Само дни преди поредния професионален анализза войната в Украйна си отиде първият български военен представител в НАТО.
До първата половина на 2000 г. военната му кариера преминава във ВВС, преминавайки на различни длъжности в полково, дивизионно и корпусно звено и в щаба на ВВС. След това преминава през две ключови длъжности в Гeнералния щаб на БА – началник на Главното оперативно управление и Управлението за стратегическо планиране. През 2002 г. заминава в Главната квартира на НАТО като представител на ГЩ във Военния комитет на НАТО, където работи до края на 2004 г. Той е първият български военен представител в НАТО след приемането на страната ни в Алианса. Той е и първият български офицер, завършил Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ през 1994 г. От 1995 г. работи за подготовката на армията ни за членство в НАТО.
Пенсионира се в началото на 2005 г. Във военните среди е достатъчно разпознаваем, въпреки че е напуснал армията отдавна. Над три години е председател на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.
„Аз бях от новото поколение генерали – званието ми бе присвоено през 1999 г. Сега, след толкова години членство в НАТО и в ЕС, у нас отново се надигнаха сили, които търсят друга стратегическа алтернатива за България и значително подронват имиджа на страната в двата съюза и посяват съмнения в лоялността и надеждността ни като съюзна държава“. Това каза генерал-майор от запаса Съби Събев неотдавна. Потърсихме го и сега, за да разкаже за работата си като първи български военен представител в НАТО. Уви, времето не ни стигна, за да се срещнем отново и да поговорим за онези години. Генерал-майор о.р. Събев почина внезапно и ни лиши от шанса отново да се върнем назад в историята ни и да почерпим опит от извора.
Военният експерт си отиде само дни преди поредния професионален анализ за войната в Украйна. Той беше не един от, а единственият, който пишеше обширни и хирургично точни военни анализи за позициите, постиженията, перспективите и възможностите на руската и украинската армии във войната на Русия срещу Украйна. Никога не го обвини в пристрастия. И привърженици на Путин, и неговите критици знаеха, че в тези анализи могат да открият истински факти, проверени, сравнени и поставени в контекст, така, че да работят за истината, независимо от пристрастия.
Помолихме генерал-майор о.з. Събев да пише коментари и за нас. Той се съгласи веднага, като каза, че можем да ползваме неговите текстове така, както ни е удобно. Нито веднъж не се обади за нещо, да е недоволен от нещо, да иска пояснения или разяснения. Доверяваше ни се така, както и ние му се доверявахме, защото бяхме приятели – ние – военните медии и той – генералът.
Генерал-майор о.з. Събев умееше да контактува и с цивилните медии. Негово правило бе да приема поканите за участие в телевизионни предавания не защото му бе необходим някакъв рейтинг, а за да преведе на разбираем език проблемите на военното строителство. По времето, когато оглави Главното оперативно управление на Генералния щаб, той поддържаше лични контакти с военните репортери от националните вестници. Негова идея бе периодично – поне 2 пъти в годината, да се среща с водещи журналисти и да ги брифира по актуалните проблеми на Българската армия. Идеята му бе подкрепена от тогавашния началник на Генщаба ген. Никола Колев, който държеше ресорните репортери винаги да са в час със задачите, които армията решава на този етап.
Журналистите уважаваха генерал-майор оз. Събев и за ясния му и аналитичен език, за умението да оценява ситуациите без да налага личното си мнение.
Приемаха го и политиците независимо от техните пристрастия. Защото дори когато се впусна в предизборна кампания като кандидат за вицепрезидент генерал Събев никога не наруши добрия тон, не се впусна в необосновани нападки. Предпочиташе спокойния и разумен диалог, надделяваше с логика и богат арсенал от аргументи, базирани на задълбочената му военна подготовка.
„Не се използва достатъчно капацитетът на запасното войнство и особено на генералите и офицерите в полза на страната. В мнозинството си това са хора дисциплинирани, отговорни, опитни и с държавническо мислене“, убеден беше генерал-майор о.р. Събев.
Загубата му е огромна и за военната експертиза у нас, но и за обществото като цяло, защото той беше и обществено-ангажирана личност, не жалеше сили и време, за да участва в социалните процеси и с истината напред, да воюва до края на живота си с лъжата и несправедливостта.
