Военната служба е толкова динамична, че не те оставя задълго да мислиш негативно, казва бившият командир на Съвместното командване на силите (СКС).
– Г-н генерал-майор, с какво настроение сдавате поста командир на СКС?
– Сдавам СКС с чувство на изпълнен дълг. Чувство, че СКС се намира в изключително добра кондиция. СКС е структурирано така, че да е в състояние да изпълни всяка поставена пред него задача. Намираме се по средата на една изключително динамична седмица, която е и последната ми работна седмица (интервюто е взето три дни преди генерал-майор Цолов да сдаде длъжността – б. р.). В събота се опитахме да преминем границата между България и Северна Македония с 10 трайлера, за да отидем да приберем техниката на контингента от Косово, защото мисията свърши. Но снегът, който беше в района на Гюешево, ни отказа. Върнахме техниката в Благоевград. Вчера намерихме по-хубаво време и техниката замина за Косово, вече е натоварена – бойните машини „Гардиън” и „Командо Селект”. И очакваме утре да бъдат предислоцирани в Благоевград. След което машините ще се върнат пак в Косово, за да докарат останалата част от техниката и личния състав в петък. Така че последният ми работен ден, който 22 декември, ще бъде и денят, в който ще завърши тази част на мисията в Косово – именно развръщането на оперативния резерв.
– С кои свои постижения на СКС през годините най-много се гордеете?
– Моят престой в СКС се дели на два периода. Първият е от 2008 г. до 2016 г., когато изпълнявах задълженията на началник-отдел КИС и заместник-началник щаб на СКС. През този период заедно с колегите-свързочници основният ни фокус беше насочен към контингентите извън територията на страната. Тогава имахме контингенти в три локации в Афганистан и една локация в Ирак, в Босна и Херцеговина, Косово, Грузия. И навсякъде се стремяхме да осигурим комуникационно-информационна свързаност с България на колегите, които изпълняват задачи извън територията на страната. Един път комуникацията беше за нуждите на служебното управление, за националния контрол и администриране и втори път – хората да могат да говорят със своите близки, за да се чувстват уверени, да знаят какво става вкъщи, да бъдат спокойни и да дават най-доброто от себе си. В този период постигнахме различни решения, например безжична свързаност на територията на целия Кабул. За нас беше нещо рутинно и елементарно да пуснем петцифрен номер в която и да било от базите на територията на Кабул. Това са неща, в които вложихме много собствена мисъл, съчетана с тогавашните технологии. Във втория ми период в СКС – вече като негов командир, няма да казвам какви са моите постижения, нека моите подчинени и началникът на отбраната говорят за тях. Но считам, че проведохме много занятия изключително успешни. Някои от ученията бяха проведени за първи път, на много високо ниво на динамика и ефективност.
– Какво ще препоръчате на следващия командир, за да бъде успешно и по-нататъшното развитие на СКС?
– Нещата стоят така, че с генерал-майор Красимир Кънев се познаваме от много-много отдавна. Родени сме в един и същ град – Ловеч. Имали сме възможност през годините много да говорим, да споделяме мисли и идеи за развитието на Българската армия. Какво ще му кажа? Вече му го казах тази сутрин: „Създай работна обстановка на хората, за да могат те да дадат най-доброто от себе си”. Защото всеки от военнослужещите и цивилните служители от СКС е професионалист в своята област и единственото, от което има нужда, е да му бъде създадена обстановка, за да може да дава най-доброто от себе си.
– Да се върнем към началото на вашата военна служба. Как избрахте професията на военнослужещ?
– Нямам никаква идея как станах военен! Майка ми беше конструктор, баща ми – технолог в областта на машиностроенето, учех в математическа гимназия и всички очакваха да завърша Техническия университет. Кандидатствах, приеха ме в специалността „Машиностроене”. Обаче нещо ме накара да си пусна документите и във военното училище. През годините съм си задавал много пъти въпроса, защо подадох тези документи, и нямам еднозначен отговор… Може би защото блокът, в който живеехме на четвъртия етаж, гледаше към един от строевите плацове на 75-а свързочна бригада. И виждах по време на строева подготовка как един човек се движи, по някое време каже нещо, изкомандва и всички му изпълняват заповедите и разпорежданията. Може би това? Не знам… Започнах във военното училище, завърших го успешно през 1984 г. Първата ми длъжност беше командир на взвод в 76-а фронтова ракетна бригада в с. Телиш. Още си спомням нощта преди да ме представят на взвода – какво ще кажа, какви команди ще подам и как ще ме приемат сержантите и войниците. Имал съм през службата си много знаменателни моменти. След 4 години в Телиш имах честта да бъда избран и да работя в областта на правителствената свръзка. Именно това е свръзка на най-високо ниво за държавното и политическото ръководство. Работил съм в тази област и преди 10 ноември 1989 г. – една година, и след 10 ноември – три години. След което започнах активна служба в 75-та свързочна бригада, където преминах абсолютно всички командни длъжности до командир на бригада. За мен службата ми в 75-а бригада беше изключително ползотворна, защото считам, че там станах истински офицер, изградих се като лидер, научих се да формирам екипи, да предавам знания, което впоследствие ми беше от полза. След генералщабен курс бях назначен на длъжността командир на 62-ра свързочна бригада – Горна Малина, където бях в продължение на 4 години командир. И след това, споменах и преди – в СКС. И от 2016 г. – последователно на длъжностите началник-щаб и заместник-командир на Сухопътните войски – до 2021 г. Престоят ми в Сухопътните войски (СВ) беше истинско предизвикателство за мен. С екипа от СВ планирахме и проведохме много занятия и учения. От всяко едно от ученията си пазя вкъщи или плакет, или някаква друга символика. И сега мисля, че мога да говоря за всяко едно от тях как сме го планирали, как сме го провели. Въобще – всичко за него. Изключително динамично време, изключителен ползотворен престой за мен в СВ.
