През 2024 г. заплатите в МО ще бъдат увеличени с не по-малко от 10%, казва министърът на отбраната в интервю за ВТК
– Г-н министър, на какъв етап е развитието на проекта за бойните машини „Страйкър”?
– Проектът за инвестиционен разход беше одобрен от Народното събрание през ноември. А изпълнението на проекта ще се случи с няколко договора с правителството на САЩ, всеки от които ще изисква ратификация от парламента, като първият договор вече е сключен и ратифициран. Извършено е и първото плащане, така че договорът вече е в сила. Очакваме машините да започнат да пристигат след средата на 2025 г. и до средата на 2028 г. да бъде изпълнен целият договор.
– Какви способности ще осигурят тези машини за Сухопътните войски?
– Ние говорим за няколко типа машини. Първо са шест типа бронирани машини на базата на „Страйкър”. Има и няколко типа спомагателни машини. Договорът е комплексен, той ще осигури създаването и действието на три батальонни тактически групи от състава на механизирана бригада, тоест ние ще имаме повече машини, отколкото са необходими на три батальона, но не всички машини, които са необходими за една механизирана бригада. За тази цел вече има предвидени други проекти в близко бъдеще.
Подготовката на военнослужещите за работа с машините ще започне още от следващата 2024 г. по график, за който отговарят Сухопътните войски и който ще бъде договорен допълнително с изпълнителите. Продължителността на подготовката е различна за различните видове машини и за различните видове специалисти. Някои от тях са доста сложни, например при машините за разузнаване, където има няколко вида сензори. Графикът ще бъде направен така, че към средата на 2028 г. практически всички да бъдат боеспособни, а част от тях ще са боеспособни и в предходните години заедно с постъпването на тези машини.
– Има ли яснота как ще бъде извършван подборът на хората, които ще се обучават и ще работят с тези машини?
– По-големият въпрос е не за подбора, а за коплектоването, защото тази техника е предвидена за 61-ва механизирана бригада и тези, които служат там, ще бъдат първите, които ще получат нова съвременна бойна техника след повече от 30 години, в които не е била купувана такава за Сухопътните войски.
– Каква е актуалната ситуация по договора за доставка на самолетите Ф-16 Блок 70?
– Програмата е доста амбициозна. Голяма част от летателния състав, на който първоначално ще разчитаме, ще премине подготовка в САЩ. Целта е с пристигането на първите самолети към края на първото тримесечие на 2025 г. да имаме и подготвени пилоти. Междувременно върви и подготовката на инженерно-техническия състав, като към момента сме на етапа подбор и обучение по английски език тук, но една част ще премине подготовка в САЩ. Така е направена програмата за доставка на самолети, оборудване и подготовка на летателен и инженерно-технически състав, че много скоро след пристигането на първите самолети ние трябва да имаме възможност те да започнат да летят тук, а защо не и няколко месеца по-късно някои от тези самолети да носят и бойно дежурство.
– Как стои въпросът с готовността на Трета авиобаза да приеме новите самолети?
– Това е едно много сериозно предизвикателство, защото, докато публично се говореше за забавянето на строителството на самолетите, се оказа, че много малко е направено и със закъснение са стартирали проектите за изграждане на инфраструктурата. В момента това е един от въпросите, които стоят постоянно на вниманието на ръководството на МО. Има графици, според които трябва да сме готови навреме. Опитваме се да идентифицираме рисковите проекти, които не могат да бъдат изпълнени в срок или в необходимото качество, за да вземем допълнителни мерки. Много се надявам, че с пристигането на първите самолети ще бъдем готови да ги посрещнем според необходимите изисквания.
– Има ли риск това да не се получи точно по този начин?
– Затова управляваме рисковете. Пълна гаранция никой не може да даде. Към момента плановете са всичко да бъде завършено в срок.
– Получаваме ли съдействие при изграждането на базата за посрещане на тези самолети?
– За разлика от Словакия например, която е възложила изграждането на инфраструктурата на агенция на НАТО, при нас това се прави с многобройни договори от страна на МО и това при липсата на адекватен опит е свързано с рисковете, за които говорим.
