Динамиката привлича дамите с пагони

В навечерието на 8 март – Международния ден на жената, представяме дами с пагони от Съвместното командване на специалните операции (СКСО). Те са с различни звания и служат на различни длъжности, но ги обединява и привлича динамиката в армията. Бяха и любезни да отговорят на въпросите на представител на в. „Българска армия“.

Бихте ли се представили накратко? На какви длъжности служите?
Капитан Стела Рангелова: Родена съм през 1991 г. Завърших Спортното училище „Васил Левски“ в родния си град Пловдив, профил „лека атлетика“. След това – през 2010 г., реших да уча нещо по-динамично и затова кандидатствах само в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново. Приеха ме и завърших през 2015 г. специалност „Информационни и комуникационни системи“. В Специалните сили бях назначена за командир на взвод, тогава в единственото свободно място за тази длъжност. След това станах заместник-командир на рота. Сега съм началник на отделение „Тактическо“ в щабния батальон.
Младши сержант Донка Джанкова: Родена съм в Панагюрище. Средното си образование завърших със специалност „Технология на облеклото“ и висшето – в Техническия университет със специалност „Електроника“. През 2006 г. постъпих в редиците на Българската армия. Аз съм от първите жени войници, които бяха приети в Специалните сили. Назначена бях за радиотелеграфист. След това изпълнявах длъжността системен администратор. А в момента съм специалист по криптографска техника в криптографско отделение в КИВ (комуникационно-информационен възел).
Редник Екатерина Живодарова: От Пловдив съм. Завърших Строителния техникум в града. Постъпих в армията през 2017 г. Длъжността ми е техник по ремонта на информационни системи в отделение help desk в КИВ.

Защо постъпихте в армията и как избрахте да служите в Специалните сили?
С. Р.: Завърших Спортно училище и исках да се занимавам с нещо по-динамично. Заради динамиката и физическото натоварване избрах Военния университет. Баща ми е бил старшина, но сама направих избора. Не исках да сядам зад компютър. Нямах никакви проблеми на изпитите, на физическите натоварвания, даже бях наравно с момчетата и… над тях. Продължавам да поддържам физическата си подготовка. Имам около 60 парашутни скока с кръгъл купол – дневни и нощни, от малка височина.
Д. Дж.: Винаги съм имала респект към военнослужещите. Смятам, че армията учи на дисциплина и това ме привлече, когато кандидатствах да служа в армията. Всеки трябва да даде част от себе си за доброто на Родината, а и съм потомка на Райна княгиня. През 2006 г. имаше прием в Специалните сили и се насочих към тях. Тренирах за физическите изпити и мисля, че се представих на ниво. В началото на подготовката в Учебния център имахме доста усилени тренировки и изискванията бяха еднакви за мъжете и жените военнослужещи.
Е. Ж.: За избора бях повлияна от мои познати военнослужещи. Посъветваха ме да кандидатствам, подготвих се и всичко се случи в малък период. На изпита имаше много добре подготвени момчета и ние – седемте момичета, се стремяхме да бъдем по средата на групата. Обичам да има организация, дисциплина, всичко да се случва по определен ред. Признавам си, обичам повече да работя в мъжки колектив. Бях свикнала да се обучавам с повече момчета още от Строителния техникум. Дори не очаквах, че ще има толкова жени в армията, бях изненадана от броя на дамите.

Удовлетворени ли сте от военната си служба?
С. Р.: Имам развитие в службата. Колегите добре се отнасят към нас, жените военнослужещи.
Д. Дж.: В началото имаше малко недоверие към нас, жените, но сега работим наравно с мъжете. През всичките 18 години в Специалните сили нямам разочарования. Получих и признание – от редник станах младши сержант.
Е. Ж.: Надявам се и аз да стана младши сержант. Когато военнослужещ покаже качества и е отдаден на длъжността си, той има възможност за развитие.

Какви увлечения имате извън армията?
С. Р.: Спортна натура съм и обожавам да тичам, нали съм тренирала бягане с препятствия. Много обичам да чета книги, най-вече фантастика, и така да се пренеса извън всекидневието. Но времето ми извън армията е насочено основно към семейството.
Д. Дж.: Обичам да шия, да създавам разновидности на творчески изделия. Даже сама си уших булченската рокля. Също така, от плат или хартия, създавам неща, които подарявам и емоцията на хората ме зарежда. Грижа се и за градинка с цветя и зеленчуци. Интересен за децата ми е процесът на развитието на семената. Ходя и на йога, а това ми носи баланс, така опознавам повече себе си и моите реакции към околните, по-добре контролирам ситуациите.
Е. Ж.: Много увлечения имах преди четири години. Ходех и на йога. Но сега се грижа за малката ми дъщеря и е трудно да имам други занимания. Обичам със семейството да се разхождаме по улиците и парковете на Пловдив.