На 1 ноември – Денят на народните будители, станаха 44 години, откакто Надя Петрова е на работа в библиотеката на Военния клуб в Пловдив. А в края на т.г. тя излиза в пенсия и ще се раздели с колегите и любимите си книги. Завършила е със златен медал образцовата гимназия „Лиляна Димитрова“ (сега „Свети Патриарх Евтимий“) в Пловдив, бакалавър е от Държавния библиотечен институт в София и магистър от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” – специалност „Българска филология”.
В продължение на 44 години посетителите и читателите в библиотеката бяха неизменно посрещани от усмивката на Надя. Тя беше водеща на всички чествания и тържества в концертната зала, работеше с военно-патриотичните съюзи, даваше приноса си в разпространението на в. „Българска армия” и други военни издания в гарнизона. Представяше книги на изявени български творци, завоюва индивидуални награди в прегледите на художествената самодейност…
На 1 ноември 1979 г. е първият й работен ден като цивилен служител, но всъщност във Военния клуб тя е още от дете. Тук в театрални постановки е играл нейният баща полковник Петър Петров. От малка я привлича сцената и е участвала в спектакли като студентка. Но се е отказала да кандидатства в НАТФИЗ. И вероятно от решението й са загубили българският театър и българското кино, но е спечелил… Военният клуб в Пловдив.
Надя Петрова е удовлетворена, че толкова години е работила това, което й харесва. Разделя се с професия, в която се е чувствала точно на мястото си. И е категорична, че и в пенсия книгите ще бъдат нейната голяма любов.