– Имали ли сте моменти на съмнение и колебание в избора си на професия?
– Аз съм изключително честен: да, имало е трудни моменти, които са били свързани с колебания. Особено в самото начало. Питах се: струваше ли си… Най-вече, като виждах моите приятели от ученическите години какъв живот водят. Примерно говорят, че ще ходят на дискотека или на някакви други забавления, а аз трябва да отивам да застъпвам в денонощен наряд. Да, тогава бяха колебания, но не и съмнения дали съм избрал правилния път. Никога не съм имал съмнения! Тежки моменти не съм имал. Истината е, че и да имаш колебания, военната служба е толкова динамична, че не те оставя задълго да мислиш негативно. Считам, че съм позитивен човек и не оставям негативните мисли да стоят дълго в съзнанието ми.
– През годините сте работили с много командири на видове въоръжени сили, началници на отбраната, министри на отбраната. Какви трудности и предизвикателства сте имали в работата в тази ВИП среда и по какъв начин успявахте да защитавате интересите на СКС?
– Ще започна най-напред с моята служба в СКС. Аз съм шестият командир на СКС и с предишните четирима съм работил изключително близко и добре. Искам да благодаря на командира, с когото служех най-дълго – генерал-лейтенант Атанас Самандов. Той е човекът, който успя да обърне моя мироглед и да пренасочи службата и експертизата ми от свързочното русло към руслото на общовойсковия командир или общовойсковия специалист. Много пъти ми е говорил за общовойсковия бой, за оперативното планиране, за провеждането на операции и т. н. От него научих много неща. По отношение работата ми с началниците – в последните години имах възможност да работя с няколко министри предвид това, че имаше динамика в тяхното назначаване. Познавам началниците на отбраната, с които съм работил още от длъжността командир на свързочната бригада в Горна Малина – с генерал Никола Колев, впоследствие с генерал Златан Стойков, с генерал Симеон Симеонов, с вицеадмирал Румен Николов, с генерал Андрей Боцев. Винаги съм се стремил да анализирам процесите, да видя какъв е пътят към успеха, какви са вариантите за достигането му. Честно и отговорно съм предлагал 2–3 варианта, като съм давал най-предпочитания вариант от моя гледна точка. Това говоря и на моите подчинени – когато ми предлагат решения, винаги да правят анализ на казуса, като винаги отчитат, че детайлите са изключително важни. Познаваш ли казуса с детайли, ще знаеш къде може да срещнеш някакви спънки и как да решиш съответния въпрос. Когато говориш честно със своите началници, когато твоите подчинени говорят честно с теб, успехът е задължителен.
– Как семейството ви приема неудобствата и трудностите, свързани с вашата военна професия?
– Семейството ми винаги е разбирало това, което правя. Не съм имал никога проблеми с моята съпруга. Децата ми са отраснали. Вече имат собствени професии, имат реализация в живота, която е много далеч от армията. Явно аз ще си остана единственият от моя дълъг род, който е свързан с Българската армия. Но все пак имам някаква надежда, тъй като имам внук на 5 месеца, който носи изцяло моите три имена и току-виж след 20 години реши да продължи по моя път…
– След раздялата със строя смятате ли да отделите повече време на хобито си – лова, за което е ставало дума в предишни ваши интервюта?
– Ловът за мен е начин за отпускане след напрегнатото ежедневие, след напрегнатата седмица. Говорили сме с вас – ловът не е това да отидеш в гората, да видиш едно животно, да натиснеш спусъка и да отстреляш животното. Ловът е нещо много повече. Ловът е грижа за животните. Ловът е да бъдеш сред природата – да слушаш гората и като свърши ловът, да последва сладка раздумка с приятели и колеги. Ловът никога не съм го прекъсвал, няма и да го прекъсвам, докато съм в кондиция. Ловът в сезона си е лов, но извън сезона се събираме, защото животните се нуждаят от грижа. Изкарваме храна и въобще – трябва да помагаме на животните да оцеляват. Природата е изключително важна. Винаги когато излизаме с колегите в гората на лов, ходим с едно найлоново пликче. Обикновено се връщаме с пълно найлоново пликче с отпадъци, шишета от минерална вода, които са захвърлени от туристите. Така че ние сме и личности, които се грижат за чистотата на нашето обкръжение.
– Какви са плановете ви за бъдещето?
– Един немски генерал беше казал, че плановете са първото нещо, което се проваля, след като започне войната. Но аз го прехвърлям и в житейската област. Не обичам да правя планове за личния си живот. И сега не ги правя. Първото ми намерение е да си почина малко. Да попътувам до места, до които не съм имал възможност, докато съм бил на военна служба. След което вече – животът си знае своето. На настоящия етап нямам абсолютно никаква идея с какво ще се занимавам. По-нататък може би да бъда и щастлив пенсионер… Животът си знае. Той планира. Ние сме обектът на неговото планиране. Пътища много, крачките са важни.
– Интервюто няма да е пълно, ако не ви питам какво е за вас Българската армия?
– Армията за мен е всичко! Служих като офицер в продължение на 39 години. И четири години във военното училище. Това е изключително дълъг период, който е над два пъти по-голям от периода ми извън армията. Така че армията за мен е всичко. Армията ме е изградила като личност, като човек. Армията ме е научила на дисциплина, на отговорност, на самораздаване. Армията ме е научила да не се щадя. Да бъда пример на моите подчинени. Да предавам знания, да предавам умения. Армията е всичко за мен!