– Тази есен беше повдигнат въпросът за осигуряването на черноморското ни крайбрежие. Това как се вписва в действията по модернизацията на армията ни?
– Беше даден приоритет на бреговите противокорабни ракетни комплекси. Още от средата на юли Русия блокира една немалка част от нашата изключителна икономическа зона, като обяви, че провежда учения с бойни стрелби. Това е много сериозно провокативно действие. Един от начините за реакция е ние да придобием способности със съоръжения, разположени на брега, и това е един от приоритетните проекти в програмата ни за инвестиции. Другият начин е да работим с нашите съюзници, които имат излаз на Черно море, а това са Турция и Румъния. Ние работим с тях и много скоро ще стартира дейността на противоминна група на тези три страни, която ще бъде отворена и за участие на други наши съюзници, така че да гарантираме безопасността на корабоплаването в пълния аспект. Срещу тези провокативни действия ние обсъдихме цял спектър от действия, един от които е ускоряването на процеса за придобиването на брегови комплекси.
– Какво представлява Програма 2032 и защо й е даден такъв срок?
– Ние имаме програма за развитие на отбранителните способности до 2032 г., която в рамките на Стратегическия преглед на отбраната ще бъде уточнена и прецизирана, някои нови моменти може би ще се появят. Затова реших да не променям хоризонта на програмата за инвестиции, защото това е един достатъчно продължителен период от 10 години. Вече имаме много добра преценка за това, какво ни е необходимо, знаем и големите договори колко струват и какво ни предстои да плащаме през годините за тях. По този начин създаваме една много стабилна основа за управление на процеса по превъоръжаване. Оказва се, че с прогнозата за ръста на БВП – с гарантирано изпълнение на ангажимента за инвестиране на не по-малко от 2% за нуждите на отбраната и някои други хипотези, ние ще разполагаме в този период с приблизително 18 млрд. лв. От тях близо половината вече са ангажирани с трите големи проекта и изграждането на инфраструктура в Трета авиационна база и Военноморска база Варна, както и някои други свързани разходи. С 3D радарите вече усвояваме близо половината от въпросните средства. Останалите малко над 9 млрд. лв. ще са налични до 2032 г., но основната част от тях ще бъдат активни от 2027 г. нататък. Тази програма, под контрола на Народното събрание, дава прозрачност и гаранции за ефективно изразходване на ресурс, какъвто не сме виждали от десетилетия у нас.
Друг нов елемент е, че предвиждаме значителен финансов ресурс за научни изследвания, който да достигне 1% от бюджета на МО до 2032 г. Това ще са над 50 млн. лв. на година. Моят екип вече работи, за да видим от следващата година кои проекти трябва да бъдат стартирани и кои трябва да започнат подготовка, защото не може да чакаме да се появят отново големи пари, за да сключим големи договори. Паралелно ще вървят няколко проекта, които не са малки сами по себе си, но възлизат също на сериозни суми.
– От 2024 г. процентът за отбрана от БВП става 2% и дори малко надхвърля тази стойност, как ще се развива това през следващите години?
– Това е съюзната политика, това е и разбирането на кабинета, че 2% от БВП вече са минимум. За целите на планирането ние сме приели в утвърдената бюджетна рамка за следващите три години 2,05%, след това имаме 2% и 2,3%, имайки предвид големите плащания по основните проекти. За целите на планирането сме приели 2%, пък животът ще покаже дали те ще бъдат достатъчни, или ще се наложи да бъдат увеличавани допълнително разходите за отбрана. Това зависи от развитието на средата за сигурност.
– Как стои въпросът със заплащането на военнослужещите и социалните пакети, което е сред основните пера за превръщането на военната професия в по-привлекателна и по този начин да се преодолее некомплектът?
