам се, че успяхме да се докоснем до това съвсем различно и непознато биоразнообразие. Машинният боцман мичман Димитър Димитров дори улови в интерес на едно от проучванията ледена риба, която не беше хващана повече от 30 години, и много специфична морска звезда, която предизвика огромен интерес от хидробиолозите. Тази звезда в момента е във формалин и ще бъде предоставена на български музей.
– Споделете малко повече за опита, който Вие лично и екипажът на кораба придобихте по време на това плаване и как той ще Ви е от полза при следващо плаване?
– В личен план безценен опит. Научих се на търпение. Научих се да изслушвам и да не взимам прибързани решения. Това плаване постави на изпитание екипажа и неговата изпълнимост, като се проявиха както лидерски качества от хора, които не съм очаквал, така и колебания и нерешителност от други. След 19076 морски мили и 127 дни човек си дава равносметка за това, което е оставил зад гърба си. Кратките срокове на подготовка и ремонтните процеси преди плаването поставиха на изпитание бойния дух и сглобяването на екипажа. Радвам се, че се върнахме, изпълнили всички поставени задачи и повишили доверието на нашите партньори от съседните полярни държави. Хората в държавите, които посетихме, както и в съседните на нас бази на о. Ливингстън, бяха много отзивчиви и ни чакаха с огромно нетърпение.
– Следващата експедиция вече се планира, отново ли Вие ще плавате с НИК-421?
– Ако ми бъде гласувано доверие и се разгледат и реализират „поуките от практиката“ за достигане на психологическия лимит от 90 дни и ротация на личен състав, мисля че ще мога да поема отговорност и за следващото плаване. Работата от 55-ия паралел на юг е абсолютно натоварваща, изразена, както в постоянното ниско атмосферно налягане, така и в сложните хидрометеорологични условия.
– Какво никога няма да забравите от това плаване в чисто личен план?
– Две неща са. Първо бяха думите на машинния боцман мичман Димитър Димитров: „Спокойно, командир, минем ли Гибралтар, ще отидем и ще се върнем“. Второто е погледът на испанските полярници, на които оказахме помощ на „Хана пойнт“, когато ги взехме на борда, докато пиеха горещия чай. Техните погледи говореха за огромна благодарност. Ако не се бяхме отзовали, можеше да има и жертви.
– Какво Ви предстои сега, след като експедицията до ледения континент приключи?
– До следващата мисия, която се планира за ноември, в служебен план ми предстои подготовка и поне две или три плавания в Черно море с курсанти, в рамките на около четири–пет дни. Отделно предстоят и ремонтно-възстановителни процеси по обслужване на някои елементарни корабни системи, както и оборудване с материална част, която трябва да бъде придобита вследствие именно на поуки от практиката, за кораба – различни прожектори, които са необходими за осветяване на водната повърхност, обслужване на различни помпи и др. В личен план ми предстои една почивка със семейството ми.
– По какъв начин може да се използва Вашият опит за обучаване и на други капитани, например в морското училище?
– Предполагам, че ще се развие и тази опция. Това отваря врати за нашата държава в способности, които на регионален принцип могат да бъдат споделени, и силно вярвам, че и в тази посока, ако се доразвият намеренията, ще има невероятни успехи. Нашите държави в региона все още нямат полярен кораб и възможности да изследват по този начин континента, както го правим ние вече повече от 30 години.
– След едно такова историческо плаване не е ли редно скоро да видим по още една звезда на пагоните Ви?
– Това може да покаже само времето. Към момента нямам такива амбиции. За растеж в кариерата мога да мисля тогава, когато си изпълня напълно поставените задачи и когато командирите решат в каква посока може да ми гласуват доверие.
