Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи кратка, но интензивна обиколка из четири държави от Западните Балкани. По-скоро би могло да се каже, че цел на визитата му бяха три от тях, които не са членки на пакта. Босна и Херцеговина (БиХ), Сърбия и Косово бяха основните пунктове в пътуването на норвежеца.
В края на обиколката си в Скопие на неформална среща той събра премиера на Албания Еди Рама, президента на Хърватия Зоран Миланович и премиера на Черна гора Милойко Спаич. Домакинството бе на лидерите на Северна Македония. Три на три, както се казва, плюс Скопие, чиито ръководители приеха това като пореден знак на възможностите на Северна Македония да осигурява добри услуги и удобно гостоприемство. Както през пролетта на тази година, когато приеха в Охрид кервана от дипломати, търсещи с посредничеството на Европейския съюз пътища за нормализация на отношенията между Прищина и Белград. Край Вардар обичат такива ситуации, чрез които се опитват да увеличат престижа си в международната общност, като към осигурената логистика за провеждането на знакови срещи или форуми извличат и дипломатически актив. Колкото и да е малък той, колкото европейската дипломация да си дава сметка за цялата ситуация, плюсът си е плюс.
Извън бравурните отзиви на управляващите в Скопие за това, че Столтенберг е избрал тъкмо столицата на Северна Македония да събере лидерите на трите съседни държави – членки на НАТО, тук-там се промъкнаха и оценки, че всъщност норвежецът е минал през Западните Балкани в прощална визита. Мандатът на Столтенберг изтича, а в централата на Алианса активно се обсъждат кандидатури за негов наследник. Лично аз също смятам, че обиколката на генералния секретар на НАТО бе един вид сбогуване. А
щом има сбогуване, трябва да има и завещание.
Това вероятно определи и тона на основните оценки, които Столтенберг даде за общата ситуация в района, както и за предизвикателствата, пред които е изправена всяка една от държавите тук. За Босна и Херцеговина това бе поведението на един от субектите във федерацията – Република Сръбска. Неведнъж декларираният стремеж на нейния лидер Мирослав Додич за отделяне от общата държавна структура на БиХ, неговите лични връзки с Путин, подкрепата на Белград и на Москва, която му оказват, са били едни от проблемите за регионалната сигурност.
Сходна, но и твърде позната е ситуацията в Косово, както и липсата на напредък в отношенията със Сърбия. Нещо повече, през последните месеци се случиха събития, които рязко вдигнаха градуса на напрежението, иначе поддържано системно с ниска интензивност. Случаят с въоръженото нападение на полицейски патрул край манастира в Банска извади на показ всички трудно скривани дотогава инстинкти както на властите в Белград, така и на управляващите в Прищина. Неслучайно Столтенберг обърна внимание на факта, че Алиансът има намерение да увеличи своето военно присъствие в Косово, като вече са нараснали контингентите на Великобритания и на Румъния. Очакват се и други попълнения, които ще променят досегашната численост на контингента от 4500 военослужещи. Във всеки случай НАТО ще продължава с ангажимента си да гарантира стабилността на Косово, но и ще настоява за търсене на диалога и дипломацията за изпълнение на договореностите между Белград и Прищина.
Столтенберг не пропусна и Белград, където се видя и разговаря с президента Александър Вучич. Има сигнали, че там е бил най-трудният етап от обиколката му заради многото факти напоследък, които демонстрират желанието на Сърбия под формата на защита на държавните граници да поддържа напрежението около Косово на по-високо ниво. Премиерът на Косово Албин Курти разкри, че от края на септември насам Сърбия разполага модерни оръжия по границата със своята някогашна провинция. Някои медии в Прищина дори ги определиха като „безпрецедентни”. Но тези факти останаха някак си скрити, може би поради избухналия внезапно конфликт в Израел с „Хамас”, отнел веднага вниманието на световната дипломация. Но това не попречи на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да се обади спешно на силния човек в Белград Александър Вучич и да му предложи да предприеме „незабавна деескалация” на операцията.
На Вучич в началото на декември му предстоят предсрочни избори. Може би и това да е една от причините за инструментализирането на темата за Косово в неговата лична и на Сръбската прогресивна партия кампания. Във всеки случай откровението на Столтенберг, че пътят към членство в ЕС е по-добре да мине през членство в НАТО, не бе никак случайно. То се отнася с пълна сила и най-вече за Белград, по обясними причини. Колкото Сърбия да е обвързана с Русия, колкото и да флиртува с нея и да получава енергийни ресурси на по-ниски цени, колкото Москва да обещава, че няма да пусне Косово в ООН или да разработва и ползва своята база край Ниш, официално предназченачена да помага в хуманитарни бедствия и катастрофи.
Има и нещо друго. В Скопие Столтенберг събра на едно място президенти и премиери на четири държави от района – членки на НАТО. Казаха, каквото имат да си кажат. Някак си стана ясно, че ако има предизвикателства за стабилността в района на Западните Балкани, те не идват от държавите – членки на НАТО
А от онези, на които им предстои да се включат в атлантическото семейство. Вече ги описахме. Това бе едно от посланията, които обиколката на Столтенберг изпрати. Премиерът на Албания Еди Рама пък предложи Алиансът да помисли за създаването на формат НАТО–Западни Балкани, в който заедно да общуват членовете на НАТО от района и кандидатите за присъединяване към пакта. Тоест, става дума за някаква регионална форма на сътрудничество и взаимодействие, която да улеснява подготовката на кандидатите, но и да ги подпомага в техните усилия. Общото взаимодействие би могло да бъде важен елемент от поддържането на стабилността и преодоляването на предизвикателствата в Западните Балкани. Вероятно Рама е имал предвид атлантически аналог на формата ЕС–Западни Балкани, който потвърди своята ефективност за ускоряване на процеса на европейската интеграция на държавите от тази част на Европа.
Колкото и да бе настроен към предстоящата раздяла, Столтенберг даде да се разбере, че НАТО има и ще продължи да има своето сериозно присъствие в тази част на полуострова. Че не му са безразлични сигурността и стабилността на Западните Балкани. Че ако държавите от региона искат мир и спокойствие, трябва да продължат да изпълняват задължението да отделят най-малко 2% от бюджета за модернизиране на армиите си. Че основните инструменти за решаването на конфликтите трябва да бъдат диалогът и дипломацията, а не заплахите и провокациите. За Северна Македония, а и за трите държави извън Алианса Столтенберг препоръча мащабна и системна борба с корупцията, която разяжда обществата им. В крайна сметка на Алианса и на света не са му нужни нови
огнища на напрежение, за които да отделя допълнителни ресурси и повишено дипломатическо и политическо внимание. Стигат му войната в Украйна и кризата в Близкия изток, предизвикана от „Хамас” и това е другото важно послание на генералния секретар на НАТО.
Фактът, че Столтенберг е прекарал известно време в Белград – от 1961 до 1964 г., когато баща му е бил посланик там, внесе и една сантиментална нотка в обиколката му. В Скопие каза, че е впечатлен от пълнените чушки, които домакините му сервирали, докато в Белград пък споменал, че помни сладоледа, който за първи път ял като дете в югославската столица. Мило, но после стана ясно, че същите похвали за местната кухня е казал и на другите места, на които се спря – Сараево в Босна и Херцеговина, както и в Прищина в Косово. Без да иска и с този кулинарен подход е обединил всички държави от района независимо дали членуват или не в НАТО.
