Старши-лейтенант Дилян Димитров с позивна Dancer не играе с краката само докато каца.
Лицата на най-младия пилот в Авиобаза Безмер са много. Старши-лейтенант Диян Димитров е най-добрият танцьор на български фолклор в базата, най-добрият водещ на публични събития. Мечтае един ден да може да каже, че е най-добрият пилот на Су-25. Позивната му във въздуха е Dancer (Танцьорът).
Талантът му на танцьор му помага и в самолета. Една от спецификите на фронтовия щурмовак за наземна поддръжка на Су-25 е, че при излитане и кацане пилотът трябва да играе с педалите, за да държи предния колесник в линията на пистата. Така пилотът може да контролира посоката при страничен вятър например. Точно тогава не е хубаво да си тананикаш Дайчовото хоро и да удряш със стъпалата. „При кацане и излитане трябва много прецизно да натискаш педалите заради по-високата скорост“, казва старши лейтенантът. Според него за него – пилотът, който все още очаква първия си самостоятелен полет, тези два елемента са най-трудни.
Су-25 е толкова величествен с двата си двигателя и бойната си мощ. Една от най-впечатляващите гледки по време на прясно завършилото учение Iron Strike 2023 на полигона „Ново село“ бе изпълнението на двойката безмерски самолети, които бяха въоръжени и бомбардираха цели на земята с общо 1600 кг бомби – общо 32 броя.
Роденият в Етрополе Дилян Димитров първо избира Долна Митрополия, а след това Безмер. Той е един от тримата млади пилоти от випуск 2020, които избират да летят на Су-25. Три години по-късно е единственият останал от триото – единият избира да се премести като инструктор в Долна Митрополия, а другият напуска армията по болест. „Така е било писано да стане, решил съм си тук да остана и тук да се развивам, това е моят избор“, казва сега Димитров.
Най-трудното по време на трите години в Долна Митрополия е спането в хотела, командировките от Ямбол. Успява да направи нальот от 90 на пилатуса и 110 на Л-39 и така да завърши подготовката си към преминаването на курс за приучване на Су-25. Сега въпросът с нальота на младите пилоти е решен, лейтенантите от следващите випуски са по друга програма и остават в Долна Митрополия, за да направят задължителните 200 ч., преди да поемат към авиобазите.
„Л-39 и Су-25 са доста различни, Су-то е с 2 двигателя, по-мощен самолет, по-маневрен, по-големи възможности и има доста специфики. За мен най-труден е в етапа на излитане и кацане, носовото колело се контролира постоянно чрез педалите, за да може да реагира на страничен вятър примерно и да се запази посоката на движение“, казва Димитров. След двата месеца на теоретична подготовка и изпити през юли тази година започва първоначалният курс за приучване. „Тепърва ми предстоят самостоятелни полети, усвояването на новите видове подготовка“, разказва младият пилот. В Безмер изучава маршрутите, зоните, летищния район – в очакване на първия самостоятелен полет.
Има рестрикции – резервни части, другите за поддържат техните си подготовки. За мен като най-малък чин остава по-малко летене. Сега летя на спарка, следват контролни полети. Летя с най-добрите инструктори – Енчев, Люцканчев, командира на авиобазата Милен Димитров, с всеки трупам опит и взимам това, което ми се предлага, това, което могат да ми дадат“, казва пилотът.
„Целта е да няма напрежението, да те оставят да бъдеш концентриран, няма патерналистично отношение, викове, оставят те човек да е спокоен и фокусиран, за да изпълни това трябва и да се представи на ниво“, описва той обучението си под крилото на по-опитните пилоти.
„От всеки научавам различни неща, какво да взема също е мой личен избор, но целта е една – да стана по-добър и дай, Боже, отличен пилот. В самостоятелните задачи се самоусъвършенстваш, когато правиш грешки, трябва да си ги намираш, защото това ще ти е от полза, докато с всеки полет не ставаш по-добър и накрая подобен вид действия да се автоматизират и да ги правиш без замисляне“, казва Димитров.
Високият интензитет от международни учения в Авиобаза Безмер влияе положително на младите пилоти. „Общувам с другите пилоти, обменяме опит. Реално това общуване води до по-голям интегритет в рамките на НАТО, когато има учения, на които ние сме домакин, трябва да показваме ниво и да показваме, че имаме възможностите, които се очакват от нас.“
Старши лейтенант Дилян Димитров вярва, че го очакват светли дни. „Бъдещето е пред нас, очакваме то да бъде благополучно за нашето развитие. Да няма войни и напрежение в близките страни до нас, защото това е най-лошото. Ние се готвим за това, но се надяваме да не се случи. Винаги го има притеснението, че ако нещо стане на наша територия, ние ще сме хората, които ще реагираме и ще защитаваме страната си. Така е правилно и каквото зависи от нас ще го направим, но аз се надявам да не се случва.“