– Проблемът с некомплекта се оказва траен и до момента не е намерено решение, но ние се стараем и търсим такива. Едно от тях е повишаването на заплащането. С приемането на бюджета за тази година заплатите на всички в системата на МО бяха повишени, като най-малкото повишение беше 10%. През ноември подписах заповеди за допълнително материално стимулиране и за награди на всички, които работят в системата на отбраната от 1000 лв. чисто, за тези, които са работили през цялото време и нямат някакви нарушения през този период. Народното събрание взе решение, което ние подкрепихме, да бъдат увеличени стипендиите на курсантите. През следващата година заплатите в системата ще бъдат увеличени с не по-малко от 10%. Дали това ще е достатъчно, за да започне повишаването на броя на хората, които са в униформа и които са гръбнакът на тези отбранителни способности – по-скоро не. Ние правим комплексен анализ и търсим комплексни решения на въпроса с некомплекта. Не го дефинираме по този начин, а се опитваме да призовем на служба и да задържим хората с висока подготовка, за да може да имаме тези способности. Дълги години имахме хора, но нямахме пари за въоръжение и подготовка, сега имаме пари за въоръжение, проблемът е с хората. Ситуацията се изменя, но затова стартирахме Стратегическия преглед на отбраната и очаквам да намерим работещи решения.
– Темата за дезинформацията и фалшивите новини има пряко отношение към националната сигурност и към отбраната. Тъй като без съмнение, когато се говорят неистини от типа, че български военнослужещи ще бъдат изпратени на фронта в Украйна, това не може да не оказва влияние върху потенциални кадри за БА. Или когато се твърди, че машината „Страйкър” е много лесна за унищожаване…
– За съжаление, такива пропагандни дезинформационни кампании се водят по много канали в България. И в тази ситуация за първи път в българската история имаше вот на недоверие по въпросите на отбраната. За първи път. При което аз заявих на представителите на политическите партии в парламента, които предизвикаха вота на недоверие, че реално некомплектът в армията е резултат на техните действия и на тяхното участие в дезинформацията спрямо българското общество, и в частност – спрямо хората в униформа. Как можем да се борим с това? Министерството на отбраната има ограничени възможности и аз мисля, че правим каквото е възможно чрез вашия Информационен център, ВТК, вестник „Българска армия”, структурите в армията и в Министерството на отбраната, които се занимават с връзките с обществеността. Ние обаче не можем самостоятелно и ефективно да противодействаме. Това е национална задача. Даже не бих казал на цялото правителство, ами на цялото общество. Въпросът е комплексен. Той е свързан и с политически партии, медии, външно влияние, финансиране и в това отношение решенията не са в моите ръце като министър на отбраната. Ние трябва да търсим и на ниво МС, което добре се разбира, но и на ниво общество – че не може да си говорим ей така напразно как тези машини щели да гърмят като пуканки, което си го позволяват депутати от трибуната на парламента, което противоречи на българските интереси и директно работи в чужд интерес.
– Покрай дезинформационни твърдения както за изтребителите Ф-16, така и машините „Страйкър” можем ли да кажем, че самият сектор на отбраната също е обект на дезинформация?
– Определено е така. За самолетите Ф-16 имахме две крайни твърдения – едното е, че са много стари, а другото е, че купуваме самолети на чертежи, а самолетите все още не съществуват. В тези дезинформационни кампании истината е последното нещо, което интересува рупорите на дезинформацията. Важно е да объркват хората, да внасят недоверие във всичко, което се прави. Аз искам да уверя хората, че първо – ние имаме изключително висок ръст на разходите за отбрана и моят екип и военното ръководство правим всичко възможно тези повишени средства да бъдат използвани по най-рационалния и най-ефективния начин, за да може да развием националните отбранителни способности и да ги интегрираме в съюзните отбранителни способности. Защото, колкото и да инвестираме в национални нужди, нашият огромен бюджет за следващата година е бюджетът на Пентагона за един ден. Ние трябва да използваме мощта на съюза и това е цялостната ни политика – изграждаме нови способности, така че да можем да действаме заедно с нашите съюзници при гарантирана оперативна съвместимост, гарантирани условия за разполагане и осигуряване на наша територия, взаимодействие със съседни страни. Защото това начинът да гарантираме сигурността и отбраната си и да възпрем един потенциален противник, ако той все пак реши да тръгне срещу нас. И мисля, че доста добре се справяме, работейки в тази посока. Дезинформацията ни пречи. Не толкова пречи на нас, колкото на обществото да разбере какво реално правим. Малко е трудно в този мощен дезинформационен поток ние да прокараме своята теза. Но аз съм оптимист, защото независимо какво приказват, системата си работи, подготвяме си проектите, възлагаме си проектите, ще започнем много скоро да получаваме, а някои получават вече нови въоръжения. Ще виждаме все повече и повече нови въоръжения, по-голям брой и по-интензивни учения. Нашата армия ще става все по-добра. И то – в близките години.
