Радослав СИМЕОНОВ
105 години от подписването на Букурещкия мирен договор от 1918 г.
Всеизвестно е, че румънската столица има сериозно присъствие в българската история. Не само защото се намира на 70 км от Русе, не само защото по калдъръмените тесни улички на стария град в Букурещ все още отекват стъпките на родните хъшове, но и защото в рамките на един кратък период там са подписани три важни международни договора на Третата българска държава. Те са свързани с различни исторически събития и предизвикват разнопосочни емоции.
Двустранният българско-сръбски договор, ратифициран на 19 февруари 1886 г.
в Букурещ, слага край на братоубийствената авантюра, предизвикана от сръбския крал Милан Обренович през ноември 1885 г. Договорът от 28 юли 1913 г. маркира пък една от най-зловещите несправедливости в родната история, откъсвайки изконни български земи от пределите на страната след трагичния край на Междусъюзническа война. Третият договор, сключен в последната година от Първата световна война, бележи финала на една победоносната военна кампания срещу Румъния. Поради неясни причини дълго време постановленията на този договор оставаха незаслужено пренебрегнати в историческата литература и в наши дни са абсолютно непознати за мнозинството българи.
Както е известно, през есента на 1916 г. българските войски освобождават цяла Добруджа до устието на р. Дунав със съдействието на някои турски и германски съюзнически части. Румънско-руските войски са изтласкани на север към р. Серет, където продължително време се водят упорити позиционни боеве. На 9 декември 1917 г., месец след избухването на Октомврийската революция в Русия, е сключено първото примирие в хода на световната война, известно като Фокшанско примирие. Малко след това започват преговорите за мир в Брест-Литовск между Русия и държавите от Четворния съюз. Паралелно с тях в Букурещ стартират и преговорите между съюзните държави и победена Румъния. За България те имат далеч по-голяма стойност и значение, отколкото тези в Брест-Литовск, тъй като тук предстои да бъде окончателно решена съдбата на Добруджа.
Към началото на февруари 1918 г. правителството на д-р Васил Радославов е информирано относно германските планове за подписване на мира с Румъния. Те далеч не съвпадат с българските въжделения, понеже цяла Добруджа е обявена за общо владение на държавите от Четворния съюз. Междувременно българско-германските отношения вече са силно обтегнати заради установяването на германско етапно управление в областта. Извършвайки огромни реквизиции, германските власти изземват хиляди тонове зърнени храни и продоволствия от населението. За да отслабят позициите на българския елемент, те оказват подкрепа на румънската пропаганда. Българските свещеници и учители в района на германското етапно управление са прогонени и заменени от румънци, а етническите българи, противно на желанието им, са регистрирани като румънци.
В българската историография се твърди, пък и обществените нагласи винаги са потвърждавали максимата, че дипломация е слабото звено на държавния ни организъм. Събитията от пролетта на 1918 г. обаче опровергават това твърдение.
Реакцията на нашата дипломация е абсолютно правилна, навременна и ефикасна
В крайна сметка ние успяваме да променим позициите на съюзниците по добруджанския въпрос, но за съжаление, България губи войната и постигнатият успех в крайна сметка се обезсмисля.
След като получава текста на германския вариант за проектодоговор с Румъния, Министерският съвет нанася промени в него, според които цяла Добруджа се отстъпва не на съюзниците, а на България. Определен е и съставът на делегацията, която трябва да отстоява българските интереси по време на преговорите. Тя е предвождана от Димитър Тончев – министър на финансите, а членове са председателят на Народното събрание д-р Иван Момчилов, народният представител Иван Костов, професорът от Софийския университет Любомир Милетич и генерал-майор Петър Тантилов.
На 5 март 1918 г. в двореца Буфтя край Букурещ е парафиран прелиминарният договор с Румъния, в който за първи път се въвежда понятието
„кондоминиум“ (съвместно владение) на северната част от областта
докато за България вече е предвидено връщането на Южна Добруджа. В следващите два месеца родната дипломация ще успее да постигне още по-изгодни позиции за страната. На 19 април на съюзническите държави е изпратен български проект за договор с Румъния, който е разработен в три варианта. В крайна сметка държавите от Четворния съюз възприемат един от тези варианти, който предвижда Румъния да предаде на България Южна Добруджа до жп линията Черна вода – Кюстенджа. Българската дипломация обаче се съгласява с германското желание да бъде установен контрол върху трасето на жп линията, както и пристанището в Кюстенджа. Останалата част от Добруджа до дунавския канал Св. Георги се обявява за кондоминиум на четирите държави.
На 7 май 1918 г. в двореца Котрочени в Букурещ е подписан окончателният текст на договора в присъствието и на министър-председателя д-р Васил Радославов. Положителното в него е, че според чл. 10 България си връща не само отнетата през 1913 г. Южна Добруджа, но и Средна Добруджа до линията Черна вода–Кюстенджа. Недостатък на този договор е фактът, че кондоминиумът отлага за по-късен етап цялостното решаване на Добруджанския въпрос. Неговото половинчато решаване се оказва непосредствената причина управлявалото страната в продължение на пет години правителство на Радославов да подаде оставка в средата на юни 1918 г. Като голям успех на българската дипломация трябва да се отчете и постигнатото споразумение с румънската страна за връщане на военнопленниците и интернираните в концентрационни лагери в Молдова около 40 хил. мирни жители на Добруджа.
Следващото правителство на Александър Малинов също е принудено да продължи битката за Добруджа и да я изведе до успешен край. На 24 септември 1918 г. в Берлин е подписан протокол между държавите от Четворния съюз, чрез който
и Северна Добруджа се отстъпва на България
Но условието е България да върне обратно на Османската империя земите по долното течение на р. Марица. Така за пръв и последен път в родната история Добруджа – люлката на българската държава, се оказва в български предели. Твърде късно е обаче за фанфари, защото по това време България стремително върви към военен разгром след пробива на съглашенците при Добро поле. Букурещкият договор, макар и да е справедлив за нас, остава в сила до края на 1919 г., когато е подписан Ньойският мирен договор като част от Версайската система.
