Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Макрон обеща 100 дни на помирение на французите, но бе залят от огнено протестно цунами

[post-views]
Франция подкрепи украинския план за прекратяване на руската инвазия

На 17 април в обръщение към сънародниците си френският президент Еманюел Макрон постави началото на 100 дни на стъпки, които властите ще предприемат за успокоение на нацията след протестите, породени от спорната пенсионна реформа. Макрон обеща, че властите ще работят за подобряване на здравеопазването и образованието, за по-голяма сигурност на французите, за по-голяма справедливост, за реиндустриализация в страната, което ще открие нови работни места.

След това обещание Макрон се посвети на засилена дипломатическа активност. Той бе неизменното присъствие на срещите на върха на Г-7 в Хирошима, на форума Глобсек в Братислава, на Европейската политическа общност в Булбоака в Молдова, на Съвета на Европа в Рейкявик, на Европейския съвет в Брюксел. Париж пък бе домакин на редица инвестиционни форуми, технологични и авиационни изложения, на срещи на високо равнище с цел създаване на нов финансов пакт или с цел задълбочаване на сътрудничеството по френско-италианския проект за европейски противовъздушен щит. Под импулса на Макрон френската дипломация се фокусира върху разрешаването на споровете между различни страни, като Швеция и Турция относно шведското желание за членство в НАТО, между Сърбия и Косово, в самото Косово, между Армения и Азербайджан. През този период, в който Макрон сякаш бе забравил за протестите, породени от пенсионната реформа и в който звукът на касроладите (концертите от дрънкането на домакински съдове), които протестиращите устройваха при всяко негово посещение в провинцията, френският президент прие в президентството и редица полемични фигури, като американския милиардер Илон Мъск, саудитския престолонаследник Мохамед Бин Салман, който остана цели 10 дни в Париж, или италианския премиер Джорджа Мелони.

И точно когато френското правителство се готвеше да представи временна равносметка как напредват плановете за 100 дни на стъпки за успокоение на нацията, ново цунами връхлетя макронизма и френските градове се възпламениха. Причината бе убийството в Нантер в района на Париж при пътна проверка на 17-годишния Наел, който е от алжирски произход, но е роден във Франция.

След убийството във вторник сутринта, последваха няколко нощи на размирици, обхванали не само френските предградия, но и централни зони на Париж, Лион, Марсилия, Тулуза, Бордо и др. Потрошени и подпалени бяха административни учреждения, кметства, училища, полицейски участъци, превозни средства, частни имоти, магазини бяха плячкосани, сред които и супермаркети и оръжеен магазин. 45 000 полицаи с бронирана техника бяха мобилизирани за борба с безредиците всяка нощ. Над 3100 души бяха арестувани в размириците, според данни към събота. Властите в даден момент решиха да спрат обществения транспорт вечерта. Бяха отменени и големи прояви, сред които и двата концерта на певицата Милен Фармер на Стад дьо Франс в Париж, за които фенове бяха дошли седмица по-рано и бяха устроили палатков лагер пред стадиона.

В сблъсъците пострадаха протестиращи и полицаи, но народни избраници също не бяха пощадени. Най-фрапантен бе случаят от събота срещу неделя в град Л’Ей ле Роз, където участници във вандалските прояви врязаха подпален автомобил в къщата на кмета Венсан Жанбрън, докато той беше в кметството на града, за да координира усилията за справяне с размириците там. След врязването на колата, мародери се опитали да нахлуят в къщата, в която била съпругата на кмета и двете им деца на 5 и 7 годинки.  Съпругата на кмета, която също е политик, успяла да изведе децата през задния двор, докато развилнелите се нападатели замеряли къщата с пиратки. При опита за бягство жената паднала и си счупила глезена и сега е в болница. 

Днес в знак на протест срещу това нападение, което бе осъдено от редица политици, кметовете и гражданите на всички френски населени места са призовани да излязат на протест точно в 12 ч. пред сградите на кметствата си. Призивът бе отправен вчера от Давид Линар, председател на асоциацията на кметовете във Франция.

