Автор: О.р. Генерал-майор Съби СЪБЕВ
Седемнайсетият месец на руската агресия срещу Украйна е характерен с продължаване на украинската контраофанзива и ожесточени боеве по почти цялата 1500-километрова фронтова линия. На 17.07.2023 г. по Кримския мост отново бе нанесен удар, най-вероятно с морски дронове, което прекъсна автомобилния трафик по него за определен период. Това предизвика истерия в руското информационно пространство и руски ракетни и дронни удари на отмъщение по Одеска и Николаевска област и особено по тяхната пристанищна инфраструктура. Изгоряха 60 000 т украинско зърно. Русия продължава с ежедневните си ракетни и дронни удари по украинската инфраструктура и жилищни райони.
Руските загуби, по украински данни, продължиха да се увеличават, а липсват достатъчно резерви за попълването им. Към 24 юли общите загуби от началото на инвазията на руските окупационни сили достигнаха в личен състав – 242 620, танкове – 4162, бойни бронирани машини – 8118, артилерийски средства – 4675, РСЗО – 697, бойни самолети – 315, вертолети – 310, безпилотни летателни апарати (БЛА) – 3963, крилати ракети (КР) – 1307.
Измина месец и половина от началото на първата фаза на украинската контраофанзива, но очакванията за стремителен напредък и бърз пробив на руската отбрана не се сбъднаха. Тази фаза е най-трудната и е свързана с пробива на тактическата зона на руската отбрана. С атаки по почти цялата фронтова линия УВС се стремят да разпръснат ограничените руски резерви.
Причините за бавния темп на украинската контраофанзива са няколко. Първо, УВС започнаха по-късно контраофанзивата си, изчаквайки последните доставки на въоръжения и боеприпаси, пристигането на последните обучавани украински формирования зад граница и при неблагоприятни оперативни условия. Второ, липса на числено превъзходство над отбраняващите се руски окупационни сили. Трето, УВС нямат въздушно превъзходство над руските сили. По оперативните доктрини на НАТО не се започва настъпление без въздушно превъзходство. Руската бойна авиация доминира на театъра на операциите. На УВС им липсва и достатъчна войскова ПВО със среден и голям обсег, която да възпрепятства достъпа на руската авиация в тактическата зона на руската отбрана. Недостатъчно наситена е и украинската ПВО с малък обсег.
Четвърто, УВС започнаха контранастъпление при липса на огнево превъзходство над противника. Не разполагат с достатъчно артилерийски системи и боеприпаси. Пето, голямата гъстота на минните полета и противотанкови препятствия, както и липсата на достатъчно разминиращо оборудване направиха невъзможен по-бързия пробив на руската отбрана. На редица участъци на руската отбрана гъстотата на минните полета достига до 1500 мини на 1 кв. км площ. В Запорожка област плътно минираните участъци са с ширина от 5 до 15 км. Южната и източната част на Украйна е превърната в едно огромно минно поле, а УВС не разполагат с нужното количество средства за разминиране. По данни на украинските власти в момента са минирани близо 30% от територията на страната, или 174 хил. кв. км. От заявеното оборудване за разминиране украинските сили получиха около 15 %, и то не своевременно. Всичко това наложи украинските сили да провеждат не стремителна, а пълзяща контраофанзива с ограничен ежедневен напредък и минимални загуби.
Същевременно УВС започнаха кампания за изолиране на района на операциите като етап от първата фаза на контраофанзивата. Чрез систематични удари по логистичната инфраструктура в дълбочина на руската отбрана, ключови командни пунктове, складове с боеприпаси и гориво, важни пътни възли и мостове, включително Кримския мост, както и съсредоточения на руски сили и бойна техника и особено засилено унищожаване на руската артилерия те изолираха предните руски сили от редовно снабдяване и свежи резерви, изтощавайки техните отбранителни способности.
