Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Не всичко за миноноските ни е известно

[post-views]
Не всичко за миноноските ни е известно

Първите ни бойни катери носят имената „Ботев“ и „Левски“.

2 юни е добър повод да се върнем отново към темата за първите ни бойни катери с имената „Ботев“ и „Левски“. На пръв поглед всичко за двете миноноски е вече известно и само се преповтаря в интернет публикации на принципа „копи–пейст“. Позволявам си да твърдя, че не всичко за тях е известно.

Известно е, че са построени през 1877 г. в завода на шотландеца – руски поданик Джордж Францевич Берд в Санкт Петербург, който от 1881 г. е под управлението на акционерното дружество „Франко-руски заводи“. По-малко известно е това, че те са първите руски миноноски.

Според изследователя А. Е. Тарас, по своите габарити и водоизместване двете миноноски съответстват на палубен торпеден катер. В неговата книга „История торпедных катеров ХІХ–ХХ вв.“ (Минск, 2004 г.) той ги определя като „парен торпеден катер тип „Бычок“. Този катер има закрита ходова рубка, каюта за командира, кубрик за екипажа, а корпусът му има две водонепроницаеми прегради. Работещите механизми са разположени под палубата и под невисоката надстройка.

Много важно е това, което А. Е. Тарас уточнява за съдбата на „Бычок“ и „Черепаха“: „Но скоростта им се оказва с 3,5 възла по-ниска от проектната. Освен това са с невисока мореходност. Поради това са подарени на Военноморския флот на България“. Тук няма смисъл вкарването в употреба на максимата „На харизан кон зъбите не се гледат“. По-важното е, че тези недостатъци на миноноските са констатирани след седемгодишен експлоатационен период. И това не означава, че двете миноноски са вече за скрап. И още нещо важно: руснаците не са ни „пробутали“ два калпави катера: хем да демонстрират

добрите си чувства към България

хем да се отърват от тях. Това се отнася и до останалото имущество, което пристига заедно с катерите: 20 железни понтона, 40 котвени мини, 100 пуда пироксилин, 100 учебни мини (предполагам – за учебни атаки на двете миноноски), 10 шестови (прътови, от русата дума „шест“ – прът) бойни мини.

В „История на Българската флотилия 1879–1898 г.“ мичман Сава Христов изрично посочва, че това имущество е „изходатайствано“ от тогавашния началник на Флотилията капитан-лейтенант (днешен капитан ІІІ ранг) Зинови Рожественски. Ради Боев уточнява: „По време на пребиваването (на Рожественски) в Петербург бе издействано съгласието на императора да са подарят на България две миноноски“… С Рапорт № 797 от 6 юни 1884 г. Рожественски докладва до военното министерство за пристигането на миноноските „Бычок“ и „Черепаха“ заедно с останалото минно имущество. През 1897 г. мичман Сава Христов отбелязва: „От тази дата (6 юни 1884 г.) започва да

функционира „Минната част“

Макар че има много неща, за които може да бъде критикуван за действията си в българската Флотилия и Морска част, бъдещият адмирал Рожественски в тази насока е действал далновидно.

Ненужните за Руския императорски флот служат във Флота на България, съответно до 1936 и 1938 г.! Тяхната ниска мореходност не е проблем за плаването по Дунав, а не особено високата им скорост също не е голям проблем за кратките разстояния между речните бази и евентуалния обект за атака. В „Учебник на моряка“ (1920 г.) се посочва, че при приемане на 3 т пернишки въглища миноноската изминава 96 км срещу течението и 144 км по течението при икономичен ход. При максимален ход: 40 км срещу течението и 70 км по течението.

За бъдещите изследователи остава изясняването на големите разлики в размерите на двата катера, посочени от А. Е. Тарас, и от нашите източници. Според Тарас: водоизместване 16 т, дължина 18,3 м, широчина 2,3 м, газене 1,1 м, екипаж – 9 души (1 офицер, 8 подофицери и матроси). Според „Учебник на моряка“: водоизместване 25 т, дължина 18,0 м, широчина 1,5 м, газене 0,8 м, екипаж 12 души. Най-голямо е разминаването между данните за мощността на парната машина. Според Тарас: 220 к.с., а според „Учебник на моряка“: 25 к.с. Очевидно става дума за

печатна грешка в българския източник

Този въпрос е разгледан подробно от Илия Тодоров в неговата книга „Българските военни кораби 1879–2002 г.“ (С., 2003 г.): „мощност 10 к.с. на един тон водоизместване“, т.е. – 200 к.с. (при приетото от него водоизместване 20 т). На него дължим подробното описание на силовата уредба на миноноските, при която има интересни конструктивни решения, но това е отделна тема за коментар от специалисти.

И още нещо важно за бъдещите изследователи. Повечето от нашите изследователи приемат, че освен с двете прътови мини „Левски“ и „Ботев“ (с тези имена от 1887 г.) са въоръжени със „скорострелки“ (предшественик на картечницата). В „Учебник за моряка“ не се споменава дори и това – там са посочени само двете мини. Но според Тарас всяка миноноска е била въоръжена и с по едно 37-мм револверно (петстволно) оръдие „Хочкис“ (Бенджамен Хочкис е американски изобретател с френско гражданство). Вероятно руснаците са ги свалили, преди да подарят катерите на българите, и на тяхно място са монтирали „скорострелки“?

Така или иначе, с началото на своята служба под български флаг „Левски“ и „Ботев“ поставят началото не само на ударните сили в нашия флот – факт, който много наши изследователи приемат, но и на патрулните сили. Документирано е, че по време на Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война миноноските служат като патрулни кораби. Това им отрежда достойно място в националната ни военноморска история.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Атанас Панайотов

Най-ново

Единична публикация

Избрани