Размириците във Франция заразиха и градове в съседни страни, като Лозана и Брюксел.

В самата Франция размириците породиха огромни реакции от различните политически сили. Жордан Бардела (председател на крайнодясната партия Национален сбор) заяви: „С тези размирици плащаме 30 години на една налудничава имиграционна политика, на разхлабване на правилата, на рухване на властта и на културата на извинението и опрощаването“. А после добави: „На хората в тези квартали дадохме всичко –  безплатно училище, жилища, възможност за интегриране и за асимилация. Франция даде всичко на хората от тези квартали“, визирайки проблемните квартали на френските градове, огнище на настоящите размирици и на минали ескалации на напрежението в страната.

Марин Льо Пен (председателка на парламентарната група на Национален сбор) каза: „Една власт, която изоставя всички конституционни принципи от страх от размирици, допринася те да станат още по-сериозни. Нашата страна се влошава все повече и повече и французите плащат ужасяващата сметка на тези прояви на страх и на тези компромиси. От няколко дни в нашата страна се установи едно ендемично безредие, кадрите  и отзвукът от което са вледеняващо брутални. Призовавам президента на Републиката да приеме, без да чака повече, политическите сили, представени в Националното събрание“.

Ерик Земур (председател на крайнодясната партия Реконкиста) заяви: „Предградията са залети от социални осигуровки и от привилегии. От 40 години държавата харчи 10 милиарда евро на година за градска политика. И защо? За да може тези младежи от предградията да изгорят всичко. Трябва да се каже на французите, че с техните данъци ще се възстановява всичко, което тези хора изгориха“.

Жан-Люк Меланшон (лидер на радикалната левица Непокорна Франция) каза: „Смъртното наказание не съществува вече във Франция. Нито един полицай няма право да убива освен при легитимна самозащита. Тази полиция, неконтролирана от властите, дискредитира авторитета на държавата. Тя трябва да бъде изцяло реформирана“.

Ерик Сиоти (лидер на дясната партия Републиканците) подчерта: „Франция гори. Нашата страна се намира на ръба на една пропаст, в която може да пропаднат нашите институции и нашето национално единство, тоест самата Република. Ние не можем да се примирим всяка сутрин да виждаме кадри от опустошените центрове на нашите градове,  от нашите опожарени кооперации, от нашите плячкосани магазини, от нашите кметства или полицейски участъци, които са атакувани. Няма да изоставим Френската Република на онези, които искат да подпалят гражданска война, които използват претекста на една драма, за да посеят хаос по нашите улици. Редът трябва да бъде възстановен. Такава е основната справедливост, която ние дължим на всички наши сънародници.  Ние трябва да защитаваме всички французи, които искат да живеят спокойно и които днес са първите жертви на тези размирици. В изпитанието, което те преживяват, ние заявяваме нашата непоколебима подкрепа за силите на реда, които защитават нашия живот с риск за своя собствен живот. Ще дойде и времето, когато ние всички ще извлечем поуки от тази кризата и ще анализираме причините, довели до нея. Но сега е време да подкрепим държавата в борбата, която я противопоставя на онези, които искат да я свалят“.

Оливие Фор (лидер на френската Социалистическа партия) заяви: „Разбирам гнева на хората заради смъртта на Наел. Но този гняв не може да оправдае разрушаването на нашите обществени услуги, на нашите кметства или на нашите магазини. Призовавам най-тържествено всички наши народни избраници да участват във възстановяването на спокойствието и гражданския мир. Призовавам някои полицейски синдикати да преоткрият чувството за своята мисия. Републиканската полиция не може да е във война срещу част от населението си, което тя определя като вредно.  Всяко нещо с времето си. Ще настъпи времето на справедливостта, на поставяне под въпрос на водените политики, на необходимата еволюция на нашите институции, за да се преоткрие демократичният импулс. Но за момента всеки трябва да допринесе за връщането към спокойствието. Защото първи жертви на всичко това за нашите работнически квартали“.