– Руската война в Украйна продължава. От тази гледна точка можем ли конкретно да дефинираме стратегическите интереси от гледна точка на националната и съюзната сигурност?
– Стратегическият интерес категорично е възстановяване на международния правов ред, което няма как да се случи, ако един агресор – ядрена сила, придобие един квадратен километър територия. Да не говоря – да отцепи 20% от съседна страна, каквито вероятно са по-сериозни намеренията на президента Путин. Така че това категорично е в наш интерес – международен правов ред, възстановяване на границите, възстановяване на нормите на поведение в международен план. Докато тези норми и това мислене го няма в Кремъл, а то няма да се появи от само себе си, то в наш интерес е да помогнем на Украйна, за да може тя да защити собствената си територия и по този начин да не позволи тази агресия да отиде в други посоки и в други страни, което би било за нас един много лош сценарий. Също го казах в пленарната зала за тези, които протестират за това, че даваме помощ за Украйна. Аз им казах, че ако Русия успее да постигне целите си в Украйна, подгответе се да удвоите, минимум, ресурсите за отбрана.
– Ще продължи ли помощта за Украйна?
– Да, разбира се.
– Досега имаше няколко решения и на предишния и на настоящия парламент в тази посока…
– Имаме много ясно разбиране в мнозинството от парламента… Между прочим, тези с дезинформационните тези са около една четвърт от нашия парламент. Но понеже са много гласовити и постоянно са по медии и на трибуната, с крясъци и с обиди и т. н., хората може да останат с впечатлението, че едва ли не са повече. Не, не са повече. Те са малцинство, и то много сериозно малцинство. Ние имаме подкрепа в Народното събрание за всичко това, което правим. И аз съм сигурен, че тази подкрепа ще продължи в това Народно събрание. Въпросът за изпълнителната власт и в частност за Министерството на отбраната е как тази подкрепа да се трансформира в реални отбранителни способности.
– Конфликтът в Близкия изток, който се разгоря, след като на 7 октомври „Хамас” нападна Израел, постави ли някакви по-специални въпроси пред страната ни?
– На много хора може да им се струват далечни Персийският залив, Аденският залив, да им звучат много абстрактно. Ами два кораба с български моряци са овладени от чужди сили. Това е за пръв път от 5–6 години – сомалийските пирати отново завладяват кораб и на този кораб има 8 наши моряци. Това има пряк ефект върху сигурността на страната и сигурността на българските граждани. Отделно голям проблем би било, ако конфликтът излезе от границите на ивицата Газа и отиде например към Западния бряг, към Южен Ливан. Което за нас би бил доста тежък сценарий, тъй като неизбежно ще генерира сериозни мигрантски потоци и ще увеличи мигрантския натиск, който, така или иначе, за нас е проблемен. Успяваме да се справим в момента, но при едно нарастване в пъти това отново ще изисква много голямо натоварване и много повече ресурси. Затова България подкрепя търсенето на трайно решение на този конфликт.
– Предстоят Коледните и Новогодишните празници – може би най-хубавите и най-красивите празници през годината, какви са вашите пожелания към военнослужещите и цивилните служители от системата на Министерството на отбраната?
– Искам да пожелая първо на военнослужещите и на тези, които са ангажирани в мисии – било то в Западните Балкани, или на друго място извън страната, или на границата, или тези, които изпращаме най-редовно да обезвреждат невзривени боеприпаси – да са живи и здрави, да си изпълняват функциите по безопасен начин, всички да се приберат по домовете си, тогава когато дойде време да се приберат, защото и на празниците някои от тях ще бъдат ангажирани. Искам да пожелая и на техните близки и семействата им, на военнослужещи и цивилни служители – щастливи, топли и уютни празници! И да е здрава Новата година!