От началото на контраофанзивата УВС напреднаха на дълбочина 10–15 км от фронтовата линия към началото на юни. На редица участъци на Запорожкия фронт и в граничната зона на Запорожка и Донецка област украинските сили овладяха части от първата и достигнаха до втората отбранителна линия на руснаците. Постигнаха също успех северно и южно от Бахмут, като овладяха инициативата и доминиращите височини около града и го поставиха в огневи капан.
Най-значителен напредък украинската контраофанзива има на направлението Велика Новосилка–Мариупол в граничната зона на Запорожка и Донецка област. Превземането на руския отбранителен пункт Старомайорское отваря възможност за по-дълбок пробив в руската отбрана в това направление.
Бавният темп на украинската контраофанзива не е индикация за нейния провал, както тръби руската пропаганда. Основните ударни сили на УВС още не са се включили в сраженията, изчаквайки сигурния пробив на руската отбрана в южната или югоизточната зона на фронта. Независимо от бавния темп на контраофанзивата УВС владеят стратегическата инициатива на фронтовата линия от Херсонска област до Бахмут и се отбраняват успешно на останалата част от фронта. На какво разчита руската отбрана?
Руските окупационни сили продължават да се отбраняват упорито, като провеждат чести контраатаки, макар и в голямата си част неуспешни. Те преждевременно използват наличните си резерви, за да не допуснат пробив в тактическата зона на отбраната си, разчитайки на гъстотата на минните полета и изградените препятствия, както и на огневото и авиационното си превъзходство. Руските сили са минирали окупираните територии по протежение на над 900 км на фронтовата линия, редувайки противотанкови и противопехотни мини, използвайки включително мини капани, изскачащи мини, дори минирани тела на убити руски войници. Водейки активна отбрана почти по цялата фронтова линия, те разчитат да разпръснат украинските оперативни и стратегически резерви, като ги отклонят от Запорожкото направление.
Същевременно на Купянското и Лиманското направление руските окупационни сили съсредоточиха значителна групировка от сили и подготвят контраудар и преминаване в настъпление. По украински данни тази групировка наброява около 100 000 души, над 900 танка и бронирани бойни машини, над 550 артилерийски средства и 370 РСЗО. Целта е основната част от украинските сили, определени за основния удар на контраофанзивата, да бъдат ангажирани в тази зона и отклонени от Запорожкото направление. Но вероятността за руски успех на тези направления е доста ниска поради няколко причини: тези сили трябва и да отбраняват фронта от Бахмут до Купянск; теренът в зоната им на съсредоточаване е с лоша транспортна инфраструктура и не е подходящ за широкомащабни маневрени операции; събраните сили са доста деградирани и с понижена боеспособност; налице е и силна украинска отбрана в източната фронтова зона.
Трусовете в руската командна верига оказват разрушително действие върху бойния дух и дисциплината на войските на фронта.
Какво да очакваме в следващите 2-3 месеца? Следващите 2–3 месеца ще са решаващи за украинската контраофанзива, когато ще бъде нейната основна фаза. УВС очакват получаването на американските танкове „Абрамс, както и допълнителни бройки германски „Леопард“, американски ББМ „Брадли“ и германски „Мардер“, артилерийски и ПВО средства, както и български БТР-и, по-големи количества боеприпаси и нужното разминиращо оборудване. Украйна много се надява, че най-после ще получи и американската армейска тактическа ракетна система ATACMS, която е с обхват 300 км.
Темпото на украинската контраофанзива се очаква да се ускори предвид разчистването на все повече руски минни полета и когато по-голямата част от посочената военна помощ пристигне. Така УВС ще удвоят усилията си по-бързо да пробият руската отбрана и, въвеждайки в сражения свежи танкови и механизирани бригади, да настъпят в дълбочина и да излязат на азовския бряг. Твърде е възможно УВС да предприемат настъпление и към източния бряг на р. Днепър.
Предстоят тежки летни и есенни месеци на войната и особено за УВС, които са под натиск за ускоряване на контраофанзивата и постигане на решителни резултати, които окончателно да изправят Русия пред военно поражение.
