Отчетени бяха усилията на служебното правителство за ускоряване на някои проекти за модернизация.
С 99 гласа „за“, 33 „против“ и 6 „въздържали се“ Народното събрание прие Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2022 г. Това беше годината, както отбеляза министърът на отбраната Димитър Стоянов, когато работиха две правителства – редовното и служебното. Националната отбранителна стратегия е подготвена, но най-вероятно ще бъде внесена в парламента от новото правителство, прогнозира министърът в отговор на изказването на народния представител Николай Дренчев. Във връзка с договора за придобиване на изтребителите Ф-16 имаме шест проекта за индустриално сътрудничество. Единият, този за развитие на способности на ВВВУ, се изпълнява от Министерството на отбраната. Проблем има с останалите пет проекта, които са прехвърлени на други ведомства и са тотално изостанали. Необходимо е, обаче да се знае, каза министърът, че средствата за индустриално сътрудничество идват от бюджета на МО и ние сме го заплатили на САЩ с покупката на самолетите. Във ВВВУ има значителен напредък по отношение на нальота на курсантите с използването на витлови самолети, преминаването на Пилатус и на Л-39, поясни министърът. За съжаление, допълни той, възможностите на Л-39 вече са ограничени, ресурсът изтича, но се работи по неговото удължаване.
Христо Гаджев определи доклада като обективен. Подчерта усилията на служебното правителство и министърът на отбраната Димитър Стоянов за ускоряването на някои проекти за модернизация, включително за бойните машини на пехотата. Призова още тази година да се гласуват 2 процента от БВП за отбрана, което да позволи, включително повишаване възнагражденията на военнослужещите, чието увеличение, по неговите думи, е изядено от инфлацията. Това положение има пряка връзка и с дефицита на кадри, особено сред офицерите и войниците.
От парламентарната трибуна Христо Гаджев припомни на колегите си част от изводите в доклада: „Финансовите ограничения, некомплектът от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на Целите на способности за НАТО. Нарастващото технологично изоставане на въоръжените сили се отразява негативно на оперативната им ефективност в контекста на колективната отбрана.
Изоставането на процеса на модернизация и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, както и технологичното изоставане и неадекватното ресурсно осигуряване водят до нарастващи дефицити. Нивата на тези дефицити и перспективите за тяхното намаляване в средносрочен план са такива, че състоянието на способностите на Въоръжените сили се оценява като незадоволително. Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите, особено по основната мисия на Въоръжените сили – мисия „Отбрана“. Текущото състояние на способностите има директен негативен ефект и върху изпълнението на ангажиментите на Република България към колективната отбрана на НАТО.
Налице са значителни затруднения при покриване на изискванията към Целите на способности на НАТО. Най-голямо е изоставането в изграждането на механизираната бригада от тежък тип и свързаните с нея способности за бойно осигуряване и поддръжка, основно поради забавянето в реализацията на проекта за придобиване на нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски.“