На всичко случило се реагираха и знаменитости. Килиан Мбапе (капитанът на френските футболни национали) заяви: „Мъчно ми е за моята Франция. Това е една неприемлива ситуация. Всичките ми мисли са със семейството и близките на Наел, този малък ангел, който си отиде прекалено рано“.

Милен Фармер, чийто два концерта на Стад дьо Франс в петък  и събота бяха отменени, заяви на разочарованите си фенове, някои от които дошли чак от Мексико: „Мислех, че можем да се обичаме. Очаквах  този момент извън времето, за да споделя с вас тази емоция, този уникален вихър, който само вие сте способни да създадете. Изпитвам огромна тъга. Обичам ви“.

Актьорът Омар Си написа в социалните мрежи: „Нека да има достойна справедливост, чрез която да се почете паметта на това дете. Мислите и молитвите ми са с близките на Наел, убит от полицай в Нантер“.

Реакции дойдоха и от чужбина. Иран призова вчера френското правителство да сложи край на насилието, което проявява в отношението си към собственото си население, и да прояви сдържаност в кризата, породена от смъртта на Наел. „Препоръчваме на френското правителство и на полицията да обърнат внимание на исканията на протестиращите, като същевременно проявят сдържаност и избягват всякакво насилие“, заяви говорителят на иранското външно министерство Насер Канани. „Френското правителство трябва да сложи край на насилието в отношението си към населението си, като спазва принципите на човешко достойнство, на свобода на изразяване и на право на гражданите да протестират мирно“, допълни той. Според него дискриминаторните отношения към имигрантското население и  толерирането и некоригирането на лошото отношение към него в някои европейски страни, са създали неблагоприятни условия за европейските граждани, в това число и във Франция.

Китай пък протестира след нападение на автобус с китайски туристи в Марсилия по време на размириците в четвъртък. Протестът дойде от генералното консулство на Китай в пристанищния град. Някои от туристите са пострадали от счупени стъкла на автобуса при атаката от страна на размирниците.

Алжирското министерство на външните работи и на алжирската общност зад граница изрази потреса си от драмата, породила вълната от размирици във Франция. Ведомството посочи, че е обезпокоено от особено смущаващите и притесняващи обстоятелства около драмата с Наел, чиято майка е от алжирски произход. Министерството призова френското правителство да поеме изцяло задължението си да защитава алжирците във Франция и подчерта, че алжирците трябва да живеят спокойно и сигурно в страната, която ги е приела.

Италианският външен министър Антонио Таяни също коментира ситуацията във Франция. „Това е въпрос, който е вътрешна работа на Франция. Очевидно съществува недоволство, особено в големите френски предградия и то избухна, когато дойде този много тъжен епизод, който не трябваше да се случва“, заяви предпазливо министърът.

„Германия наблюдава с безпокойство размириците във Франция“, заяви вчера германският канцлер Олаф Шолц. В интервю за телевизионния канал А Ер Де Шолц изрази надежда френските власти да овладеят бързо ситуацията. „Не очаквам Франция да стане нестабилна, въпреки че телевизионните кадри, разбира се, са много тревожни“, каза той.

Заради насилието Макрон бе принуден да си тръгне в петък по-рано от срещата на върха на ЕС в Брюксел. Той отложи държавното си посещение в Германия, което трябваше да започне тази вечер.

Снощи Макрон свика среща с участието на премиерката Елизабет Борн и водещи министри от кабинета му. На нея той прикани министрите на вътрешните работи и на правосъдието да въдворят реда и спокойствието в страната и съобщи, че по-късно днес ще приеме председателите на двете парламентарни камари, а утре ще се срещне и с кметовете на над 220 засегнати от размириците населени места в страната. Днес пък премиерката Борн ще има среща с председателите на парламентарните групи на френските политически сили.

