Полк. доц. д-р Петър Маринов започва службата си през 1997 г. като офицер – инженер на радиолокационни системи. Служи в системата на противовъздушната отбрана на СВ и преминава през различни позиции, включително до старши експерт в командването на Сухопътните войски на Българската армия. От 2010 г. е преподавател във ВА „Г. С. Раковски”. Шансът и предизвикателството да участва в мисии на българската армия в Ирак и Афганистан събуждат интереса му не само към проявленията на тероризма, но и към причините за неговото възникване. Изследва различни аспекти на неконвенционалните заплахи, процесите на радикализация и асиметричността в провеждането на операциите. Полк. доц. д-р Маринов е преминал редица специализации в България, както и в Defense institute of International Legal Studies (DIILS) – САЩ, и NATO Center of excellence – Defense against terrorism (COE–DAT) – Турция. Полк. доц. д-р Маринов е основен автор и ръководител на магистърска програма, а от 2022 г. е член на NATO Independence Scientific Evaluation Group (ISEG) с отговорност „Противодействие на тероризма“.
– Г-н полковник, Центърът за изследване на екстремизма и тероризма бе открит на 18 април, когато отбелязахме 111 години от създаването на Военната академия „Георги С. Раковски“. Кога и защо се роди замисълът за неговото създаване?
– Необходимостта от създаването на такова място, където да се обединят усилията по изследване на екстремизма и тероризма, използването на Въоръжените сили, включително взаимодействието им с останалите структури от системата на национална сигурност назря като идея преди около две години. Тогава създадохме концепция, която вече е адаптирана към актуалните изисквания. Преди повече от месец идеята бе реализирана с подкрепата на ръководството на академията и на партньорските служби. Бих искал да уточня, че не сме оперативно звено, а изследователски център. Желанието ни е да сме им полезни с нашия аналитичен капацитет, а те да ни помогнат, докъдето е възможно, с актуална информация за анализ и обучение. Самата тенденция в тази област е за доближаване на научните среди до практиката. Центърът бе открит и като част от Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ с водеща организация Института по отбрана. В нейните рамки ние имаме разработка точно по противодействие на тероризма.
– Кои са партньорските организации?
– На национално ниво са МВР с неговите специализирани структури, ДАНС, НСО, ДАР, Служба „Военно разузнаване“ и др. Към всички сме отправили официална покана и откликнаха, като излъчиха представители за асоциирани членове на центъра. Това дава възможност да имаме директен контакт.
– На какъв принцип е изграден екипът на центъра?
– Екипът е от постоянен състав, който е в академията и асоцииран. Идеята е да се провеждат периодични срещи и да се осигурява двупосочен обмен на информация. Другата ни цел е да си сътрудничим не само по отношение на анализи, но и в интерес на обучението както на нашите студенти, така и на техни служители. Екипът е много важен, заедно вършим всичко. В постоянния състав са още старши комисар Лъчезар Милушев и майор Димо Иванов. Стараем се хората, които привличаме, да могат да говорят от първо лице, т.е. всичко да бъде максимално истинско. Спокойно мога да кажа, че екипът ни е страхотен.
– Имате ли партньори зад граница?
– Да, те са със статут на асоциирани членове. Най-важният ни стратегически партньор е Международният институт по контратероризъм в Израел. Партньорството ни с него е от 5–6 години. От тази година при нас започва обучение на докторанти, които са изследователи в този институт, което говори за качеството на нашата работа и е признак на уважение. Другият ни партньор, който е отскоро, е TOBB – University, частен университет в Анкара, Турция, но с много добре развит Департамент по сигурност. Започнахме и обмен на студенти с този университет. Само след две седмици предстои участие на наши студенти и преподаватели в кратка интензивна програма, организирана от нашите партньори в Бодрум.
– В края на миналата седмица се завърнахте от Израел. За какво беше това посещение?
– Посещението беше на група от 11 студенти с преподаватели. Участвахме в занятия и други съвместни прояви в Международния институт по контратероризъм. Програмата включва лекции и практически занятия. Лектори са едни от най-известните и популярните изследователи в областта на противодействие на тероризма. От миналата година провеждаме съвместни практически занятия с наши и техни студенти в една учебна група. Много е приятно, че нашите студенти не отстъпват на другите и са абсолютно равностойни на тях.
– Участват ли в учения?
– Да, през следващата седмица например предстои международно компютърно подпомагано учение на тема, свързана с операция по поддържане на мира и противодействие на тероризма. През тази година го направихме с участници от Румъния, Азербайджан, Грузия, нашите студенти и слушателите военнослужещи. Нашите студенти формират национален оперативен щаб, както е по смисъла на Закона за противодействие на тероризма. Военнослужещите изграждат щаб на многонационална бригада. Така взаимодействат на терен. Водим студентите на посещения в чужбина, скоро имахме среща и в Кризисния център на Столична община.
– Как можем да определим един акт на насилие като тероризъм?
– Има общо разбиране по този въпрос, включително на международно ниво. През последните 3–4 години се очерта схващането, че за да определим един акт на насилие като тероризъм, трябва да има четири основни характеристики. Първо, да има кауза, като не е достатъчна само политическата мотивация, която оправдава действията на индивида. Втората отличителна черта е публичността, която прави различието от другите форми на насилие. Тя се търси преднамерено, за да се всяват страх и ужас. Третата е безразборност на насилието, т.е. да има най-много цивилни жертви. Четвъртата отличителна черта е преднамерена жестокост. Колкото по-шокиращо и разтърсващо съзнанието на хората е насилието, толкова е по-добре за организаторите и изпълнителите. Когато правим анализ, трябва да търсим тези отличителни черти, защото може да сбъркаме и да определим дадено деяние или акт на насилие като тероризъм, което означава да ангажираме съвсем различни ресурси за реакция или противодействие.
– Разбирам, че задачата на центъра не е да подготвя и обучава офицери, които отиват на мисии зад граница.
– Така е. За тази подготовка има курсове, които се провеждат в академията. Центърът помага да се изследват и да се синхронизират схващанията за използване на въоръжени сили в операции за противодействие на тероризма. Той е свързващо звено между останалите елементи на системата за сигурност, включително и с неправителствения сектор. Ние имаме магистърска програма за студенти. Целта ни е да дадем модела на взаимодействие в една такава криза между цивилни и военни.
– Каква е реализацията на тези, които завършват магистърската програма?
– Те се реализират в системата за сигурност. Радвам се, че все повече нараства броят на реализираните студенти, които завършват тази програма. Расте и броят на кандидатите за обучение при нас. От друга страна, самите служби ни търсят и ни разпознават за място, където се подготвят качествени кадри. Освен това всяка година стартираме с уводен цикъл от лекции на ръководители и представители на тези партньорски служби. Каним нашите чуждестранни партньори за мастър класове. Веднага след откриването на центъра например започна мастър клас на един изключителен изследовател от института в Израел.
