Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Три пъти мериш, един път строиш!

[post-views]
Три пъти мериш, един път строиш!

Марк АНДРЕЕВ

 „Храбри“ и „Смели“ – бъдещето на Военноморските сили и корабостроенето

Три пъти мериш, един път строиш!
Макет на бъдещия многофунционален патрулен кораб

Стратегическо планиране за модернизиране или за придобиване на изцяло нови способности за военноморските сили представлява огромно начинание за всяка държава. При Сухопътните сили е възможно и с по-ограничени ресурси и в по-кратък срок да се създадат формирования, които да имат конкретни способности (актуален пример са Силите за териториална отбрана на Украйна), но планирането и развитието на военноморски способности отнема години и е скъпо, високотехнологично и индустриално ангажиращо начинание. Тези проблеми не изчезват след придобиването на флот. Също толкова важно след това е и финансирането и възможностите по поддържането му – океанският флот на СССР, който адмирал Горшков изгради през 80-те години на миналия век, може да се спори, че беше еквивалентен на този на САЩ, но накрая не беше потопен в морски сражения и битки, а изгни заради липса на пари и възможности за поддържане след разпада на СССР. Да се върнем на придобиването – дори и да притежаваш нужния бюджет и да си готов да го надхвърлиш, строенето на кораби не е като производството на автомобили – не може да очакваш продуктът ти да е готов в рамките на няколко месеца и демонстративно да се качиш зад руля – особено ако желаеш кораб от клас, който българските ВМС очакват и за който искаме да поговорим.

Огромен скок за корабостроенето в България

Проектът за придобиване на двата нови кораба беше приет от Народното събрание още през 2016 г., но бе белязан от редица затруднения. В един момент дори се стигна до оттегляне на фирмата, кандидатстваща за изпълнител, заради стойността на проекта, която не отговаряше на актуалните цени на пазара. В крайна сметка след актуализиране на цените като изпълнител на проекта беше избрана германската NVL Group, която възложи изпълнението на партньора си  „МТГ–Делфин” – най-голямата българска корабостроителница. Така проектът за придобиване на нови патрулни кораби на ВМС започна и предвид доброто темпо на изпълнение се превърна не само в надежда за бъдещ голям успех за флота ни, но е и огромна крачка напред за развитието на корабостроенето в България. На първо място изпълнението на такъв проект от българска корабостроителница гарантира, че голяма част от бюджета за корабите се инвестира в български контрагенти и работни места, а не отвъд граница. Това от своя страна идва с вечния въпрос в България относно корупция, но тук трябва да се отбележи, че контролът е на много по-високо ниво и всичко се гледа под лупа. Проектът за придобиване на нови кораби е от критично значение за ВМС и качеството на изпълнението му е въпрос не само на пари, но и на национална сигурност и живота на служещите на борда му. На второ място успешното му приключване от „МТГ–Делфин” в сътрудничество с NVL Group ще превърне корабостроителницата ни в конкурент на пазара за строителство на такива бойни кораби, които са в изключително голямо търсене навсякъде по света. Тази конкурентност би значела повече поръчки за такива кораби в бъдеще и в бъдеще – създаване на индустриален хъб с множество квалифицирани работни места, мащабни инвестиции в региона и технологично сътрудничество.

За ВМС двата кораба реализират крайна нужда за нови кораби, разполагащи с целия асортимент от модерно въоръжение, сензори, радари и системи, които биха дали възможност за по-добро изпълнение на задълженията по опазване на суверенитета на България и интегриране със силите на НАТО.

Въпроса за способностите – какво искаме на нашите кораби?

Както вече беше отбелязано, планирането и строежът на кораби не е проста задача – докато въпросът за изграждането на корпусите е вече решен и те се строят, въпросът за въоръжението е все още на етап планиране и преговори, а за да може да функционират по предназначение, на борда на корабите е нужно да бъдат инсталирани множество системи.

Основният оръжеен комплект, който ВМС желаят, включва противокорабни ракети,  торпедни системи и противовъздушни ракетни комплекси. Като допълнително въоръжение на борда трябва да има 76-мм брегово оръдие и 35-мм зенитни установки. Заедно с това трябва да има 3 D радар, сонар, комуникационни системи, системи за електронна война и най-вече – добре интегрирана система за управление и мениджмънт на всички тези оръжия и сензори.

Относно системата за управление и мениджмънт очаква се тя да бъде 9LV Combat Management System – производство на шведската фирма Сааб. Системата интегрира всички оръжейни и сензорни системи на борда, преработва цялата информация от тях и я прилага на един лесноразбираем панел, който се използва от екипажа за управление. Също така тя е способна да преработва информация от други източници (приятелски кораби, самолети, сателити, дронове и др.) и да предлага възможности, базирани на информациятар която има. Системата се използва на борда на австралийски, шведски и норвежки кораби, като части от нея са използвани от „Локхийд Мартин“ в техни системи, разработени за фрегати на канадския флот.

Противовъздушните ракетни комплекси се очаква да бъдат най-модерната версия – системи за вертикално изстрелване – MICA на френския производител MBDA. Вертикалното изстрелване  позволява те да не стоят върху палубата на кораба, а да се пазят в корпуса. Днес това е стандарт, който всеки флот се старае да следва. Радиусът на действие на ракетите е 20 км, а ускорителите им могат да променят вектора на тягата, което им дава голяма маневреност. Ракетите могат да разпознават и различават и инфрачервени и диполни примамки.

Сложният избор на противокорабни ракети

На този етап въпросът относно противокорабните ракети остава „плаващ” – ВМС са се насочили отново към продукт на „Сааб–RBS 15 Mk III“. По своето естество ракетата има много добри показатели и се ползва в Германия, Финландия и предстои скоро и в Полша. Критиките към тази система са свързани с нейното интегриране в останалата част от въоръжените сили. Към този момент ВМС оперира „Екзосет“ – ракети, производство на френската MBDA,  и интегриране на сегашните кораби с ракетите на „Сааб“ би било скъпо. Също така и бъдещите изтребители Ф-16 на ВВС не могат да използват нито  „Екзосет“, нито RBS 15 Mk. III, а друг вид ракети, пригодени за Ф 16 Блок 70 – например AGM-84 „Харпун“ на „Бойнг“ .

В началото на август т.г. първият от двата патрулни кораба бе спуснат на вода.
Строителството на кораба продължава по график във варненската корабостроителница
МТГ „Делфин“, като предаването му се очаква в края на 2025 г.

Възниква въпросът нужно ли е ВМС да разделят арсенала си от такива ракети на две части на отделните платформи. Това би усложнило поддръжката и би коствало допълнителни средства не само на тях, но и на ВВС, ако в определен момент се вземе решение и нашите самолети да имат противокорабни ракети. Важен фактор при сделки по придобиване на оръжейни системи е размерът на поръчките – колкото по-голяма е поръчката, толкова повече може да се реализират спестявания от мащаба и да има сигурност на доставките. От своя страна NVL Group и „МТГ – Делфин“ заявяват, че могат да пригодят новите кораби с „Екзосет“.

Амбициите не идват без проблеми за решаване

Въпреки сегашните затруднения, свързани с избора за противокорабни ракети, безспорно може да се каже, че постигнатото по проекта досега е много, и това затруднение може да се приеме като съвсем нормално. Това са скъпи системи и както казахме по горе – добре е да мериш три пъти, преди един път да започнеш да строиш. Тези кораби се очаква да бъдат гръбнакът на ВМС в следващите десетилетия и решенията, които предстои да се вземат сега, ще имат голямо отражение върху способностите и цената им.

 

Share

Най-ново

Единична публикация

Избрани