* Място за страх няма – ние отпред, България зад нас.
Старши сержант Цветомир Войнов е избрал служба в армията не само защото му осигурявала надеждна професия, но и продължавайки фамилна традиция. Дядо му и баща му също са носили пагони. Дядо му е участник във Втората световна война. Ранен е, но се връща жив и здрав у дома. „Нямаше време да ми разкаже за фронта, виждахме се кратко, а и доста време нямахме контакт, докато почина. Било му е доста по-трудно от сега, днешното ниво на армията дава много повече възможности…“
Самият Цветомир е във военната професия почти 18 години. Професия трудна и неблагоприятна от гледна точка на семейството. Свободното време за семейството и децата е разпокъсано и оскъдно. Но веднъж направен, изборът не подлежи на ревизия. Преминал през военното училище в Шумен, Цветомир попада в плевенския Единен център, а специалността му е мотострелковак. Изкарал курсове за преквалификация и в момента е специалист по логистично осигуряване. Припомням му за ролята на логистиката при генерал Норман Шварцкопф, когато провежда операцията “Пустинна буря”. Не само тогава, допълва старши сержант Войнов – в повечето войни логистиката е кръвоносната система за водене на битките. И успехът зависи от нея.
Ежедневието му налага да търси незабавни решения. Недостигът на някои материални средства прави работата им трудна, но са изобретателни и комбинативни. Логистиците участват във всичките учения, през които е минал 10-и батальон. При трудни ситуации съвместно с началниците си търсят оптималното решение. „Имам взводен командир, който също носи отговорност. Войната в Украйна показва, че автономните решения на по-ниско ниво се оказват по-ефективни, защото докато стигат догоре и се връщат обратно, обстановката се променя. Но при нас има единоначалие, решенията се взимат от началника, а не от неговия подчинен или заместник.“
Всеки от логистично осигуряване според профила си е преминал конкретно обучение. Например майстор по ремонта на бронетанкова техника се обучава в специализиран курс в подразделение и става специалист способен да изпълни тази функция по-най добрия начин. При учения предвиждат набор от резервни части, но макар и рядко, се чупи нещо, което нямат. Веднага се подвозва или от формированието, от останалия личен състав или от старша инстанция.
Сериозни аварии не са имали, защото техниката преминава през периодични и ежедневни технически обслужвания. Здрава е, издържа в екстремни условия при ученията, рядко се налага да реагират спешно. Важна задача е да се осигури храненето. Организира се от командирите и началниците, а на взводно ниво остава по-лесното – да транспортират храната на място. „Не сме в пълен комплект, но не се усеща и много липсата на кадри поради взаимозаменяемост. Повечето са с богат опит и имат познания да извършват допълнителни дейности. При бъдещ конкурс каквито и млади кадри да дойдат, ще бъдат подготвени за дейности, които засега се покриват с взаимозаменяемост“ казва старши сержант Войнов. Дали е удовлетворен от работата? „Ако не съм, няма да я работя…“, добавя категорично.
„Хората търсят реализация в цивилния живот, заради по-добро заплащане. Но тези, които остават в армията, трябва да гледат на дейността си не е толкова като работа, колкото като призвание“ твърди той. Дали се страхува, че наблизо бушува война и е непредсказуемо накъде ще тръгне, отговорът е кратък: ще изпълним каквото военното ръководство ни заповяда. „Изборът е ясен – ние отпред, България зад нас. Личния ни живот не е първа грижа. Всички се борим за благото на България и място за страх няма.“
В оскъдното си лично време обича риболова, но напоследък е все по-рядко му се случва. Предпочита да е с децата и семейството си на излети във Врачанския балкан – изпълнен със страхотни гледки и интересни еко пътеки. Лятото са във военно-почивните станции на Несебър и Созопол, в зависимост от това къде има места.