Реакция на събитията дойде и от Върховния комисариат към ООН за правата на човека. „Обезпокоени сме  от убийството на 17-годишен младеж от северноафрикански произход от полицията във Франция във вторник. Сега е моментът за страната да се захване сериозно с дълбоките проблеми с расизма и дискриминацията сред силите на реда“, каза Равина Шамдасани, говорителка на Върховния комисариат. „Подчертаваме също важността на събиранията, при които се запазва спокойствието. Призоваваме властите да следят прибягването до сила от полицията с цел борба с проявяващи насилие елементи по време на протестите, да бъде в съответствие с принципите на законност, на необходимост, на пропорционалност и на недискриминация, на предпазливост и отговорност. Всяко твърдение за непропорционално използване на сила трябва да е предмет на едно бързо разследване“, допълни говорителката.

В отговор на което  външното министерство на Франция поясни, че силите на реда са подложени на едно ниво на вътрешен, външен и законов контрол, с което малко страни в света могат да се похвалят. „Борбата с расизма и с всички форми на дискриминация е в сърцето на мисиите на Франция и на силите на реда“, допълни ведомството. „При зачитане на правото на френските граждани да се ползват свободно от обществените пространства и да изразяват свободно мнението си, силите на реда демонстрират един изключителен професионализъм пред ситуациите и действията на крайно насилие. Използването на сила от полицията и жандармерията е строго рамкирано и контролирано, водено от принципите за абсолютна необходимост и пропорционалност“, добавя ведомството.

А началникът на полицейската префектура в Париж Лоран Нюнес заяви, че във френската полиция расизъм няма, но допълни, че има някои отклонения, които са били санкционирани. Полицейските синдикати пък призоваха да се зачита презумпцията за невинност.

Засега френските власти не говорят за повсеместно въвеждане на извънредно положение. Но допитване на социологическия институт  Ифоп за „Фигаро“ показа обаче, че 69 процента от французите биха подкрепили въвеждане на извънредно положение. А 57 процента имат доверие в полицията.

Движението на жълтите жилетки, пандемията, пенсионната реформа и протестите, свързани с нея, а сега и предградията, които се възпламеняват – едно истинско цунами сякаш се стовари направо върху главата на управляващите, коментира френската медия Бе Еф Ем Те Ве. Тя допълва, че този път Макрон веднага е разбрал сериозността на ситуацията и бързо е реагирал. И наистина той определи убийството на Наел като необяснимо и неизвинимо, докато премиерката Борн посочи, че става дума за полицейска намеса, която очевидно не е била в съответствие с правилата.

Рано е да се каже колко ще струват щетите, нанесени по време на погромите и размириците. Но ето някои цифри за ориентир. В Обервилие бяха опожарени 12 автобуса, от които някои хибридни модели „Heuliez GX 437“, струващи всеки един 220 000 евро.  В Кламар трамвайна композиция бе също опожарена и замяната й и ремонтът й ще струва над 5 милиона евро.

Френските медии тези дни търсят мнения на различните страни в разразилото се напрежение. Участник в погромите в Марсилия заяви пред Бе Еф Ем Те Ве: „Вие искате да убивате деца, ние пък плячкосваме. И така си отмъщаваме. Плячкосването не служи за нищо, но това е отмъщението ни.  Убийството на Наел не може да бъде прието, той беше убит за едното нищо. Ето защо ние влизаме някъде, удряме, чупим и излизаме, като изливаме по този начин омразата си“. Но младежът също така признава и че докато участвал в плячкосване на супермаркет в Марсилия, той се възползвал да задигне кухненски ролки, зърнени закуски и сладолед, които иначе били много скъпи и той не можел да си ги позволи. 

