Обитатели на морското дъно могат да се използват за ранно предупреждение за промените
По време на Националната антарктическа експедиция на о. Ливингстън геологът гл. ас. д-р Ралица Събева взе теренни проби от п-в Хърд. „Научният проект, с който аз се занимавам, изследва орудяванията на п-в Хърд, о. Ливингстън – Антарктика. Орудяванията са рудни минерали, в които има полезни и ценни елементи, най-вече метали“, каза геологът в интервю за БТА.
Основните метали, които се установяват тук, са олово, цинк, мед и разбира се, един от най-важните благородни метали – златото.
Този проект е логично продължение на предходен проект от 2022 г., когато с микроскоп за първи път беше установено наличието на злато. Тогава са регистрирани два типа злато – чисто, без примеси, и такова със съдържание на сребро, което се нарича електрум. На база на тези открития беше предвиден нов научен проект, който е двугодишен. „Това е втората година по изпълнението на проекта. Миналата година бяха обходени много места на полуострова. Тази година бяха обходени т. нар. рудни жили, които съдържат рудни минерали и метали като например сали рокс, и най-вече района на българската база“, посочи д-р Събева.
Тя добави, че през деня в типично антарктически условия са пробвани рудни жили и съответно са събрани скални проби. Основната цел е да се съберат такива проби от различни жили, които по-късно ще се обработват в различни лаборатории в София.
„Лабораториите изготвят микроскопски препарати, аншлифи, оглеждат се много добре рудните минерали, след това минават редица анализи, за да бъдат установени характерни химични особености на тези материали, както и наличие на други метали или минерали и по-специфични химични елементи“, каза Ралица Събева. Тя добави още, че минералите обикновено не са чисти, много пъти в тях се съдържат специфични елементи, които в последно време са много важни за развитието на технологиите.
По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида британският учен професор Марк Ървайн взе морски проби. С помощта на Военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) ученият посети няколко места и събра проби от крил с помощта на мрежа. Основната цел на експеримента е да се проследи нивото на замърсяване на морската флора. Пробите бяха взети от дълбочина 15 м. Една от основните задачи на учените е да се покаже как организмите, обитатели на морското дъно, могат да се използват като аларма за ранно предупреждение, че хората променят условията на живот в Антарктида и трябва да бъдат взети мерки. Това бяха и думите на хидробиолога доцент Любомир Кендеров. В рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция той изследва дънните седименти, които формират местообитанието, водата и нейните параметри.
Чилийка ни завеща къща на Магелановия проток
”В Буенос Айрес към нас се присъединиха флотилен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на висшето военноморското училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, и Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, които летяха с турските авиолинии”, сподели полярният изследовател професор Христо Пимпирев, който заедно с други учени посети българската база на о. Ливингстън.
”Част от групата нощува при една от дългогодишните ни приятелки в Чили – Инес Луна. Тя завеща на Българския антарктически институт и на нашите полярници целия си триетажен дом в Пунта Аренас след нейната кончина, дано да живее още дълго. Инес е влюбена в България, идвала е на гости у нас и винаги ни помага, когато сме в Пунта Аренас. Там на първия етаж на къщата има и специална „българска“ стая с много снимки и сувенири от родината, където се събираме, докато чакаме транспорт до о-в Кинг Джордж”, каза още професор Пимпирев.
България и Аржентина си взаимодействат във военноморското дело
Българският посланик в Аржентина Стоян Михайлов и ректорът на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Никола Вапцаров“ флотилен адмирал Боян Медникаров се срещнаха в аржентинската столица Буенос Айрес с главнокомандващия на Военноморските сили на Аржентина адмирал Карлос Мария Алиеви, съобщиха от ВВМУ.
Това стана преди отпътуването на българските представители за антарктическата база „Св. Климент Охридски” на о. Ливингстън като част от последната група от 32-рата българска антарктическа експедиция. В разговора беше отбелязано развитието на сътрудничеството между военноморските сили на България и Аржентина благодарение на ежегодните български антарктически експедиции и допълнителните възможности за взаимодействие след включването в експедициите на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
