Нападението на групировката Хамас срещу Израел от 7 октомври вдигна геополитическите залози в Близкия изток. Основните играчи, замесени в конфликта, имат коридор на възможностите, в рамките на който могат да действат. Касапницата от 7 октомври радикализира общественото мнение в Израел и от правителството и армията на страната се очакват решителни действия за унищожаването на Хамас. Но това не може да стане, без да бъдат убити и хиляди цивилни палестинци – цена, която пък е неприемлива дори и за съюзниците на Израел. По отношение на военната сила Хамас не може да се мери с Израел, затова групировката разчита най-много на живия щит – двата милиона жители на Ивицата Газа, повечето от които са едновременно поддръжници и заложници на Хамас.
Иран, който е най-силният враг на Израел, разчита на свои проксита, пръснати в палестинските територии, Сирия, Ливан, Йемен. Сред тях с военната си мощ се откроява ливанската групировка „Хизбула“. Иран може да я активира за мащабно нападение срещу Израел, но така би я изложил на риск от пълно унищожение. А Техеран едва ли би искал да загуби своя най-важен антиизраелски актив.
САЩ са най-могъщият съюзник на Израел, но и техният ентусиазъм за подкрепа ще охладнее, ако жертвите в Газа надхвърлят няколко хиляди. Войната на пропагандите ще бъде може би по-важна от военния сблъсък. Ако пропалестинските гласове успеят да делегитимират действията на Израел в Газа, Хамас може и да оцелее.