Жителка на квартал, станал обект на погром в Лион, пък разказва, че участниците в размириците разбивали магазините с малък багер, а после го подпалили. Опитали се да влязат и в кооперацията й. Подпалили разни неща на ъглите на улицата, за да не могат хората да излязат от домовете си и да избягат от квартала. Жената допълва, че децата й са се нагълтали с дим от пожарите. 

Жителка на Бонди в департамента Сен-Сен Дени, смятан за бедно градче, споделя, че в него и без това няма нищо и сега и малкото неща са били разрушени от вандалите. „Майките не могат да излязат на пазара, защото няма обществен транспорт, тъй като е спрян заради размириците, бащите не могат да отидат на работа, защото колите им са опожарени. Децата не могат да излязат на разходка. Защо се атакуват все бедни квартали?“, пита тя.

Мохамед Бенмедур, медиатор в проблемен квартал в Марсилия пък споделя, че по принцип контактът с младите обитатели на такива райони е труден. „Когато човек говори с тях, те ни казват: „Те (властите) не ни слушат, те не ни зачитат, само когато проявяваме насилие, те ни слушат“.

Кой всъщност е Наел М. заради когото се разрази всичко това.  Той е отгледан от самотната майка Муня, която е от алжирски произход. Тя е шофьор-доставчик, а самият Наел също работел като доставчик на дюнери и пици, за да помага на майка си за плащането на наема. Двамата живеели отскоро в жилищния комплекс „Пабло Пикасо“ в Нантер, известен с високите си блокове, един от които с формата на облак, гледан отгоре. Наел изоставил общообразователното училище, но бил записан в курс по усвояване на основите на електротехниката в гимназия в Суран като част от програма за реинтегриране в училище. Той обаче почти не посещавал занятията.

Според негови близки въпреки хаотичното си училищно минало, Наел искал да постигне нещо, мечтаел си да е монтьор и да се спаси от упадъка чрез спорта. От три години той тренирал ръгби в отбора на Нантер. Бил част и от програма за социална реинтеграция чрез спорта. Негови приятели го описват като любезен, усмихнат и готов да помогне. Той не се занимавал с трафик на дрога. Но имал проблеми с полицията, породени от откази да се подчини на полицейски разпоредби на два пъти. Последният такъв случай бил отпреди седмица, заради който той дори бил задържан, посочва медията Ер Ем Се.

За майка си Наел е бил всичко. „Какво ще правя сега? Аз му дадох всичко, за да може един кучи син да ми отнеме сина. Имах само един син, нямах 10 синове. Той беше всичко за мен, моят живот, моят най-добър приятел, бяхме невъобразимо близки“, заявява отчаяната майката на момчето.

Вчера бабата на Наел – Надя, също говори пред френски медии, като каза, че освен внука си е изгубила все едно и дъщеря си, която е изгубила смисъла на живота си със смъртта на Наел. Надя обаче призова хората да се върнат към спокойствието, да не палят и трошат, да не използват като повод за насилие случилото се с Наел. Надя допълни, че е гневна на полицая, убил внука й, но не може да се произнесе в по-общ план за полицията като цяло.

Пред Би Би Си други роднини на момчето казаха, че никога не са призовавали за подобни размирици и бунтове, каквито имаше сега във Франция и че случилото се във френските градове не отдава почит на паметта на Наел. Те обаче допълниха, че използването на летална сила от полицията трябва да спре.

