Запазването на технологичното предимство на Алианса е една от темите от пакета инициативи НАТО 2030 обсъдени от държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО на срещата им на 14.06.2021 г. В резултат на изпълнението на решението от срещата за поддържането на технологично предимство над потенциалните противници на срещата на министрите на външните работи, проведена на 06-07.04.2022 г. бе одобрен Устава на Ускорителя за иновации в отбранителния сектор (Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic – DIANA). Одобреният Устав определя модела за управление, действие и финансиране на DIANA.
На 8 юни 2022 г. Министерски съвет одобри на участието страната ни във Фонда за иновации на НАТО, който ще има срок на действие 15 години и бюджет от 1 млрд. евро. Фондът ще подкрепи стартъпи и други високотехнологични фирми, съобразени със стратегическите цели на НАТО. Базираният в Люксембург фонд, ще помогне на НАТО да запази технологичното си предимство, като позволи инвестиции в иновации и технологии с двойна употреба с потенциално приложение в отбраната и сигурността. Това също така ще улесни по-тясното и доверено сътрудничество с високотехнологични иноватори, които иначе може да не са в състояние да разработят успешно иновативните решения, най-необходими за защитата на Алианса.
Целта на DIANA е да подпомага технологичното сътрудничество и обмена на информация между съюзниците и да развие мрежа от структури и способности за иновация. DIANA ще поема рисковете (не винаги се постигат желаните резултати), свързани с иновативните технологии.
DIANA включва всички страни-членки на Алианса и се ръководи от Борд на директорите. Бордът одобрява двугодишни Стратегически указания (Strategic Direction) за дейността на DIANA, вземайки предвид недостига от способности (Capability Shortfalls) и изискванията, идентифицирани от процеса на планиране на отбраната на НАТО (NDPP) и от Военните органи на НАТО (NMA).
Междуведомственият съвет по участието на Република България в НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (МСУНО), на свое редовно заседание проведено на 20 септември 2021 г., разгледа доклади на МВнР и МО относно инициативата на НАТО за запазване на технологичното предимство на Алианса, като част от процеса на адаптация – НАТО 2030 и одобри заявяването на писмен ангажимент на Република България за участие в създаването на Ускорителя за иновации в отбранителния сектор – DIANA.
България кандидатства и бяха одобрени за тестови центрове: Институт „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (Big Data for Smart Society – GATE) в областта на големите данни, изкуствения интелект и автономните системи, както и Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ – в областта на изкуствения интелект и автономните системи.
Ускорителят за иновации в отбранителния сектор и Фонда за иновации на НАТО (NATO Innovation Fund – NIF) са част от подхода на НАТО за насърчаване и защита на иновационните екосистеми на съюзническите нации. Тези допълващи се инициативи са предназначени да се ангажират на ранен етап с технологични стартиращи общности от страните членки на Алианса. DIANA и NIF ще популяризират таланти и технологии, и ще стимулират приемането им от крайните потребители в правителствата и армиите на НАТО.
До момента са проведени няколко информационни дни посветени на DIANA и NIF организирани съвместно от Министерството на иновациите и растежа, Министерството на отбраната, Министерство на икономиката и индустрията, София Тех Парк и с участието на тестовите центрове Институт по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ и Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Целта на тези информационни дни е да се запознаят представители на бизнеса, академичната общност и държавни институции с планираните три приоритетни области (Sensing & Surveillance, Secure Information Sharing и Energy Resilience) за кандидатстване през 2023 г. и потенциалното сътрудничество по отношение на създаването на идеи и проектни предложения в процеса на кандидатстване.
На 19 юни 2023 г. бяха обявени първите три програми за подкрепа на DIANA. По тях ще бъдат подкрепени общо 30 компании от всички страни-членки на НАТО. Министерството на иновациите и растежа и Министерството на отбраната работят съвместно по инициативата DIANA и провеждат редовни информационни срещи.
В резултат на тези срещи, вече има компании, които проявяват интерес за кандидатстване по програмите. С цел подобряване на конкурентоспособността на българските фирми, кандидатстващи по DIANA, Министерството на отбраната и Министерството на иновациите и растежа съвместно разработиха „Писмо за подкрепа“ (съвместен механизъм за подкрепа) на потенциалните кандидати.
Избраните след първия етап компании могат да получат безвъзмездно финансиране в размер на до 100 000 евро, за да разработят своите технологични решения и да се включат в шестмесечна програма за новатори, специално разработена за развитие на бизнеса и ускоряване на дейността.
На компаниите, избрани да участват във втората фаза на акселераторската програма, ще бъдат предложени допълнителни безвъзмездни средства в размер до 300 000 евро, за да се съсредоточат върху развитието и представянето на технологичните си решения и работата с инвеститори и крайни потребители.
Желаещите да кандидатстват предприятия, могат да го направят в следните три направления:
Sensing & Surveillance – за компании и организации, които разработват компоненти и системи за наблюдение и събиране на информация в крайбрежни зони. Приложенията, които представляват интерес, включват иновативни техники или усъвършенствани възможности за картографиране на дъното, наблюдение на подводната инфраструктура, проследяване на изкуствени обекти и морски живот, засичане на въздействието на климатичните промени и други;
Secure Information Sharing – в това направление могат да кандидатстват иновативни компании, които разработват продукти и услуги за създаване на сигурна и надеждна информационна среда. Акцентът е поставен върху потоците от видео данни в реално време, канали с добавена реалност, цифрово радио и други. Особен интерес представляват хардуерните и софтуерните решения, които работят в отворени мрежи и могат да функционират в неблагоприятни условия;
Energy Resilience – по това направление могат да участват проекти за технологии и системи, които да се прилагат в различни мащаби и са оперативно съвместими с други подобни енергийни системи, проекти за модулно проектиране на мрежи, за производството на енергия от възобновяеми източници, съхранение на енергия, хардуер и софтуер за адаптивно и интелигентно кондициониране и управление на енергия, както и технологии за откриване и защита на енергийни системи и компоненти от кибератаки.
Целият текст вижте тук
Източник: mod.bg
