Красимир МИТОВ
При минус 13-градусов студ 36 войници от Втора Тунджанска механизирана бригада – Стара Загора, и Пето бригадно командване – Плевен, положиха военна клетва за
вярна служба на народ и Родина
Ритуалът, с който новоназначените воини целунаха знамето и изрекоха „Заклех се!”, се състоя в района на Скобелевия парк в „Мъртвата долина”, непосредствено до редута „Кованлъка” пред Панорамата „Плевенска епопея – 1877”. Тук по време на Руско-турската освободителна война се водят едни от най-мащабните сражения за освобождаването на Плевен, включващи над сто хиляди руски, румънски и български бойци и над четирийсетхилядна османска войска…
Домакин на ритуала бе майор Теодор Джунов, командир на в.ф. 38220 в Плевен, а строя прие бригаден генерал Станимир Христов, командир на Втора тунджанска механизирана бригада. Гости на тържеството бяха началникът на Плевенския гарнизон, той и началник на ВВВУ „Г. Бенковски” бригаден генерал Юлиян Радойски, заместник-областният управител Александър Йотков, заместник-кметът на Община Плевен Елина Димитрова, представители на военни формирования от гарнизона и военнопатриотични организации.
След полагането на клетвата и
подписването на клетвените списъци
бригаден генерал Христов се обърна към младите воини с думите: „Избрахме това място за полагане на клетва, защото то е емблематично за България, място, на което са загинали повече от петдесет хиляди офицери и войници. Дълга е историята на Българската армия. На това историческо място вие ще се вречете в служба на народ и Родина, изричайки заветните слова „Заклех се!”. Произнасяйки тези силни думи, вие ще се влеете в редовете на армейския строй. Убеден съм, че ще служите гордо на народ и Родина. И днес, тунджанци сме на боен пост. Продължаваме с чест и достойнство да изпълняваме своя дълг. Бъдете горди, че служите във Втора Тунджанска механизирана бригада”.
Положилите военна клетва получиха възпоминателна грамота и книга, връчени от командира на бригадата и председателя на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса бригаден генерал Валентин Буров. Развълнувани от тържествения ритуал, някои войници споделиха впечатленията си.
Редник Деница Василева от в.ф. 52590 Ямбол: „Чувството да изречеш думите „Заклех се!” е неописуемо и много емоционално. За мен са чест и привилегия да бъда във Въоръжените сили. Реших да съм част от Българската армия, за да докажа, че
ние, жените, също можем да сме силни
и непоклатими”.
Редник Станислава Караиванова от в.ф. 54100 – Ямбол: „Клетвата ни задължава да защитаваме и браним ценностите и Конституцията на Република България. С клетвата идва и голямата отговорност към Родината. Да си воин е доблестна и отговорна професия, която ти дава възможност за кариерно развитие и израстване”.
Редник Слави Атанасов от в.ф. 54230 – Стара Загора: „С гордост и чест приемам отговорността пред Родината с моята клетва. От малък се възхищавам на мъжете във военна униформа и винаги съм искал да усетя емоцията и привилегията да служа в редовете на Българската армия и на Родината си”.
Редник Братан Милков от в.ф. 52740 – Хасково: „Развълнуван съм много. Мога да кажа, че очаквам с нетърпение всичко, което ми предстои. Разбирам, че слагам на плещите си голям товар – отговорността пред народа и Родината. От малък съм възпитаван да обичам Отечеството си. Най-накрая се почувствах готов да го защитавам”.
Редник Калоян Станчев от в.ф. 42800 – Плевен: „Четири поколения в семейството ми са бивши и настоящи военнослужещи. Искам да продължа традицията и то да се гордее с мен. Ще обичам професията си, защото душата ми копнееше за това и съм горд, че успях да сбъдна мечтата си. Ще вложа всички сили и умения достойно да изпълнявам своите задължения”.
След полагането на клетвата воините
поднесоха венци и цветя
пред Братската могила – костница, изградена до редута „Исса ага”, където в мраморен саркофаг се съхраняват костите на загиналите войници за освобождението на Плевен. Скобелевият парк е изграден по план на Жул Лошо, управител на княжеските паркове в София. Гостите, родителите и военнослужещите с интерес разгледаха и Панорамата „Плевенска епопея – 1877”.
