Той е символизирал онези български воини, които са имали силата и таланта да хвърлят гранатите на най-далечно разстояние сред позициите на противника.
В четвъртък от 16 ч. във Военна академия „Георги С. Раковски“ ще се състои официалното представяне на проекта „Възстановяване на паметта“ – съвместна инициатива на Национален фонд „Култура“, продуцентската компания „Бо Филм“, Военна академия „Г. С. Раковски“ и Националната гимназия за приложни изкуства (НГПИ) „Св. Лука“, съобщават от учебното заведение.
Ученици от НГПИ, след като предварително бяха запознати с историята на Военната академия и информация за изчезналия паметник на Бомбиера, са изработили 8 мащабни скулптурни фигури на паметника от глина, които ще бъдат показани по време на представянето на проекта във Военната Алма матер.
С тези макети, създадени с много професионална любов и старание, ще бъде поставено началото на една инициатива за възстановяване на паметника на Бомбиера – един от многото значими паметници в културно-историческия ансамбъл от архитектурното наследство на Академията и столицата.
Информация по материали в печата и извадки от статията на изкуствоведа Галина Декова
Това, което се знае за паметника на Бомбиера е, че е бил до централния плац във Военното на Негово Величество училище, където сега се намира Военна академия „Г. С. Раковски”. Издигнат е в прослава на самоотвержено отдалите живота си в Първата световна война войници. Символизира онези български воини, които са имали силата и таланта да хвърлят гранатите на най-далечно разстояние сред позициите на противника. Включени в специални команди те се наричали бомбиери, което значи бомбохвъргачи. Ползвали са се с особено уважение от своите началници и колеги. След дни на успешни сражения и десетки попадения, вражески куршум покосява първообраза на статуята – един от най-успешните бомбиери в Българската армия, млад мъж от Силистренско. Повече от десетилетие паметникът му величествено се е извисявал при плаца във Военното училище и под неговата сянка са се клели, в подобна на неговата самоотдаденост – на Цар и Отечество, пеели, марширували, удряли крак и развявали знаме поколения бъдещи наши офицери.
Паметникът е бил висок над 4 метра и фигурата на върха представлява замахнал с ръчна бомба войник. Скулптурата вероятно е била направена по една тогавашна технология: отлята мозайка с арматура, като основа отвътре да държи, а от външната страна боядисана. От четирите страни на постамента има изписани с въздействащи слова съдържателни девизи – като този: „Царю и роду верно служи, за тях живота си положи!“
Паметникът е съществувал до началото на 50-те години на 20 век, когато е обявен за остатък от миналото и е съборен.
От паметника на Бомбиера са запазени само оскъдно количество фотографии и никаква архивирана документация. Въз основа на съпоставка на факти и анализ на снимките много историци и изкуствоведи имат основания да смятат, че е дело на скулптора Михаил Михайлов. Той е сред най-значимите автори между Първата и Втората световни войни и творчеството му представлява етап от развитието на българската скулптура. Още по време на следването си започва да изпълнява поръчки за Военното училище, става негов стипендиант и получава помещение за ателие. След 1928 г. скулпторът работи като художник в Народния театър в София, но напуска, след като печели стипендия за специализация в Париж. След завръщането си през 1931 г. Михаил Михайлов продължава да работи за военните. Наред със значителна галерия от скулптирани образи през 1938 г. създава и лъвската фигура, известна като една от най-хубавите в българската монументална скулптура, която днес се намира пред Министерството на вътрешните работи. Днес Националният военноисторически музей съхранява близо 20 произведения на Михаил Михайлов: скулптурни бюстове на бележити български армейци, пластики и релефни образи на български воини. Той е автор на скулптурната декорация на Колоната на випускниците във Военната академия. Негово дело е и релефния портрет на Г. С. Раковски, който днес може да се види на западната фасада на Военния клуб в София.