Какво точно се е случило във фаталната сутрин на миналия вторник? През уикенда в социалните медии се появи видео на едно от момчетата, което е било с Наел, когато той  е бил фатално прострелян. Момчето днес ще бъде разпитано в рамките на разследването. То разказва, че във вторник сутринта той, Наел и още едно момче получили възможност да се повозят на жълт мерцедес с полски регистрационни номера. Колата им била дадена на заем. Те се озовали в даден момент в платното за автобуси на булевард „Виктор Юго“, когато ги засякъл полицейски патрул, който започнал да ги преследва. Накрая колата се подчинила на разпореждането на полицията да спре. Тогава двамата полицаи ударили по веднъж с приклада на пистолетите си Наел, като предупреждавали момчето да не мърда, иначе ще му пуснат един куршум в главата. Според свидетеля единият полицай дори подканил другия да стреля по Наел. При трети удар с приклада, Наел реагирал инстинктивно,  като  отпуснал педала на спирачката, колата потеглила, полицаят, намиращ се пред нея, стрелял и ранил фатално Наел, разказва свидетелят. Тогава Наел в агонията си натиснал педала и колата продължила да се движи, като се ударила накрая в бариера. Свидетелят признава, че е избягал от мястото, защото се страхувал, че също ще бъде застрелян. Още един пътник в колата, също непълнолетен, бил задържан от полицията.

Този разказ се отличава от първоначалната версия на полицията, която твърдеше, че колата се била насочила към полицая в опит да го прегази. Но след появата в интернет на видео от сцената на полицейската проверка, полицията промени версията си, а полицаят бе обвинен миналия четвъртък в умишлено убийство.

Обвиненият служителят на реда на 38 години и в миналото е бил отличаван за смелите си действия. Адвокатът му Лоран Франк Лиенар казва, че клиентът му не е искал да убива никого и е поискал прошка от близките на Наел. „Какво искат повече, клиентът ми да увисне на бесилката ли, да му отрежат главата ли?“, пита юристът и добавя, че ако хората са искали справедливост за убийството на Наел, това че полицаят е бил обвинен в умишлено убийство, е щяло да спре погромите. Но сега онези, които искат да посеят хаос, се възползват и принуждават силите на реда да използват сила срещу тях, допълва адвокатът. За клиента си той казва, че се целел в крака на Наел, за да го спре, но е бил избутан от напредващата към него кола, пистолетът при това се е повдигнал нагоре и той уцелил гърдите на момчето. Той подчертава, че за клиента му  този жест е бил напълно необходим, за да се спре колата, настъпваща към него.

Същевременно в подкрепа полицая бе подета дарителска кампания, като в сметката, открита за него, бяха събрани 500 000 евро. Целта на дарителската кампания е да се подкрепи семейството на полицая, който е изпълнявал служебните си задължения и е платил висока цена за това“, се казва в изявление на организаторите на кампанията, сред които  е Жан Месия, привърженик на Ерик Земур.

Случилото се с Наел много напомня събитията от 2005 г. На 27 октомври тогава Зиед Бена (от арабски произход)  и Буна Траоре (цветнокож французин), съответно на 17 и на 15 години, загинаха по време на полицейско преследване. Те били част от група младежи, прибиращи се по домовете си в Клиши су Боа, след като са играли футбол. Докато минавали покрай  траурна фирма, те били заподозрени от собственика й, че са банда, планираща обир. Той подал сигнал в полицията, която пристигала на мястото. Момчетата се разбягали. Зиед, Буна и трето момче се укрили в трафопост, където Зиед и Буна загинали от токов удар. Третото момче се отървало с изгаряния. То разказало после, че тримата се уплашили от полицията, защото нямали в себе си документи за самоличност. Родителите им не им давали да ги носят, тъй като ги били получили с много тичане по институциите и се притеснявали, че децата им ще ги изгубят. Момчетата освен това бързали да се приберат за вечерята след дневния пост по време на рамазана и се притеснявали, че семействата им щели да се ядосат, ако закъснеят, както е щяло да се случи, ако полицията ги беше спряла за разпит.

След този инцидент Франция бе обхваната от протести, продължили 20 дни, заради което бе въведено извънредно положение. Двама полицаи бяха съдени, че не са оказали помощ на двете момчета, след като са били ударени от токов удар. Те бяха оневинени през 2015 г.

