Или как едно развято на митинг знаме отново извади на бял свят страховете от албанския национализъм.
Тази история трябваше да бъде разказана много по-рано, но ако бе станало така, нямаше да се види истинският й завършек в цялата му сложност, но и комичност. Защото в крайна сметка показа колко леко излиза на повърхността страхът от албанския национализъм, чиято крайна цел би представлявала „Велика Албания“. И че от този страх не са имунизирани дори и уж корави и опитни политици, чиято граница на чувството за сигурност не е много висока.
Така че се налага да започнем отначало. На 11 август т.г. в Тетово се състоя митинг на местните жители албанци по повод на работната визита там на косовския премиер Албин Курти. А Курти бе на посещение по покана на кмета на града Билал Касами, лидер на опозиционната партия „Беса“. Неофициалният характер на визитата на госта от Прищина бе доказана и с учудването, което властите не скриха от неговата поява на площада в Тетово, за която, както стана ясно, никоя от официалните институции в Скопие не е бил предварително информиран. А все пак премиер на съседна държава отива в най-населения с албанци град в държавата. Така и не стана ясно обаче дали обидата от заобикалянето на властите бе по-голяма, или разочарованието, че в селища в западната част на Северна Македония си правят каквото искат, а
техните градоначалници се държат като членове на държава в държавата
На всичко отгоре Курти премина 40-те километра по магистралата от Тетово до Скопие, но само за да участва в откриването на паметник на героя от Косово Адем Демачи в квартал „Чаир“. Същият квартал, където се случиха инцидентите с българските запалянковци по време на мача между „Шкупи“ и „Левски“. При това, Курти пак не пожела да се види, дори само протоколно, с някого от местните политици. Което пък ги накара да се направят, че са много заети и нямат време за набързо организирани срещи.
Историята продължава. По време на митинга в Тетово, извън традиционната иконография с развети червени знамена с черния двуглав орел, което от години си е първосигнален дразнител за македонците, в центъра на тълпата някой издигна друг флаг. Друг флаг, на който бе изобразена картата на „Велика Албания“. А тя, както се досещате, обхваща териториите, населени с албанци, в това число и принадлежащи в няколко държави от района. Включително и целия западен дял на Северна Македония. Да припомня, че от Струга на юг до пропускателния пункт „Яжинце“ на границата с Косово на север няма община, в която кмет да не е албанец. Няма населено място, в което общинският съвет да не е съставен преимуществено от албанци. Така беше след серия от местни избори през годините.
Демографска и административна, но и политическа реалност
от която днес никой не може да бяга.
Та, развявал някой от множеството флаг с карта на „Велика Албания“. Медиите първи го забелязаха, а случаят бе раздухан мигновено, та дори и „най-разсеяните“ политици от управлението не можеха да не вземат отношение. Пръв и най-остър бе президентът Стево Пендаровски, който обвини организаторите на митинга и преди всичко кмета и лидер на „Беса“ Билал Касами за всички човешки, административни и политически грехове. И най-важното – Пендаровски се обърна към вътрешния министър Оливер Спасовски със заповед незабавно да предприеме разследване как се е стигнало до „инцидента“ с развятото знаме, кой е бил човекът с байрака и кой е вдъхновителят на провокацията. Защото публичната демонстрация на реализацията на идеята „Всички албанци в една държава“, освен че е активно мероприятие на албанския национализъм, е остър удар срещу сигурността и стабилността на суверенната и независима държава Република Северна Македония. И че европейското бъдеще на страната и на района на Западните Балкани няма нужда от подобни политически идеи, които очевидно са свързани с промяна на съществуващите граници, от което пък произтича заплахата за… и т.н.
Подобни изявления направиха и де-що имаше политик и управленец. Задейства се старата практика на политически и властови реакции. Всеки си знае мястото и времето за реакция. Всеки на своето място в държавната структура е наясно кой след кого и по какъв начин, а и с какви средства да изкаже мнението си. За съжаление, и в този случай стана ясно, че и структурите на гражданското общество са изградили своята мрежа от рефлекси по подобие на тази в държавната администрация. А уж неправителствените организации трябва да бъдат коректив на поведението на властите. По принцип – да, но той
не се отнася до Северна Македония с нейния дефицит на демокрация
Министърът на вътрешните работи, а и прокуратурата се захванаха да открият веяча на знамето. На фона на пожарите, които трябваше да се гасят, на наводненията, които трябваше да овладяват, и на другите бедствия и проблеми – да изведеш като приоритет на полицията задачата да се открие провокаторът, си беше хем смешно, хем и неморално. Но понеже предстоеше първото извънредно заседание на парламента на 18 август, което трябваше да открие процедурата за конституционни промени, борбата с незнайния знаменосец си беше добре дошла за властите, които търсеха под дърво и камък повод да се изкарат ефективни защитници на македонската идентичност. А и да прибавят към образа си поне капчица симпатия от страна на онези граждани, които и без това са убедени, че най-голямата опасност за Северна Македония и нейното европейско бъдеще са албанците с всичките им претенции. След българските, разбира се.
Мина се време, парламентът отложи решаващото гласуване за неопределено време напред, но и байрактарят бе открит. И, о, изненада! Той се оказа не някой местен албанец или партиен активист на опозицията, или някой внедрен от друга политическа сила компрометиращ елемент, а германски гражданин. Самоличността му не бе разкрита, бяха дадени само инициалите му, които не бяха придружени с традиционното „криминално проявен“. Не се изключва да е албанец от този край, който отдавна се е преселил и живее в Германия като неин съвестен или не толкова гражданин. Но така или иначе, разкритието хвърли в безизходица местните полицейски и правосъдни органи, които и до днес се чудят какво да правят с този човек.
Германското гражданство на човека с флага на „Велика Албания“ изигра ролята на топлийката, с чийто връх балонът за агресивния албански национализъм, надут от властите в Скопие, просто се спука. И то без особени последствия. И, о, чудо! Тъкмо човекът, който бе най-яростен като обвинител на проявата в Тетово – президентът Стево Пендаровски, се оказа и първият, който не видя нищо лошо във визитата на Албин Курти. В интервю за вестник „Коха“ от Косово той се държа на принципа „Ни чул, ни видял.“. Ама кой е казал, че Курти няма право да идва в Македония и да гостува при местните албанци? Ние сме съседи и ще му оказваме нашето гостоприемство винаги когато това се налага… И други такива, сякаш не ставаше дума за един и същи човек.
Да бъдем наясно. Че всеки албанец крие дълбоко у себе си желанието да живее заедно с другите албанци в една държава, не е никаква тайна. И че идеята за „Велика Албания“ е жива, но модулирана с друго лого – всички албанци да живеят в държави, членки на Европейския съюз – също така. Но пък тази реалност помага на управляващите в Скопие да прикриват много неща. И най-вече своята безкритичност към лансираната от Белград и активно разработвана идея за „сръбски свят“. Как пък никой от македонските партии не се опита да припомни, че тъкмо това – Сърбия е дотам, докъдето живее последният сърбин, беше мантрата, която Слободан Милошевич в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век развяваше насам и натам. Като онзи германски гражданин в Тетово… И която идея на Милошевич хвърли Югославия в кървавата война, в която се сблъскаха национализмите, които и досега от време на време изскачат от гардероба.
Затова, внимавайте!