Но за разлика от 2005 г. сега протестите се пренесоха от проблемните предградия в центъра на градовете. Освен това сега социалните мрежи разпространяват призивите за участие в погромите, излъчват размириците в реално време, което „заразява“ повече младежи да се включат в тях. Но също така и в социалните мрежи се качват кадри, които са в подкрепа на версията на близките на убитото момче, докато преди почти 20 години версията на близките на жертвите беше срещу тази на полицаите.

През 2016 г. вълна от недоволство и протести породи и случаят с Адама Траоре (цветнокож французин) стар познайник на полицията и на съдебните власти, спрян при полицейска проверка заедно с брат си. След като първоначално успял да се изплъзне на полицаите, той бил заловен и откаран в ареста, където починал още при пристигането в участъка в Бомон сюр Оаз, в покрайнините на Париж. Аутопсията, поръчана от властите, показала в организма на Траоре следи от употреба на канабис. Той е имал и здравословен проблем и медиците заключиха, че той  е починал вероятно от сърдечна недостатъчност. Аутопсия, поръчана от семейството му, показа, че причина за смъртта му, може да е било и задушаване по време на ареста.

Фактът, че през почти 10 години се повтаря едно и също нещо във Франция, говори за дълбоки проблеми в страната, които сега властите ще трябва да изкоренят. На първо място Наел е символ на едно поколение от предградията, което така и не е успяло да намери своето място. Той е символ на младежите, изоставящи по някаква причина училище, на които трябва да се помогне да се почувстват във Франция като у дома си и да се интегрират в обществото.

Застрелването на Наел вероятно ще доведе и до промени във френската полиция. Левицата от доста време говори за расизъм сред полицията, въпреки че полицейското ръководство отрича. Преди три години във Франция се появи книга на 32-годишния журналист Венсан Жандро, в която той говори за расизъм и насилие в парижката полиция. Авторът успял да проникне в полицейските редици, като първо завършил полицейско училище, а после започнал работа в полицейски участък в 19-и парижки район. В книгата той разказва за ареста на младеж, който бил пребит от полицията. После когато младежът подал жалба заради това насилие, полицаите лъжливо го обвинили, че той ги е атакувал, при което младежът бил обвинен, а полицаят, който го пребил, бил оневинен. В книгата журналистът говори и за фрустрацията сред полицаите, страдащи от недостиг на средства, разполагащи със стари коли и със стари офиси и с месечна заплата към онзи момент от 1340 евро за полицай в Париж.

А дали случилото се сега ще навреди на имиджа на Макрон зад граница е трудно да се прогнозира. Но е факт, че за четири месеца две важни държавни визити бяха отменени именно заради протести, прераснали в размирици, във Франция – първата на британския крал Чарлз Трети във Франция бе отменена заради протестите заради пенсионната реформа, а втората бе отложената сега визита на Макрон в Германия.

Любопитното е, че сегашните размирици, последваха една седмица, в  която друга тема вълнуваше французите и тя беше възможността Макрон да се кандидатира за изборите за президент през 2027 г. Ришар Феран, бившия председател на долната парламентарна камара и една от водещите фигури едно време в партията на Макрон, в интервю за „Фигаро“ изрази съжаление от всичко, което ограничава свободния израз на народния суверенитет. „Ограничаването на президентските мандати във времето, невъзможността да има повече от два последователни мандата, всичко това стяга нашия обществен живот в правила, които ограничават свободния избор на гражданите“, заяви бившият парламентарист. А Розалин Башло, която бе министърка на различни постове в правителствата на Никола Саркози и на Макрон, приветства идеята на Феран, която ще даде възможност и на противниците на Макрон да се състезават срещу него отново през 2027 г. и ако поискат, да го победят.

Засега конституцията не предвижда трети последователен президентски мандат. Макрон също каза, че не иска да явява на избори през 2027 г., ако това би било възможно. Но въпреки това предложението на Феран породи оживени реакции от радикалната левица, чийто представители заговориха за авторитарни отклонения от страна на Макрон.

Източник: bta.bg

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани